Турската ситуация ще продължи да влияе у нас

В едно изречение - Ердоган победи, обединената опозиция загуби

Цялото общество в южната ни съседка е будно и осъзнават превратния исторически момент, в който се намират

Минаха изборите в Турция и както имах възможност да споделя миналата седмица от страниците на “Труд news”, ситуацията там неминуемо ще има отражение върху нас. След вота това заключение може само да се препотвърди и засили. Ситуацията в южната ни съседка винаги е имала потенциал да разбърка картите у нас, но това ще става само по-релефно и видимо. Нека видим какво се случи на изборите, а после ще следва да се обърне внимание на това какво предстои и какво можем да очакваме.

В едно изречение - Ердоган победи, обединената опозиция загуби. И това при трябва да отчетем и друго обстоятелство - огромна избирателна активност от над 90 процента. Нека направим паралел с избирателната активност у нас, която върви между 30 и 40 процента. Просто цялото турско общество е будно и в момента осъзнават превратния исторически момент, в който се намират. За разлика от нас, които също сме в превратен исторически момент, но нямаме осъзнаване за ситуацията. Там къщата няма да позволят да се запали, защото хората искат да се запази общия им дом. Тук къщата вече е почти изгоряла, ние се пазарим какъв цвят пердета да си сложим. Не знам дали има някой на планетата, който да е по-добър във взирането в пъпа от нас, но това е друга тема.

Ердоган с малко щеше да спечели още на първи тур. Това на фона на абсурдно огромен международен интерес и чуждестранен натиск. Руската мрежа застана зад Ердоган. Не, защото им е много драг, а защото провеждайки независима, от гледище на турския национален интерес, политика, Ердоган е за предпочитане за Москва. Просто с него могат поне от време на време да постигнат някакво съгласие по някоя и друга тема. Русия е толкова вън от международен оборот в момента, че дори четвърт позитив да имат от някого, ще го броят за безапелационна победа и ще отварят шампанско. Милите. Иначе Ердоган далеч не може да се счита за руска марионетка. В никакъв случай. Той си играе неговата игра, пускайки фъндък от време на време на Русия, за да си използва евтините им ресурси. 

От друга страна Кълъчдароглу е изцяло в международния западен оборот. На мен, честно казано, той ми е симпатичен, още повече, че имаме сходни разбирания за руското безобразие в Украйна. Но тук не говорим за моите виждания, а трябва да направим опит за безпристрастен анализ на ситуацията. Опозицията толкова плътно се залепи за западните мрежи на влияние, че това не се възприе добре от турския избирател. Още повече, че те не успяха да утилизират достатъчно умно бедствието в района на Искендерун. Земетресението можеше да се използва от опозицията като катализатор на промяната. Но Ердоган ги надигра - реакцията му в региона беше безупречна, активна и изключително бърза. Това доведе до безапелационна победа на президента в региона, ударен от земетресението.

Отделно преобладаващо социологията също се провали. Основаният корпус от изследванията даваха паритет или превес на опозицията. Резултатът се оказа доста силен за Ердоган. Разликата не е такава, че да може лесно да не се види. Далеч не става дума за пренебрежима разлика, която не може да се улови. Става дума за близо пет процента, около 3 милиона гласа. Това е сериозна разлика. Горе-долу Ердоган печели изборите с разлика, приблизително равна на резултата на третия в изборите. Както анализатори и социолози предвиждаха едва ли не победа на опозицията на първи тур, то взе, че Ердоган за малко да спечели на първи тур. Можем да кажем, че голяма част от анализаторите просто объркаха реалната ситуация с пожелателното мислене.

Отделно, Ердоган надделя категорично и в парламента. Победата там е несъмнена. Това ще даде допълнителен тласък на управлението и допълнително създава аргументи да се смята, че настоящият турски президент ще успее да постигне победа на втория тур, който е насрочен за 28 май. Ако това се реализира, то Ердоган ще консолидира голяма власт в ръцете си - президентската, но и парламентарната. Да, позицията успя да надделее в най-големите турски градове, но това, очевидно не е достатъчно. Разбира се, до втория тур има време и не следва да заявяваме категорична позиция кой ще победи. Докато всичко не е решено, нищо не е решено. Това е ясно. Но, ако все пак решим да навлезем в сферата на хипотезите, то можем да предположим, че Ердоган все пак ще успее да инкасира победа. Причините са няколко.

На първо място, поради високата избирателна активност, следва да сме наясно, че двете партии нямат никакъв или почти никакъв електорален резерв. Всичко беше мобилизирано на максимум. Сега, тази пълна мобилизация едва ли ще се повтори, но по правило на втори тур електорално присъствие по-скоро губят формациите, които са сглобка между множество партии и съответно нямат особено твърд електорален корпус. От двете водещи коалиции, които ще се състезават на балотажа, безспорно Ердоган има повече твърд електорат. Пък и, отново да почертаем, че заради високата изборна активност, не можем да очакваме някаква мобилизация на опозицията, която да е съществена. Просто няма от къде да дойдат гласовете.

На второ място, дори и третия в изборите Синан Оган да реши да подкрепи опозицията, което към момента на писане на тези редове далеч не е сигурно, това няма да доведе до автоматично преливане на неговите пет процента към Кълъчдароглу. Избирателите на Оган да консервативно настроени и техните пристрастия по-скоро лежат по-близо до Ердоган. Ако въобще отидат да гласуват. Като цяло резултатът е много благоприятен за управляващите и много недобър за опозицията, която направи всичко по силите си, са да победи. Но реалностите са каквито са.

Ако победата на Ердоган се потвърди на втория тур, можем да очакваме няколко неща. Първо, цените на стоманите ще подскочат, защото турската металургия ще се включи на пълна скорост, за да построи наново разрушените от земетресенията региони, но и не само. Това ще е силна макроикономическа външна причина за засилване на инфлацията. Второ, Турция ще продължи да засилва дипломатическото си, икономическото си и разузнавателното си влияние в целия регион, включително и в България. Този ефект ще дойде плавно, но ще става все по-видим. Общо-взето, докато ние тук се караме кой е кум и кой сват, светът продължава да се върти и без да се интересува от локалните ни неразбирания или глупости. Това е положението.

TRUD_VERSION_AMP:1//
Публикувано от Петър Кичашки

Този уебсайт използва "бисквитки"