Въпрос: Работя на четири часов работен ден и искам да ползвам платен отпуск. Как следва да ми бъде изчислено заплащането за времето, в което не съм на работа?
Р. Колев, гр. Пловдив
Отговор: За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Законът посочва, че за един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Това означава, че когато лицето е назначено на осем, седем, шест пет и четири часа, има право на пълните 20 работни дни платен годишен отпуск.
За работниците и служителите, които работят по-малко с работно време по-малко от четири часа, размерът на отпуската се определя пропорционално, както следва за работещите:
* на 8 часа - 20 работни дни отпуска
* на 7 часа - 20 работни дни отпуска
* на 6 часа - 20 работни дни отпуска
* на 5 часа - 20 работни дни отпуска
* на 4 часа - 20 работни дни отпуска
* на 3 часа - 8 работни дни отпуска (закръглено от 7,5)
* на 2 часа - 5 работни дни отпуска
* на 1 час - 3 работни дни (закръглено от 2,5)
Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията за платените годишни отпуски е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда; 8. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер за образователна степен “доктор” и за научна степен “доктор на науките”, както и за придобит трудов стаж и професионален опит.
Справка:
чл. 177, чл. 222, ал.3, чл. 228, ал. 1, чл. 355, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда
чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСПРЗ).
Д-р Тодор Капитанов, юрист, вицепрезидент на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор