Орденоносец на Третия райх
Американецът снабдявал немците с военни машини
Награден е от Хитлер с най-високото отличие
В началото на 21-ви век Хенри Форд е запомнен като велик индустриалец, един от основателите на световната автомобилна индустрия, талантлив изобретател, внедрил идеята за конвейерно производство на автомобили. Форд прилага на практика слогана „Кола за всеки“. До голяма степен благодарение на него автомобилът се превръща от скъпа играчка за елита в продукт, достъпен за масите. Поклонниците на този, без съмнение, талантлив човек, предпочитат да заобикалят една тема - неговите политически възгледи. Тук започва "тъмната страна" на Хенри Форд.
Произхождащ от семейство на ирландски имигранти, Форд е може би един от най-успешните антисемити на планетата. От 1918 г. с парите на индустриалеца се издава The Dearborn Independent, който, наред с други неща, публикува антисемитски материали и финансира отпечатването на 500 000 копия от „Протоколите на Ционските мъдреци“.
Авторитетът на Форд е голям, но гневът на еврейската диаспора не е по-малък. Нейните активисти успяват да организират масов бойкот на продуктите на Ford Motors. Освен това повече от сто видни американци излизат с отворено писмо, осъждащо възгледите на Форд. В крайна сметка индустриалецът трябва да се извини за публикуването на подобни материали.
Вдъхновение за фюрера
Въпреки това, трактатите, отпечатани от Форд, намират своите читатели. Сред тях е бъдещият лидер на Третия райх Адолф Хитлер, който в своята книга споменава един единствен американец – бащата - основател на Ford Motors. Симпатията се оказва силна и взаимна - Хенри Форд е впечатлен от ръководителя на НСДАП. Според някои изследователи, американецът оказва финансова помощ на нацистите много преди Хитлер и неговите последователи да дойдат на власт.
В началото на 30-те години в Съединените щати Хитлер е смятан за радикален, но доста „ръкостискащ“ герой. През 1931 г. американски журналист от The Detroit News го интервюира и забелязва портрет на Хенри Форд, окачен в кабинета на фюрера. Питайки го за отношението му към шефа на Ford Motors, репортерът чува в отговор: „Смятам, че Хенри Форд е моето вдъхновение“.
С идването на Хитлер на власт в Германия между него и Форд се установяват приятелски и бизнес връзки. Според най-консервативните оценки, инвестициите на Ford в германската икономика в навечерието на Втората световна война възлизат на повече от 17 милиона долара. Според американския военен историк Хенри Шнайдер, Форд помага на германците да получат каучук, жизненоважен за германската индустрия. Германският клон на Ford Motors прави автомобили, използвани за нуждите на Вермахта. Производството на тежки камиони, поръчано от нацистката армия през 40-те години на миналия век, се извършва в германския завод на компанията Ford.
Новатор, който греши
Заводите на „Форд“ произвеждат самолетни двигатели за германската армия.
Още по-интересна ситуация се развива с френския клон на Ford. След 1940 г. страната е окупирана от германците, но немците не ограничават производството на американската компания. Самолетни двигатели, камиони и автомобили - всичко това е изпратено на въоръжение на германската армия. Стига се до пълен абсурд - например през 1942 г. американските предприятия на Форд сглобяват автомобили за нуждите на Червената армия, а в същото време такива автомобили отиват и на Източния фронт, попълвайки механизираните части на Вермахта.
През 2003 г. журналистът и изследовател на Холокоста Макс Уолъс публикува „Американска ос: Хенри Форд, Чрлз Линдберг и възходът на Третия райх“, в която цитира документи, според които не само Хенри Форд, но и синът му Едсел, по това време пряк мениджър на Ford Motors са близки до нацистите. В същото време Уолъс посочва, че трудът на затворниците от концентрационните лагери в европейските предприятия на семейство Форд е използван още преди официалното прехвърляне на фабриките под контрола на нацистите. Интересна е реакцията на компанията към книгата на Уолъс. Говорител на Ford Motors казва: „Смятаме, че в това няма нищо ново относно дейността на Хенри Форд. Той беше голям новатор, но и човек, който правеше грешки."
Гузна съвест
През 1938 г., по случай 75-ия рожден ден на Хенри Форд, „приятелят Адолф“ награждава индустриалеца с Ордена за заслуги на германския орел, най-високото отличие на Третия райх за чужденци. Когато германският консул връчва нацистката награда на Форд, създателят на автомобилната индустрия не крие възторга си.
През 1943 г. Хенри Форд е възрастен и тежко болен, но трябва да поеме отново юздите на компанията след смъртта на сина си Едсел, който умира от рак. През 1945 г., когато Хитлер посяга на живота си в бункер в Берлин, Хенри Форд най-накрая се пенсионира, предавайки президентския пост на своя внук, 28-годишният Хенри Форд II. Младият наследник започва енергично да разчиства руините, останали от дядо му и баща му, предотвратявайки задаващия се на хоризонта фалит. Хенри младши е далеч от възгледите на дядо си и полага много усилия, за да подобри репутацията на компанията. И успява!
Хенри Форд-старши умира през април 1947 г. на 83-годишна възраст. Някои изследователи твърдят, че смъртоносният мозъчен кръвоизлив е причинен от угризения на съвестта. Твърди се, че индустриалецът, вижда документални кадри от нацистките концентрационни лагери, осъзнавайки всичко и ужасен се разкайва.