Великотърновската общественост в понеделник бе шокирана от зрелищното убийство на Петър Христов, който през последните години се славеше като най-влиятелния бизнесмен във Великотърновска област.
Името му всяваше сериозен респект и с него се съобразяваха кметове, началници на ведомства, ръководители на институции, предприемачи. Всички знаеха Христов като „силния на деня” и за него се говореше: „Това е човекът, който управлява Велкотърновска област. Той дърпа конците и на много дела в държавата!”.
"Този човек беше ключова фигура в обществения, политическия и икономически живот в региона. След неговата смърт неминуемо ще има сериозно пренареждане на основните играчи", прогнозират търновци.
Репортер на "Труд" потърси за коментар кмета на старата столица Даниел Панов и председателя на Общинския съвет Венцислав Спиридонов но нито един от тях не отговаряше на телефона си.
"Това беше човек, на когото университетът разчиташе. Идваше на всички важни мероприятия. Той винаги ни е помагал много. Познавам го от две години и половина и не знам предишния му живот, но за учебното заведение направи много. Загубихме един приятел. Бог да го прости!", каза ректорът на ВТУ проф. Христо Бонджолов.
"Не мога да коментирам нищо! Не съм нито главен прокурор, нито главен секретар на МВР", отсече бившият шеф на местното поделение на ГДБОП Орлин Тодоров, нашумял с делото срещу Цветан Цветанов за "шестте "НЕ!!!". Тодоров беше записан със СРС да казва "шефе" на Петър Христов.
Името му се свързва с участие в разнородни сфери - като благодетел, инвеститор в спортни и академични инициативи, участник в мащабна строителна дейност. Обществена тайна е, че Христов е бивш представител на СИК в Северна България и оттогава се спряга за близък до Бойко Борисов и Румен Николов-Пашата. В годините на прехода бе шеф на сикаджийската охранителна фирма "Дито”, както и на компанията „Дито Шугър", която бе на входа и изхода на „Захарни заводи” АД в Горна Оряховица. Петър Христов бе разследван през 2000 г. като поръчител на убийството на собственика на мандрата в Елена Слави Славев, но подозренията не бяха доказани.
"Знае се, че където има големи интереси и много пари, има и олово", коментираха след кървавата саморазправа жители на болярския град.
Петър Христов е израснал е във великотърновското село Самоводене, където е завършил основно образование. През 1983 г. е приет в Средно сержантско военно училище „Георги Измирлиев” в Горна Оряховица, в експерименталната паралелка на Министерството на отбраната, която завършва с отличие. После започва работа в министерството и е приет във ВНВУ „ Васил Левски” във Велико Търново. Завършва висшето военно училище в старата столица през 1991 г. и още същата година напуска армията. Има магистратура по финанси в Стопанската академия в Свищов и завършено „Право” във ВТУ. Има син и дъщеря.
След като напуска армейските редици, Петър Христов става продавач на сергия на пазара във Велико Търново. Докато продава зарзавати, кара курс на Българската фондова борса и основава първата си фирма за търговия с хранителни стоки. Паралелно с това работи в дискотека „Анаконда” в столицата като портиер и продава куверти. После го назначават за охранител, защото е бил активен спортист и републикански шампоин по борба, джудо, самбо, карате. Създадената от него тогава охранителна фирма „Дито”, съществува и до днес. Така постепенно търновецът учредява верига от фирми. От 1993 г. до 2004 г. създава контакти и консултира големи компании. Дейността се разраства и Христов се захваща и с международни партньори като създава холдингова структура от група фирми, които достигат до завидната бройка от около 80 компании. През 1996 г. приватизира млекопреработвателното предприятие „Лактима” във Велико Търново. Днес това е едно от добре работещите предприятия в региона. В него работят около 100 души и в съпътстващ бизнес има още около 200 работни места. Чрез холдинга „Пропъртис Мениджмънд Груп Холдинг”, Христов постепенно преструктурира целия си бизнес в различни профили на икономиката – стопански услуги, забавления, търговия, финансова компания, инвестиционна компания, индустрия и др.
Цялата администрация, маркетинг и търговският отдел изнася в София, където са и най-големите продажби.
За мощния си бизнес, Христов приживе твърдеше, че дейността му и тази на инвестиционния фонд „България Инвестмънт Груп”, са развити с лични пари на акционерите и привлечени средства на банките. Фондът „Тидар България” и няколко бизнесмени от Израел пък са собствениците на мегапроекта „Велико Търново Хилс”, който представлява един цял квартал с жилища за над 15 млн.евро в старата столица.
Преди години милионерът стана известен като благодетеля на ученичката Мануела Горсова, която бе прикована на легло след автомобилна катастрофа, предизвикана от световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки. Години наред търновският бизнесмен плащаше лечението на момичето у нас и в чужбина.
Името на Христов нашумя покрай аферата с бившия шеф на антимафиотите в старопрестолния град Орлин Тодоров. Началникът на БОП във Велико Търново бе арестуван през 2013 г, остана в ареста цяла година и след това бе съден за изнасяне на служебни тайни. По време на шумния съдебен процес стана ясно, че Тодоров е бил засечен чрез СРС-та как докладва на Петър Христов за спецакции и разследвания. Наричал го „шефе” и му давал подробна информация за разследванията срещу "Килърите", за „Бебето от фризера” и други случаи. През 2015 г. Тодоров получи 3-годишна условна присъда за издаване на тайни, а Христов бе само разпитван по време на досъдебното производство и в съдебната зала, но при закрити врата.
Преди 2 г. на Петър Христов бе възложено изграждането на регионалното депо за битови отпадъци край великотърновското село Шереметя на стойност 33,2 млн.лв. Фирмите му печелеха обществени поръчки и участваха в санирането на блокове, ремонт на пътища, улична мрежа.
"Канеше се да участва в крупните инфраструктурни проекти за изграждането на автомагистралите Русе-Велико Търново и "Хемус". Дори се бе прицелил в търновски хотел, където да настанява строителите", споделиха минути след покушението бизнесмени от болярския град.
Наред с бизнеса, Петър Христов активно се занимаваше и с обществена дейност. Той бе член на Настоятелството на ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”. Преди няколко месеца се заговори, че е заявил, че поема строителството на университетския храм „Св. Евтимий, Патриарх Търновски”, който от години чака да бъде доизграден. Христов бе член и на масонска ложа.