Председателят на ВКС не каза истината за криминалното минало на Елисавета Панова
„Ако има черен лебед, това е жена му на Лозан“. Думите са на бившия правосъден министър Христо Иванов. Произнесени са на сбирка на задкулисния кръг “Арго” на 28 юли 2016 г. в зала, намираща се на столичния булевард “Витоша” 164, когато компанията, начело с Иво Прокопиев, Радан Кънев, Антоанета Цонева, Трайчо Трайков, Стоянка Георгиева и още политически проксита, поръчкови журналисти и професионални протестъри обсъждат кой да е кандидатът им за президентските избори през есента на същата година.
Когато в началото на април 2017 г. излязоха стенограмите от две сбирки на кръга “Арго”, освен, че очевидната обвързаност на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов с противоречиви персони от кръга на Прокопиев (понастоящем подсъдим) да бе вече окончателно потвърдена, се появиха и твърдения за криминално минало на съпругата на “съдия № 1”. Информация, която е станала причина както за поставянето в зависимост на Панов от притежаващите я, така и за отхвърляне на името му като възможен кандидат за държавен глава.
Ето частта от Стенограмата от сбирката на “Арго” от лятото на 2016 г., посветена на Панов и “Черният лебед”:
Радан Кънев (тогава председател на ДСБ): “…Лозан Панов трябва да напусне...” (визира поста на председател на ВКС – бел.ред.).
Антоанета Цонева (сега член на ръководството на “Да, България”): “Лозан Панов не може да е кандидат на партия.” (по закон, магистратите са деполитизирани – бел.ред.).
Христо Иванов (бивш правосъден министър, понастоящем лидер на “Да, България”): “Ако има “Черен лебед”, това е жена му на Лозан”.
Очевидно съзнаващи, че разкритията могат да доведат до предсрочно прекратяване на мандата на “съдия № 1”, в опит да разсеят съмненията и да прикрият фактите, в периода 10 април-20 май 2017 г. Лозан Панов и Христо Иванов дадоха около две дузини интервюта, повечето пред удобни за тях медии, като бТВ, Нова телевизия, БНТ, БНР, БиТ и сайтове на подсъдими олигарси.
В режисираните предварително интервюта Панов опитваше да играе ролята на жертва, като упорито неглижираше темата за миналото на съпругата си. И докато председателя на ВКС лансираше абсурдни твърдения, че е възможно да се стигне до физическото му отстраняване, авторът на чутовната реплика за “Черния лебед” Христо Иванов се обясняваше, включително през напоителни фейсбук словоизлияния, как неволно замесил името на Елисавета Панова. Оправданията и обясненията на Панов и Иванов вече нямат никаква стойност, защото “Черният лебед" съществува!
Фактите, които бяха предоставени на вестник “Труд”, доказват, че преди по-малко от една година председателят на ВКС Лозан Панов не само, че не е казал истината, но е скрил факти от миналото на собствената си съпруга, чието разкритие би го поставило в ситуация да не може да довърши мандата си. За сметка на това, “мръсните тайни” на “Черния лебед” отпреди 14 години вече три години се използват от олигархичното задкулисие, за да държи в зависимост “съдия №1”, а най-висшата съдебна инстанция - да служи на политически и лобистки интереси.
“Черният лебед” хулиганствал срещу орган на държавната власт
През юли 2004 г. Елисавета Николова Ганева (към онзи момент Панова носи фамилията на покойния си първи съпруг Иван Ганев - бел.ред.) e разследвана като извършител на престъпление по чл. 325 ал. 2 от Наказателния кодекс за хулиганство, придружено от съпротива срещу орган на властта.
Действията на настоящата съпруга на председателя на ВКС са се изразявали в непристойно поведение, грубо нарушаващо обществения ред и явна демонстрация на неуважение към обществото. Елисавета Панова (Ганева) е рискувала да получи до пет години затвор, според текста в Наказателния кодекс: “Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години”.
И най-важното – хулиганските действия вероятно са извършени в съдебна зала, а обект на грубото нарушаване на обществения ред, придружено с непристойно поведение, включително отправяне на обиди, нецензурни изрази и заплахи, стават прокурор и съдия, като дори се налага и намесата на органите на реда. За това свидетелства развила се, броени дни след деянието, дискусия в специализиран юридически форум. Регистрацията на хулиганските действия на Ганева (Панова) е последвано от появата на публикацията, посветена именно на чл. 325, ал. 2 от Наказателния кодекс, което почти напълно изключва възможността да се отнася до друг човек, освен за “Черния лебед”.
Случаят е почти без аналог в историята на българското правосъдие, тъй като дори рецидивисти и бивши затворници с по няколко изтърпени присъди “лишаване от свобода” рядко са си позволявали грубо и непристойно поведение към органите на съдебната власт. А дори и да се стигне до отправяне на остри реплики, то най-много съдията да им наложи глоба или да поиска извинение.
Поведението на “Черния лебед”, обаче, надминава всичко това, като става причина за прекратяване на съдебното заседание и докладването му на държавното обвинение. Това се е наложило, тъй като настоящата съпруга на председателя на Върховния касационен съд обяснила на прокурора и на съдията по делото, че “ще се видят на друг терен” и каквото и да реши по казуса, то следващата инстанция ще отсъди в нейна полза.
