Високата заболеваемост накара много чужденци да предпочетат други страни
София се открои като дестинация извън курортите, която постепенно увеличава своята популярност
Възстановяването все още не се е случило
Националният статистически институт оповести официално данните за туризма към края на септември. Това е основание за оценка на изминалия летен туристически сезон, който се явява основен източник на приходи от този сектор при намаляваща през последните години значимост на зимния туризъм поради неблагоприятните пандемични условия.
Предистория
Началото на летния туристически сезон в България през 2021 г. беше обявено от действащото тогава правителство от 1 май. За край се приема изтичането на месец септември. По този начин сезонът продължава 5 месеца, но най-силната му част са месеците юли и август. Данните, които краткосрочно предоставя НСИ, се отнасят до броя туристи, броя нощувки и паричните разходи, които са направили за тях. В данните не се включват останалите видове разходи - за храна, за забавления, за посещения на културни, спортни и други мероприятия, за транспорт и т. н., които формират общите приходи за българския бизнес от предоставянето на тази комплексна услуга.
Все пак посочените данни дават възможност за създаване на обща представа за състоянието на сектора през 2021 г. За целта са сравнени показателите през настоящата година, през кризисната 2020 г. и през 2019 г., която приемам за база, спрямо която да се определи дали възстановяването е налице, или не е.
Предисторията показва, че 2019 г. е една от най-силните за българския летен туризъм. За това допринасят както инвестициите на черноморското крайбрежие в места за настаняване, така и навлизането на услугите на нискотарифните авиокомпании и използването на съвременни средства за резервации. Като дестинация извън курортите, която постепенно увеличава своята популярност, се открои София, където туристи с неголям бюджет могат да намерят добро съотношение между цена и качество на услугите, които получават. Все по-важен доставчик на услугите по подслон бяха апартаментите, които бяха отдавани под наем за един до няколко дни.
Началото на 2020 г. не предвещаваше това, което се случи по-късно през годината. Зимният сезон през януари и февруари беше по-силен отколкото през предходната година, а коронавирусът все още изглеждаше отдалечена заплаха. Март обаче се оказа повратната точка и след въвеждането на първоначалните ограничителни мерки туризмът фактически спря. През следващите три месеца спадът в приходите от нощувки надхвърляше 90% на годишна база, докато нощувките от чужденци намаляха с над 95%.
От юни 2020 г. нататък спадът започна да се забавя като достигна 62,7% средно за целия сезон (май-септември). Най-силните месеци отново бяха юли и август, като през този сезон приносът им беше от почти ? от приходите, докато традиционно е около 60%.
Развитие през 2021 г.
Сезон 2021 г. се очакваше с нетърпение като възможност да се навакса пропуснатото през предходната година. Процесът на ваксинация в Европейския съюз започна в началото на годината и това даде надежди, че до началото на сезона ситуацията ще се е стабилизирала и потоците от туристи ще се възвърнат. Факторът, който попречи на това развитие обаче, бяха местните условия.
Правителството предпочете една от ваксините, при която възникнаха проблеми с доставките. Освен това фактът, че се предлагат безплатно на населението (след като всъщност са платени от държавния бюджет) породи повече недоверие, като отношението към ваксините е като към нещо без стойност или дори вредно, което има за цел не да предпази хората от коронавируса, а да им навреди. Краткият срок на клинични изпитания също породи съмнения в ефективността на ваксините и във вероятността за предизвикване на странични реакции. В крайна сметка процентът от имунизирани срещу COVID-19 остана нисък.
Освен това третата вълна протече през март и април, когато по-активно се правят резервации за предстоящия сезон. Данните за висока заболеваемост и смъртност в България не допринесоха за достатъчна сигурност сред потенциалните туристи и те предпочетоха други дестинации. Така се разчиташе на по-късни записвания и на алтернативни пазари.
Резултатите спрямо 2020 г. са повече от добри. Приходите от нощувки през сезона нарастват почти двукратно, като основният принос за това имат чуждестранните туристи, при които темпът на растеж е 137%, докато при местните туристи той е почти 57%. По този начин относителният дял на приходите от чуждестранни туристи се възстановява до приблизително 60% при 50% през 2020 г. Въпреки това той е все още далеч от стойността си през 2019 г., докато достига 78% от общите приходи от нощувки.
Принос за тези резултати имат както увеличеният брой чуждестранни туристи, така и разходите средно на човек. Реализираните нощувки от чужденци през сезона се увеличават с почти 119% на годишна база, докато общият брой чуждестранни туристи нараства с почти 123%, а средните приходи от една нощувка се увеличават с 8,3%. Разбира се, тук трябва да се направят няколко уточнения. Тези високи темпове на растеж се дължат на ниската база от кризисната 2020 г., като множество хотели изобщо не отвориха.
