„Газпром” планира да участва в процедурата по запазване на мощности в бъдещия газопровод
Няма да допуснем грешките от „Южен поток”
Втората тръба на Турски поток ще мине през България, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Изявлението й дойде минути, след като “Газпром” обяви официално, че планира да участва в процедурата по запазване на мощности в бъдещия газопровод от българско-турската до българско-сръбската граница.
“Газпром” се интересува от този проект и очаква обявяването на процедурата по Фаза 3 за “Отворения сезон”. Планираме да вземем участие в процедурата за запазване на мощности, но решението ще бъде взето като се вземат предвид условията, които ще бъдат известни при обявяването на началото на процедурите от Фаза 3”, се казва в съобщението.
Изключително добра новина за българската енергетика е съобщението на “Газпром”, че проявява интерес и ще участва в третата, обвързваща фаза, на пазарния тест, който “Булгартрансгаз” ще обяви в началото на декември, коментира Петкова. По думите й тестът ще покаже какъв капацитет ще бъде резервиран в проекта и за какъв период от време.
Ако проектът е икономически изгоден, само тогава ще се пристъпи към неговата реализация, съобщи министърът. И допълни, че оттук нататък следва стриктно спазване на европейските правила, за да елиминираме всички грешки от “Южен поток”.
Предварителни разчети
Печалбата ни от проекта над 4,3 млрд. лева
Първите доставки се очакват 2020 г.
Предварителни разчети на енергийното министерство показват, че българската инвестиция в Турски поток би била приблизително 2,6 милиарда лева. “Ако бъде реализиран такъв проект, ще имаме печалба за 20 години от над 4,3 милиарда лева. Имаме желание “Турски поток” да носи приходи дълги години”, заяви министър Теменужка Петкова.
Инфраструктурното обезпечаване на Турски поток у нас изисква да се изградят първите 11 км от турската граница на българска територия плюс газоизмервателна станция.
Отделно има налична инфраструктура от 151 км, която може да бъде използвана и отделно трябва да бъдат изградени 484 км до българо-сръбската граница, което е новата част от инфраструктурата и която трябва да бъде изградена заедно с две компресорни станции.
Според енергийния министър Теменужка Петкова това може да стане в рамките на една година. Ресурсът ще бъде инвестиран от българския оператор “Булгартрансгаз” при стриктно спазване на закона за обществените поръчки. В приетата вчера Енергийна стратегия на България до 2020 година е заложено още изграждането на ключови инфраструктурни проекти в региона, които ще променят основната посока и маршрути на потоците природен газ. Такива освен Турски поток, са проектите от “Южния газов коридор”, Транс-анадолският газопровод, Транс-адриатическият газопровод, междусистемната връзка Гърция-България, както и проектът за нов терминал за втечнен газ в град Александруполис.
Плановете на “Газпром” са доставките през Турски поток за България и Сърбия да започнат в началото на 2020 г., а в Унгария през 2022 г., което ще позволи още от 2022 г. да се откаже от транзита през Украйна. Т. нар. втора тръба на “Турски поток” повтаря на практика маршрута на “Южен поток”, който Европейският съюз замрази през 2014 г.
Богомил Манчев, председател на БУЛАТОМ: Цената на газа няма да падне
Тръбата ще е изцяло държавна
Според него изграждането на втората тръба на Турски поток у нас не трябва да има затруднения, защото част от трасето е на неосъществения Южен поток, земите вече са отчуждени. Процедури обаче трябва да бъдат обявени за терените от южната ни граница до Северна България, където става въпрос за около 200 километра, уточни той.
Заявката, която досега дава държавата, е категорично тръбата да бъде изцяло държавна, посочи Богомил Манчев. По думите му по нея може да идва както газ от Азербайджан, така и от терминалите от Гърция, а защо не и от САЩ. Все пак най-ниски са цените на руския и азербайджанския газ, напомни председателят на БУЛАТОМ.
Проф. Атанас Тасев: Това е добра новина
Според договора, който имаме с Русия, до 2030 година тя трябва да транзитира газ през страната ни или да плаща, ако не осигури количества по трансбалканския газопровод. Капацитетът му е 18 млрд. куб. метра годишно, като 90% е резервиран от руската страна. 2020 година обаче доставките през него спират.