Приятелката на Бети
Самочувствието на Бети Ганева (Панова), че може да осигури решение по дело, което да е в нейна полза и това да бъде отправено като заплаха към съдията, към онзи момент далеч не е било случайно. В най-тесния приятелски кръг на Бети (така се обръщат към Елисавета Ганева (Панова) близките й – бел.ред.) присъства Мина Костова - небезизвестната дъщеря на бившия премиер Иван Костов, който в рамките на управленския си мандат 1997-2001 г. положи редица усилия по овладяване и на съдебната система.
През 2000 г. за председател на Върховния съд е избран Иван Григоров, който в нито един момент от продължилия седем години негов мандат, не е крил близостта си до Костов. Очевидно Бети Ганева (Панова) е разчитала на близостта си до фамилията Костови през 2004 г., за да си осигури благоприятно решение на важното за нея дело. Заради това е могла да си позволи и грубото погазване на обществения ред, уронващите престижа на магистратите думи и дори отправянето на обиди по техен адрес, както и заплахата, че “ще се видят на друг терен”.
Десет години по-късно се оказва, че приятелството между Мина Костова и Бети Панова може да е ключово за кариерното израстване на съдията от Върховния административен съд Лозан Панов. В края на 2014 г., отново близък до Иван Костов и до починалия миналата есен Иван Григоров магистрат, се оказва един от лобиралите за издигането на кандидатурата на Лозан Панов за председател на ВКС. А след избирането на Панов за “съдия № 1”, той и Бети Панова възобновяват честите си срещи с Мина Костова и дори са сред малкото гости в дома на Иван Костов в Драгалевци. Което обяснява и политизирането на Лозан Панов, както и обсъждането на името му сред потенциалните кандидати за президент на сбирка в присъствието на “ученика на Костов” – провалилия се бивш лидер на ДСБ Радан Кънев.
Какво следва?
Първо. Със сигурност Лозан Панов може да продължи да твърди, че съпругата му никога не е разследвана в качеството й на извършител на хулиганство срещу орган на държавната власт. Нещо, което е лесно проверимо в архивите на правоохранителните институции, а това ще постави Панов в ситуацията да отрича факти и доказателства по темата, при това повторно.
Второ. Лозан Панов може да промени тактиката, като признае истината, но да се опита да се измъкне от неловката ситуация, като обясни, че това се е случило далеч в миналото, когато още не се е познавал с Бети Ганева, днес Панова. Само че това председателят на ВКС можеше да направи през април 2017 г., не и през март 2018 г., защото така ще признае, че преди година не е казал истината пред обществото, когато отричаше той и съпругата му да имат тайни, които биха ги поставили в зависимост.
Панов не би си позволил да направи признанието и защото така би уличил себе си в нарушаването на поне четири текста от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, според които: “С личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност; Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото; Магистратът трябва да е с безукорна репутация; Магистратът трябва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми”.
Трето. В качеството му на административен ръководител, Панов има още по-високи отговорности по смисъла на Етичния кодекс на магистратите. Но дори и извън конкретните текстове, фактите, уличаващи председателя на ВКС в изказване на неистини, са налице. Това показва, че към днешна дата Лозан Панов не отговаря и на най-снизходителните изисквания за интегритет.
Въпросът оттук насетне вече не е дали председателят на ВКС ще напусне поста, защото оставането му би било извън всякаква етична и морална логика, а как ще се случи това – като Лозан Панов сам подаде оставка или като минимум 17 от членовете на Висшия съдебен съвет поискат предсрочното му освобождаване.
Председателството на ЕС като шанс България да демонстрира реални действия в областта на правосъдието
Българското председателство на Съвета на Европейския съюз е почти преполовено. На 11-тата година от членството на България в ЕС, страната ни продължава да е под европейски мониторинг заради липсата на напредък в борбата с корупцията, а това има пряко отражение и върху отказа на няколко държави членки да подкрепят членството ни в Шенгенското пространство. Но въпреки това, София получава доверието на европейските институции, в опитите за ускоряване на присъединяването на Западните Балкани към ЕС.
Но как може да изглежда страната ни в очите на европейските ни партньори, ако председателят на Върховния съд, един от “тримата големи” в съдебната власт, крие неудобни факти за миналото на съпругата си и атакува медиите, които ги разкриват? Кой би повярвал на Лозан Панов, че рязката промяна в поведението му, само няколко месеца след избирането му за председател на ВКС през 2015 г., не се дължи на компрометиращата информация за съпругата му?
Изпускането на репликата за “Черният лебед” очевидно потвърждава, че олигархични кукловоди, които са обект на съдебни дела, имат пълен контрол над най-висшата съдебна инстанция в държавата, което им дава възможност да прокарват лобистките си интереси през тълкувателни решения, както и да си гарантират, че никога няма да се стигне до осъдителни решения по техните дела.
В същото време, ВКС се тресе от скандали, а доскорошният заместник на Панов, съдия Красимир Влахов, напусна поста с признанието, че се срамува от действията на “съдия № 1”. Всичко това се случва, докато председателят на ВКС се поставя над закона и единствен от членовете на ВСС отказва да представи имуществената си декларация пред Сметната палата, за което е глобен с 1000 лв., но обжалва пред съдия, чието бъдещо кариерно развитие може да зависи от решение на самия Панов.
Ако държавата държи да демонстрира пред европейските ни партньори, но най-вече пред българските граждани, че този път е решена да е абсолютно безкомпромисна при установяването на нарушения от представители на властта и особено когато това се отнася до висши магистрати, то още преди края на Българското председателство, Лозан Панов трябва да е напуснал най-високия пост в съдебната система.