Доналд Тръмп стана 45-ият президент на САЩ. Как можа това да се случи? Около този въпрос още дълго време няма да утихват споровете. На практика всички анализатори са единни, че в американското общество и в политическата система на САЩ са започнали сериозни, дори фундаментални движения.
Президентските избори станаха повратна точка, от която започва новият етап в развитието на политическия и обществения живот в Америка. Застоят не можеше да продължи безкрайно. Старата социално-политическа система, просъществувала непроменена в САЩ в продължение на няколко десетилетия, вече не отговаряше на новите реалности.
Американските избиратели направиха своя избор в полза на промените както във вътрешната, така и във външната политика на страната, може би дори без да осъзнават за какви промените може да става дума.
Ако се откъснем от публичните изявления на новия президент, то всичко говори за това, че в близките години ще станем свидетели на нестандартни решения, някои от които могат да бъдат напълно успешни, а други точно обратно - провалени. Ако говорим за дългосрочните външнополитически последици от „революцията“ на Тръмп, то по-скоро във Вашингтон ще бъдат принудени по нов начин да погледнат на ролята на САЩ в световните дела, на параметрите на лидерството на страната и американската изключителност като такава. Процесът е тръгнал и той ще засегне не само САЩ, но и обстановката в света като цяло. По време на избирателната кампания руската тема се превърна едва ли не в централна: ако демократите, следвайки стереотипите от студената война, се опитваха да демонизират Русия, то Доналд Тръмп, напротив говореше за готовността активно да си сътрудничи с Русия по широк кръг от проблеми.
Само времето ще покаже дали той правеше това по вътрешно убеждение, или за да се дистанцира от демократите.
Размишлявайки относно бъдещето на руско-американските отношения, за начало би било добре да отговорим на въпроса защо политиката на „рестартиране“, обявена по време на първия мандат на Барак Обама, завърши с провал. Преди 8 г. мнозина смятаха, че са налице всички предпоставки за успеха на подобно „рестартиране“.
Наистина много неща бяха направени в интерес на двустранното сътрудничество в най-различни области. Въпреки това администрацията на Обама задълба в историята точно в момента, когато отношенията с Русия изглеждаха в най-ниската точка от конфронтационните времена на студената война. От самото начало страните се концентрираха върху решаването на макар и много важни, но все пак частични проблеми. В резултат на това отделните постижения така и не успяха да изведат нашите отношения на качествено ново ниво. По тази причина „рестартирането“ не премина изпитанията - на първо място кризата в Украйна.
Важните текущи въпроси трябва да се решават с новата американска администрация и едновременно с това да се започне сериозен разговор за стратегическите интереси на двете страни. По времето, когато бях секретар на Съвета за сигурност на Русия, ние се опитвахме да започнем тази работа с администрацията на Джордж Буш-младши, но заради неподготвеността на американската страна така и не успяхме да постигнем практически резултати.
Какви въпроси трябва да бъдат поставени на първо място? Главният, на който и двете страни трябва да отговорят всяка за себе си: дали Русия и САЩ са непримирими противници, или те все пак при всичките възможни разногласия могат да бъдат партньори? Ако ние сме неизбежни противници, тогава главната задача се състои в това да се изработят такива съгласувани „правила на играта“, които биха позволили в случай на възникване на конфликтни ситуации да се минимализират рисковете от директно руско-американско противопоставяне.
Можем да се обърнем към опита от времето на студената война, когато Москва и Вашингтон добре знаеха къде преминава „червената линия“, която не трябва да се пристъпва. Необходимо е да се създадат ефективни форми на диалог на всички нива. Това би позволило в случай на появата на противоречия те да бъдат преодолявани в духа на взаимното уважение, без да се допуска да прераснат в остри кризи. Формирането на такава нова многостепенна архитектура на двустранните отношения не само ще ни позволи да направим същите тези отношения по-стабилни, но и би открила възможността за конструктивен диалог по ключовите проблеми.
Със съкращения от „Российская газета”