Три куршума за строител, измамил десетки с жилища

Близо 8 години остава неразкрито убийството на предприемач

Митко Дамянов фалирал години по-рано, но се насочил към друг бизнес

Наричали улицата, на която живее, „Зелен хайвер“

След 2000-та година започва невиждан бум на строителство на жилища. Хиляди хора теглят кредити, за да се сдобият с мечтания дом – нов, модерен и свой. Строителните предприемачи никнат като гъби, мераклиите за апартамент броят парите „на зелено“, още преди да е направена първата копка. И никой не допуска, че може да „изгори“. Това обаче все повече се случва. Започнати кооперации остават недовършени, предприемачите сменят адреси и телефони, обявяват фалит. За отчаяните бъдещи „собственици“ остава само едно – да  отмъстят.

На 8 януари 2015 г. фалиралият строителен предприемач Митко Дамянов се прибира вкъщи в баровския столичен квартал „Витоша“ заедно с жена си Наталия. 48-годишният мъж паркира джипа си „Гранд Чароки“ и двамата слизат. Секунди преди да влязат във входа на новичката кооперация засвистяват куршуми. И Митко, и Наталия са улучени от по три куршума в гърба. Убийците са изчакали жертвите си да тръгнат към входа, преди да открият огън. Едва ли имали намерение да застрелят и съпругата Наталия, но тя е станала свидетел на покушението и затова оловото е застигнало и нея.

Четвърт час преди убийството жената, която не работела, се отбила в близко магазинче за алкохол. “Пуснах тото и оставих колата вкъщи. Дойдох пеша, да глътна малко въздух. Митко ще ме прибере“, казала тя. Пратила едно момче да й вземе кайма от хранителния магазин, защото искала да сготви вечерта пълнени чушки. „Ако беше с колата си, сигурно щеше да оцелее“, казват съседите.

„Преди Митко редовно си взимаше вестници. Никога не са споделяли, че имат някакви проблеми. От една година започнаха да пристигат много писма - от съдия-изпълнители, от съд и прокуратура. Наталия винаги го питаше да ги вземе ли и той й казваше да ги прибере. Не са се крили от никого“, разказва по-късно продавачът на вестникарската будка пред полицаите. 

40 минути след двойното убийство цялата столица е блокирана от униформени, но от килърите няма и следа. По всяка вероятност стрелецът е бил един, но е имал шофьор, който го е чакал в кола наблизо, за да му помогне да се изчезне по-бързо.
Една от основните версии, по които разследващите работят, е за неуредени финансови отношения. Другата е за убийство заради любовна афера. Преди години Митко Дамянов имал строителен бизнес. Той вдигал кооперации на зелено, като част от клиентите му броили 100% от парите авансово и естествено останали с пръст в устата. Затова наричали улицата, на която живее, „Зелен хайвер“.

Година преди покушението някой запалил автомобила им, но не бил разкрит. Тогава семейството подало сигнал в полицията и имало разследване, но до конкретни следи и заподозрени така и не се е стигнало. По времето на строителния бум Митко Дамянов и съдружниците му Божидар Ангелов, Стойко Цочев и Юлиян Тачев действали с размах. Привличали клиенти, годините минавали, а хората така и не се нанасяли в мечтаните нови домове. Оказва се, че част от строежите са зарязани, след като са ипотекирани в банки.

През 2011 г. 60 ужилени от Дамянов подават жалба до тогавашния главен прокурор Борис Велчев. В нея те твърдяха, че са попаднали в капана на пирамида, която присвоила около 5 млн. лв. от купувачи на жилища на зелено и кредити от банки. Ужилените обвиняват управителите на свързаните фирми „Ю Ем Би Груп“ АД и „Крами-КМ“ ООД Митко Дамянов, Божидар Ангелов, Стойко Цочев и Юлиян Тачев. Според жалбата те изоставили недовършени три кооперации в София, след като събрали от 50 до 100% от дължимите суми за жилищата и ипотекирали имотите. Част от хората платили между 450 и 600 евро на кв.м, а след това трябвало да извадят от джоба си още по 600 евро на кв.м. Парите били нужни за довършването на един от строежите и за връщане на банковия кредит, усвоен от фирмите.

Прокуратурата отказва да образува наказателно дело срещу управителите на двете дружества. Мотивът на държавното обвинение е, че в случая се касае за гражданско-правни отношения. В крайна сметка ужилени от дейността на строителите се оказват над 100 семейства, платили за жилища на зелено. Някои от тях никога не получават платените вече жилища. Други се нанасят в апартаментите, но ги обитават незаконно, тъй като предприемачите не са узаконили сградите.

Захранването в кооперацията, строена от една от фирмите на Дамянов на столичния бул. „Цар Борис III“, било с промишлен ток. Заради липсата на АКТ 16 и възможността да се направят електромери, хората, останали да живеят там, са измислили вариант как да оцеляват. Кооперацията изглежда като необитаема. Във входа няма ток, по етажите звънците не работят. 
Заради огромния конфликт с излъганите клиенти криминалистите предполагат, че е възможно Митко Дамянов да е застрелян от някой от тях. Обаче бащата на Наталия – Александър, тогава твърдеше, че съсед е заплашвал семейство Дамянови. Той отрича версията, че разстрелът е свързан със строителния бизнес на зет му Митко Дамянов.

„Зет ми прекрати бизнеса си още през 2006 г. Сега медиите говорят за строителството. От строителството той и да се е занимавал, то е било толкоз отдавна, че никой няма да чака години наред да реши да го убива за някакви пари“, каза мъжът. Дали това е така, ще остане тайна. Разследването е прекратено, от двойните убийци няма и следа.

Въртял бизнес и с хранителни продукти

Запори на всички фирми на Дамянов

Криминалистите внимателно са проверили всички фирми на жертвата, но все пак основната версия останала – измамени кандидат-новодомци. Застреляният бизнесмен Митко Дамянов е имал запор върху всички фирми. Той участвал в управлението и собствеността на „Крами МБ“ ООД, „ЕН И ЕМ“ ООД, „Крами -КМ“ ООД, „Вимар България“ ЕООД, „ЕМ БИ ГРУП 8“ ЕООД, „Ю ЕМ БИ ГРУП“АД. Съдружник е със съпругата си Наталия в две от фирмите. Дамянов се е занимавал и с търговия с хранителни продукти, внос и износ чрез „Мега фуудс груп“, където е бил съдружник с йорданеца Тарек Омар Абид Ал Наби Крис. Връзка на тези фирми с разстрела обаче, разследващите така и не намират.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Ирен Делчева

Този уебсайт използва "бисквитки"