Критиците се влюбиха, но зрителите го игнорираха
Режисьорът наистина мрази президента
Режисьорът и краен левичар Майкъл Мур наистина мрази президента на САЩ Доналд Тръмп и му посвети почти цялото си творчество през последните години. Но резултатите бяха много противоречими. Сега и в българските кина тръгва анти-Тръмп документалката на Мур “Фаренхйат 11/9”. Заглавието е игра на думи и на дати и директна препратка към Анти-Буш творбата на Мур “Фаренхайт 9/11”, която счупи всички рекорди за жанра си и донесе повече 222 милиона долара глобално.
“Фаренхайт 11/9” също трябваше да бъде световно културно и политическо събитие. Прочутият автор на най-успешните документални хитове и заклет прогресивен либерал, архи-враг на републиканците и консерваторите, пуска своя дългоочакван анти-Тръмп филм. Използва заглавието и спомена за най-успешното нещо, което някога е правил за летящ маркетингов старт. Получава неограничено ефирно време в приятелски медии. Критиците му дават блестящи и очевидно завишени по политически причини рецензии, и му осигуряват задължителната патина на престиж. Медиите и социалните мрежи вибрират обожествяват Мур и филма му. И все пак той се провали сред нормалните зрители.
“Фаренхайт 11/9” направи буквално десетки пъти по-малко пари от “Фаренхат 9/11”. Защо стана така? За съжаление на левичарските си фенове Майкъл Мур вече не е онзи провокатор, сензационалист и майстор на манипулативния монтаж, който беше преди 15 години. Днес всички медии боравят с неговите похвати. А и публичното пространство е пренаситено от анти-Тръмп реторика и естетика.Защо средностатистическите прогресивни либерали ще плащат 15 долара за билет за кино да гледат атаки срещу президента като просто могат да си пуснат CNN, да отворят сайта на “New York Times” или да гледат което и да е развлекателно токшоу по телевизията.
Мур направи смъртоносен грях - предложи банална атака срещу Тръмп. Във филма си той сравнява речи на Хитлер и Доналд - нещо, което вече почти всеки журналист, водещ и комик е правил до изтръпване. Другият проблем на Мур е неговата идентичност, която в епохата на политиките на идентичността го прави трудно продаваем за модерните прогресивни либерали и демократични социалисти. Днес те искат да виждат навсякъде жени, цветнокожи и транс лица.
А Майкъл Мур е бял мъж, който за някои по-цинични наблюдатели все повече прилича на застаряваща дебела лесбийка.
Но за някои зрители ще бъде полезно да видят как Мур прави лява пропаганда.