Тюленово крие тайни за пирати и морски драми

Скалният феномен на Северното Черноморие е в маршрутите на JOYRIDE

В регистъра на спелеолозите има 76 пещери с дължина от 7 до 107 м

Нов 4-километров маршрут минава през най-живописната крайбрежна скална зона на Тюленово, известна като Меката за гмуркачи, алпинисти и търсачи на силни усещания. По съвместния българо-румънски проект JOYRIDE един от партньорите- община Шабла със своя Зелен образователен център, обзаведе дългата алея за разходка и съзерцаване с пейки - дървени скулптури, ръчно изработени във вид на лодки, водни кончета, риби, както и с информационни табели. Уникалните архитектурни пластики са място за почивка и дълго наслаждаване на красотата, която предоставя скалният феномен. А за туристите, примамени от чара му, e възможност да чуят част от историите за тайните и загадките, които крие той. В регистъра на спелеолозите са посочени 76 пещери, които са с различна дължина от 7 до 107 м. За уникалния скален мост на Тюленово в момента тече процедура в МОСВ по инициатива на община Шабла за обявяването му за природна забележителност, каза главният архитект на морския град Татяна Нейкова. Тя припомни, че името на малкото село, добило световна известност, е свързано с изчезналия вече черноморски тюлен монах. Старото име на малкия курорт е в превод Саблево, което означавало „селото на сабята“.

Известно е, че първите тюлени са докарани от Северно море по нареждане на цар Фердинанд между 1900 и 1914 г. След това румънската кралица Мария е отглеждала двойка тюлени в Двореца в Балчик, които е пуснала на свобода. През 1978-79 година в една от пещерите е открит мъртъв последният тюлен монах. Не по-малко интересна е и историята с потъналия румънски кораб „Метеор“, който поддържа първата морска линия Констанца-Константинопол, разказва арх. Нейкова. На 22 февруари 1898 г. по време на рейс на връщане от Константинопол на 500 м североизточно от Тюленово го застига силна буря, „Метеор“ се удря в крайбрежните скали и засяда. От 54 души екипаж и 33 пътници почти всички са спасени и с помощта на местните хора са издърпани с въжета по скалите нагоре. Но жертвите са три- огняр и сервитьор, и единствената жена сред пасажерите, французойка, която е скочила в морето. За нея още се разказва историята, че носила чантичка с 2000 златни наполеона, която също потънала. Но дали някой ги е намерил или пещерняци и гмуркачи още ги търсят, не се знае. Всъщност пещерите не са обезопасени и в тях се влиза само по вода, при това в спокойно море. Има и много катерачи, любители на високите скокове от скалите, които се издигат на 20-25 м, мястото не е осветено и е много опасно. Скачането от тях е забранено, но винаги се намират ентусиасти и често се случват трагични инциденти, за които напомнят паметни плочи, сложени от близки на загиналите.

Интересни са и историите за пиратството по Северното Черноморие, за които има публикации на Карел Шкорпил. В отчетите на Варненското археологическо дружество той пише, че пиратството е било развито между с. Калъч кьой, днешно Тюленово, и румънската граница. Селяните от крайбрежието, за да примамват гемии и параходи към брега в бурно време, палили огън, играели хоро край него, а премигванията наподобявали светлините на Калиакренския фар. Вместо към него във вярната посока обаче гемиите, водени от нескопосаните имитации на брега, поемали и се разбивали в скалите, а местните плячкосвали всичко в тях. „Навсякъде из крайбрежните села ще намерите по един предмет от разбити гемии, като например плюшен стол, огледало, масички, въжета, синджири и др.“, пише Шкорпил.

Дъното на морето е покрито с останки от кораби, с артефакти, които са потънали след удар в скалите, без обаче да се преписват всички станали инциденти на местните пирати.

Тюленово лежи буквално върху находища от нефт и навсякъде могат да се видят сондите за добиването му. На 31 май 1951 г. близо до Тюленовския залив е открито първото петролно находище в България. Проучванията и намирането на черното злато са извършени от екип от български и съветски геолози, а днес има паметник и възпоменателна плоча, за да напомнят, че историята на добива на нефт у нас е започнала на това място.

Северночерноморската перла Шабла беше финалният домакин на българо-румънската група по проекта JOYRIDE с представители на туроператори, медии от Бъняса, Аджиджа, Берковица и Шабла, които посетиха нейните забележителности. А това освен Тюленово е Дуранкулак с най-стария праисторически некропол на Големия остров, където следи от културата Хаманджия са оставили първите хора на Земята, живели по тези земи може би две хилядолетия преди тези в Египет и Месопотамия. В центъра на селото е величественият паметник на първия селски бунт през 1900 г. срещу така известния натурален десятък, който полиция и жандармерия потушават в кръв и с близо 100 убити и ранени. Групата посети оцелялата част от античното пристанище Карон Лимен и средновековната крепост Кария. До тях е най-старият и най-висок фар на родното Черноморие - Шабленският, който осветява маршрута на мореплавателите повече от 1000 години. Незабравимо преживяване е посещението в пенсионерския клуб „Надежда“, където ентусиазирани възрастни дами показаха традиционния добруджански ритуал „Меджия“ - подготовка на чеиза на булката, и развеселиха всички с песента „Чула мома жътва и се разболяла“. Тъжното е, че пенсионерският клуб обитава затворени вече детски ясли в морския град.

Зеленият образователен център и неговият ръководител Даниела Тодорова показаха на гостите своя прекрасен филм „Съкровищата на Шабла“, кадрите, на който - дело на оператора Сергей Панайотов, разкриват богатото и пъстро биоразнообразие на този край. На семинар по европейския проект работните групи от Бъняса, Аджиджа, Берковица и Шабла начертаха общи маршрути, обмениха идеи за по-добрата им презентация, маркетинг и реклама от двете страни на границата и как да се популяризират забележителностите на българската и румънска Добруджа, за да стигнат до тях повече туристи и природолюбители.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Кръстина Маринова, кореспондент на "Труд" във Варна

Този уебсайт използва "бисквитки"