Съвременният получател на туристически услуги е едно от лицата на Потребителя в социалната държава
Става дума за нов начин на мислене, за мироглед, развивал се закономерно през последните два века
Една касова бележка броди из България – касова бележка, в която на ръка към общата сума са добавени шест лева за климатик. Това нищо и никакво събитие стряска мисълта, дава воля на въображението и поражда въпроси. Например: защо е дописано на ръка, да не би някой клиент да си е направил майтап, за да изложи кръчмата? Или пък: ако все пак го е написал кръчмарят, не е ли по-елегантно, вместо да дразниш клиентите и да затвърждаваш убеждението им, че не гледаш на тях по никакъв друг начин, осен като на ходещи портмонета, които час по-скоро трябва да изплюскат каквото там си им подхвърлил, да си платят и да освободят местата за следващите ходещи портмонета, вместо да правиш това, не е ли по-умно да увеличиш цените на всичко с по няколко стотинки, ако чак толкова те разорява сметката за тока?
В други страни по света от заведението ти дават безплатни мезенца, ядчици с биричката и бисквитки с кафенцето. Някъде (например в приличните френски ресторанти, а и в Северна Гърция, преди окончателно да заприлича на Южна България) хлябът се подразбира, заедно с “безплатно” масълце, маслинена паста и прочее. Нали никой не си въобразява, че тези работи наистина са безплатни и не са калкулирани в цените на останалите неща? Но клиентите си затварят очите и си позволяват да се почувстват обвити в нежните воали на грижата и любовта. А не преследвани като дивеч от кръвожаден келнер с тефтер и молив в ръка.
Пък и много скъп тоя климатик, бе! Да речем, че заведението има 10 маси, макар че сигурно са повече. Да речем също, че всяка маса прави по две сметки на ден, макар че сигурно са повече. При положение, че обявената цена за лукса “климтик” е шест лева, то 10 маси с по две сметки правят 120 лева на ден или 3600 лева на месец. Толкова ток ли гори един климатик?
Да видим. От специализираната литература научаваме, че един стандартен климатик с мощност 9000 BTU (British thermal unit) или около 2.6 kW, харчи между 300 и 500 kWh на месец. Хайде да кажем, че климатиците в нашия ресторант харчат на MAX - 500 kWh. Хайде също да кажем, че помещението на ресторанта ни е голямо (макар че по-горе го сметнахме само с 10 маси, ама карай да върви!) и са му необходими три такива климатика. Тоест нашият ресторант за климатизацията си харчи 1500 kWh на месец.
След последното увеличение на цените на тока от КЕВР (Решение? Ц-17 от 30.06.2024 г.) дневната тарифа с ДДС за kWh е 0,26165 лв., а нощната - 0,15253 лв. Да приемем, че за нашия ресторант няма ден и нощ и всичко минава по скъпата тарифа. Тогава получаваме следното: три климатика по 500 kWh на месец = 1500 kWh на месец. 1500 kWh по 0,26165 лв. = 392.48 лв., което е 9.17 пъти по-малко от обявеното на касовите бележки. Кажи го 10 пъти!
Така ли се прави бе, скъпи български ресторантьори!
Нашият кръчмар изглежда не само алчен, но и прост. Напълно заслужава всеобщата омраза и презрение на будната интелигенция в социалните мрежи! Но дали наистина е толкова прост? Той е човек, който върти бизнес и недейте да се лъжете, че малкият бизнес се върти по-лесно от големия. В много случаи даже е и по-трудно. Кръчмарят трябва да посреща разходи, да се справя с конкуренция, да се справя с администрация, както и с политически и криминални рекетьори. Не му е лесно и не би се справил, ако не познаваше бизнеса си.
Той познава и клиентелата си. Знае, че това не са платежоспособни хора, а по-скоро представители на средно-долния сегмент на нашата оглозгана средна класа. Те са по-скоро бедни, но искат от време на време да се почувстват “бели хора”, да идат на заведение и да се разпищолят като белогвардейци.
Кръчмарят обаче знае, че неговите клиенти не са белогвардейци, нито наркотрафиканти, нито пък индустриалци-приватизатори, за депутати и други “висши” политици да не говорим. Неговите клиенти внимателно четат цените в менюто и си правят сметката. За кръчмаря е от съдбоносна важност тези цени да са колкото може по-ниски, за да поръчват клиентите повече. Пък когато дойде видовден (сметката), тогава - прас! - дай за климатик, дай за това, дай за онова...
