Миналата седмица след дълги години бягство от правосъдието осъденият на доживотен затвор за двойното убийство пред дискотека „Соло“ Илиян Тодоров беше върнат у нас.
13 години след присъдата на първа инстанция, когато Илиян Тодоров беше оправдан, ексклузивно пред NOVA говори магистратът, който искаше той да бъде осъден. Стоян Нешев разговаря със съдия Мария Дончева за това, което остана извън кориците на делото „Соло”.Три години след двойното убийство пред дискотека „Соло” през 2009 г. състав на Софийския градски съд с председател Румяна Ченалова оправда обвинения Илиян Тодоров. Решението не е взето единодушно. От петчленния състав с различно мнение е съдия Мария Дончева.
"Това беше едно много сериозно дело. Много тежко и няма как човек да го забрави. Това, което най-вече си спомням, е самата атмосфера от производството, което беше емоционално. Съдебният състав през цялото време усеща емоциите и чувствата на присъстващите в залата, съответно пострадалите - близки на починалите преживяваха много сериозно случващото се в залата. Същото важеше за подсъдимия и неговите близки", казва зам.-председателят на СРС Мария Дончева.
"Много съдии ще кажат, че съдията няма емоции, той се абстрахира от случващото се в залата. Това не е точно така. По това дело целият съдебен състав трябваше да оставим емоциите настрана и да се произнесем въз основа на закона и доказателствата по делото. Тук се получи и разминаването. Едната част от съдебния състав имаше един прочит върху доказателствените материали, аз имах различен, което наложи да подпиша присъдата с особено мнение, защото нашият закон не изисква от съдебният състав да подпише присъдата при пълно единодушие, както е в САЩ", подчерта тя.
"Моето особено мнение беше до голяма степен в съзвучие с общественото мнение. И точно тук е тънкият момент, много често по такъв тип производства съдът е подложен на силен обществен натиск. Част от работата е той да бъде пренебрегнат и съдът да може да постанови безпристрастно своята присъда. В моя случай ми беше спестена обществената реакция в тази ситуация, докато другата част от съдебния състав трябваше да се справят с нея", посочва Дончева.
По време на процеса става ясно, че бащата на Илиян Тодоров е бил общински съветник от БСП в Перник. "Не мисля, че по това дело е имало някакъв политически елемент или дори корупционен по простата причина, че на мен такова нещо не ми е станало известно по никакъв начин. Ако подобно нещо ми беше станало известно, аз съм била и длъжна да сигнализирам компетентните органи. Но разбира се, във всяко едно дело някакъв политически елемент може да се намери. Държавата е малка, ако проследим връзките и положението на всеки един от участниците, някакъв елемент политически може да бъде открит. А в този случай медиите откриха подобни предпоставки, но те не са изиграли роля поне от моя гледна точка на начина, по който е протекло съдебното производство", категорична е тя.
"Но дори и без моето особено мнение, аз смятам, че Въззивният съд въз основа на един пълен доказателствен анализ би стигнал отново до тази осъдителна присъда, която впоследствие беше потвърдена от ВКС", съобщи съдията.
Един от мотивите за оправдателната присъда на Илиян Тодорво е че ножът, иззет по делото, не бил изследван дали с него може да бъде извършено убийството.
"В мотивите си аз съм посочила, че да, не се установява оръжието, с което е извършено престъплението, защото това, което беше приобщено по делото, се оказа, че не е оръжието, с което е извършено престъплението. Не съответстваше на раните на пострадалите, на следите върху техните дрехи. Но със сигурност престъплението беше извършено с оръжие от подобен тип, може би по-малко и т.н., което остана неоткрито по делото. Но това само по себе си не е пречка да се постанови осъдителна присъда, стига да сме сигурни кой по какъв начин е нанесъл нараняванията, довели до смъртта на пострадалите лица", заяви тя.
"Моята стратегия беше да установя местоположението и действията на всяко едно от присъствалите лица и по този начин да ги изключа от възможните извършители и използвайки тази стратегия, аз успях да изключа всички потенциални извършители, като остана единствено подсъдимият като възможен извършител", спомня си Дончева.
"Това, което е важно за мен и причината да се съглася да говоря по този въпрос е, че това е един от примерите, в които виждаме, че съдебната система и държавата са си свършили работата. – Макар и със закъснение. Това, което според мен е важно за близките на починалите, че макар и след толкова много време, се стигна до финал", подчертава тя.
"Бях убедена, че справедливостта ще възтържествува и исках да стана част от този процес, постановявайки особеното мнение и впоследствие, когато се разбра, че лицето не може да бъде открито, аз вътрешно бях убедена, че има механизми, по които той ще бъде открит рано или късно. И това се случи", казва съдията.
Случи се на 1 март 2024 година. 15 години след двойното убийство пред дискотека "Соло" Илиян Тодоров беше екстрадиран у нас от Узбекистан. Той вече е в затвора с доживотна присъда. На този фон данните, които излизат след убийството Мартин Божанов-Нотариуса за търговия с влияние в съдебната система, вече се отразяват на правосъдието, разказва съдия Дончева.
"Наличието на такива кръгове и дори само подозрението за тях има негативен ефект върху съдебната система, срива рязко доверието на обществото в правосъдието и макар, че вероятно тези случаи, в които подобни кръгове са имали влияние върху съдебни актове са много малко всъщност започват да се поставят въпроси по всяко едно дело. За нас съдиите е много важно, ако има такива хора, които постановяват актовете си не въз основа на закона и доказателствата, те да бъдат разобличавани и да не бъдат част от съдебната система. Вие не може да си представите колко пъти по най-обикновени дела, които разглеждам като районен съдия, страните са заявявали недоверие, защото са чули нещо по медиите, което касае съдебната система и смятат, че и аз като нея няма да бъда обективна, включително се е случвало да получа благодарствено писмо, в което казва, ние не вярвахме, че отсъдите въз основа на закона", посочва тя.
"По отношение на заплахите ситуацията е сложна. От една страна, съдията трябва да има високо ниво на толеранс и издръжливост в такива ситуации спрямо обикновения гражданин. Това е част от професията. От друга страна, съдията също е човек, също има семейство и е нормално да изпитва притеснения, когато са му отправени заплахи и то конкретни от хора, които изглежда, че познават начина му на живот. Ситуациите са различни. По отношение на наш колега от районния съд - имаме случай с разлепени некролози в района на съда, които предизвикаха не толкова у него, колкото у всички работещи в съда шок и притеснение, защото първоначално те бяха възприети като истина, впоследствие стана ясно, че това е начин да се сплаши", заяви Мария Дончева.