Ситуацията при местните туристи е сходна. През 2021 г. броят пренощували лица се увеличава с 41%, докато средният приход на нощувка - с 13%. Въпреки това реализираната средна цена на нощувка при местните туристи все още е по-ниска, отколкото за чуждестранните, и те съответно са приблизително 50 лв. и 72 лв.
Тук трябва да се отчете и фактът, че чуждестранните туристи се насочват към места за настаняване от по-висока категория, докато при местните туристи се прилагат и по-ниско бюджетни решения. Всъщност в някои случаи е възможно цената за една и съща услуга за български и за чуждестранни туристи да бъде с по-висока цена за първите, които често използват самостоятелно предлаганите услуги, докато вторите използват организирани от туроператори пътувания при изгодни условия за големи клиенти.
Увеличаването на цените на нощувките може да изглежда умерено при настоящите темпове на инфлация, но всъщност то ги предхождаше - тоест хотелиерите са предвидили правилно условията на търсене на пазара и са успели да се възползват, за да повишат цените.
Всъщност в множество от по-качествените дестинации повишението на цените беше дори по-голямо от посоченото и въпреки това капацитетът беше използван почти изцяло. Тоест в настоящата ситуация потребителите като цяло избират по-внимателно и тези, които предпочитат българските курорти, са склонни да платят повече отколкото преди година, но срещу това да получат добро качество.
Освен това трябва да се отбележи фактът, че както при други кризисни периоди по-песимистичните очаквания като цяло водят и до намаляване на инвестициите. В случая обаче това имаше и позитивно въздействие върху сезона. През последните години често се случваше строителните дейности за нови хотели и съоръжения да създават неудобства по време на активния сезон - да пречат на движението, да създават прекомерен шум, да замърсяват и т. н. През настоящата година бяхме свидетели на по-малко подобни събития, което също съдейства за малко по-добър сезон.
Наблюдава се и промяна на пазарите. Най-голям дял в общия брой нощувки вече еднолично има Румъния (почти 36%), като изпреварва почти трикратно следващите я Полша и Германия, докато останалите по-значими пазари са Чехия и Украйна. Делът на руските туристи при този показател е нисък (2%), тъй като голяма част от тях използват собствени имоти за почивка, докато делът им в разходите за храна, забавления и др. е по-висок.
Да не бързаме с оптимизма
Сравнението между резултатите от 2021 и 2019 г. обаче показва, че възстановяването все още не се е случило. Приходите от нощувки се понижават средно с 26,5% през активния сезон от май до септември. Това се дължи на чуждестранните туристи, при които спадът е почти 44%. Добрата новина тук е, че приходите от местните туристи се увеличават с почти 38%, като пренощувалите лица са се увеличили с 11%, а реализираните нощувки от тях - с почти 16%, докато цената на една нощувка се е повишила с над 19%.
Основните причини за увеличаването на броя местни туристи е свързано със съществуващите затруднения при пътуването в чужбина, при което се изисква “зелен” сертификат. Ниският брой ваксинирани и неотчитането в официалната статистика на част от преболедувалите, които имат право да получат такъв, представляват пречка пред осъществяване на почивка в чужбина. Алтернативата е правенето на тестове преди пътуване, което обаче може да увеличи общите разходи, особено когато се отнася до семейства с деца. Така немалък брой българи, които иначе биха предпочели почивка в чужбина, през 2021 г. са останали в местните курорти.
Пандемията обаче успява да промени структурата на пазара от чуждестранни туристи. Най-съществено развитие се отбелязва при относителния дял на румънските туристи, които през 2019 г. са едва 14% от чуждестранните, докато през 2021 г. вече са почти 36%. Този наглед внушителен растеж обаче е еквивалентен на едва 24% нарастване на броя нощувки.
Най-съществена е загубата на пазарен дял от британските туристи, като освен пандемията тук важен фактор вероятно е и Brexit. Техният дял спада от почти 10% на под 1% от броя нощувки от чужденци, а в абсолютно изражение това означава от почти 1,5 млн. нощувки през 2019 г. на по-малко от 56 хил. през 2021 г. (-96%).
Като цяло данните за летния сезон на 2021 г. показват, че възстановяването на приходите от нощувки и на броя чуждестранни туристи все още е далеч. В по-краткосрочен период доверието в местния пазар ще зависи най-вече както от способността на чуждестранните власти да се справят устойчиво с пандемията, така и от ситуацията тук. Докато първият фактор е външен за българската икономика и тя не може да му влияе, то вторият зависи от решенията на управляващите и населението. Въвеждането на “зелен” сертификат трябваше да се случи значително по-рано и това вероятно щеше да допринесе за по-успешен и летен, и зимен (до края на годината) туристически сезон през 2021 г.