Така че нашият кръчмар е прав за себе си, не е някой тъпак, напротив твърди умен е и добре си е преценил нещата. Но не това е важното.
Видяхме, че в историята с касовата бележка има две действащи лица - кръчмар и клиент. Те двамата с ярки краски рисуват картината на съвременния туризъм в постсоциалната държава. Казвам “постсоциална”, защото мечтаната от либералите социална държава (welfare state) отдавна се провали. Социалната държава кара гражданинът (във френския революционен смисъл) да се самоосъзнае като консуматор и да се гордее с това, че е консуматор - “Клиентът винаги има право!”. Левите икономисти разглеждат потреблението като двигател на икономиката (и вероятно донякъде са прави, най-малкото защото потреблението създава пазари, а пазарите - заетост). Помня, че дори тъмносиният Иван Костов преди много години препоръчваше да се увеличи дефицитът, за да се насърчи потреблението и да се задвижи икономиката.
Съвременният получател на туристически услуги е едно от лицата на Потребителя в социалната държава. Кога преди е имало такава туристическа истерия, каквато наблюдаваме през последния около половин век! Пълчища масови хора заливат и развращават страни и народи. Развращават ги, защото ги карат да действат по законите на “туризма”, всичко става фалшиво: във Венеция китайци въртят италиански ресторанти и правят пица “McDonald's”, от която американците се умиляват и си въобразяват, че се докосват до автентичния вкус на стара Европа; в Загреб южният кораб на катедралата е преграден с желязна ограда, зад която пред олтара се събират вярващите да се помолят, докато в останалата част се въртят като мухи без глави туристи по къси гащи и джапанки, с фотоапарати и слушалки на ушите, за да излязат на тълпи миг по-късно и като говеда да последват навирения в небесата сгъваем чадър на гида си; тълпи се блъскат пред високото две педи пикаещо човече в Брюксел, снимат се и даже го обличат в различни дрешки; вече все по-често слагат бариери пред приличните морски курорти, за да спрат огромните тълпи безцелно шляещи се; в добрата стара Гърция келнерите вече се мръщят на бакшиш от 12 евро при сметка от 140, а едно време не знаеха какво е това и гледаха объркани. Толкова ли съм остарял!
Правото да пътуваш безцелно по света единствено за наслада на сетивата вероятно вече е влязло в списъка на неотменимите човешки права. Круизните кораби приличат на плаващи молове. Нискотарифни самолети кръстосват небесата. Появи се жанрът “градски туризъм” като разновидност на секс- и алкохолния туризъм. Вече все по-рядко излизам да изпия по някое питие на “Витошка”, защото в краката ми се плискат талази чуждоезични отрепки. Един много добър ресторант в махалата се “изхитри” да мами талазите от “Витошка” с голяма стрелка, носена от нарочен човек (иначе за забита в земята стрелка общината му иска наем), разгони постоянната си клиентела и сега вече такива като мен ходят съвсем рядко, още повече че наскоро откриха друг прекрасен ресторант, но няма да кажа къде е, за да не излезе и той със стрелка на пешеходната зона и да мами клиенти, за които знае, че втори път няма да се върнат.
Туризмът вече е индустрия и дори не се срамуват да го наричат така. Дори се явява и приоритетен отрасъл в нашата икономика. Вярно е, че от туризъм се правят бързи пари, но това не е производство на ценности. Когато държавите се научат на лесни пари от туризъм и в един момент туризмът секне (да речем при пандемия), какво правим? И с какво масовият туризъм обогатява хората, с магнитчета за хладилника ли?...
Сега може би си мислите, че няма нищо общо между всичко това и касовата бележка с шестте лева за климатик, с която започнахме. Лъжете се. Става дума за нов начин на мислене, за мироглед, развивал се закономерно през последните два века, откакто думата “гражданин” навлезе в масова употреба, а на естествените елити казаха да си гледат работата и ги пренесоха жертва пред олтара на посредствеността. Става дума за нов вид цивилизация, която обаче премина апогея на възторга си някъде през 60-те и 70-те години на ХХ век и сега върви неумолимо единствено към омерзение.
Също така може би си мислите, че това с шестте лева за климатик е изолиран случай. Не е. В сряда моята фризьорка ми разказа как били на кръчма в Созопол. По едно време токът спрял и разнесли по масите свещи. После токът дошъл, а като дошли и сметките, във всяка от тях имало по два лева за свещ.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.