Силното начало през 2022 г. се дължи и на ръста на инфлацията
Административните разходи на финансовите институции нарастват с 21,4 на сто
Намаляват необслужваните кредити
Българската народна банка оповести официално данните за банковата система към края на първото тримесечие на 2022 г. Според наличната информация кредитните институции са добре капитализирани и силно ликвидни. Така те изглеждат достатъчно подготвени за евентуално забавяне на икономиката и последствията от това.
Състояние на системата
Активите на банковата система достигат 140,5 млрд. лв. като се увеличават с почти 13,2 млрд. лв. (10,3%) на годишна база. Основните фактори за това са паричната и фискалната експанзия с цел възстановяването на икономиките от пандемията, инфлацията на потребителските цени и на някои активи, кредитната политика на самите банки и наличието на възможности от страна на домакинствата и фирмите за реализирането на продуктивни инвестиции към момента.
Банките реализират силно начало на 2022 г., като един от вероятните фактори за това е ускоряващият се темп на инфлация. Нетният оперативен доход на банковата система към края на март 2022 г. се увеличава с 225,9 млн. лв. (20,6%).
Приносите за това са на увеличените приходи от лихви с 58,2 млн. лв., от дивиденти - със 115,8 млн. лв. и от такси и комисиони - 74,4 млн. лв. От друга страна разходите за лихви се увеличават с едва 5,5 млн. лв., а тези за такси и комисиони - с 15,5 млн. лв., докато загубата от курсови разлики се свива с почти 27 млн. лв.
При подобна динамична ситуация банките използват стратегията да започнат увеличаване на лихвените проценти по кредитите, докато все още не предприемат промени относно депозитите. Относителният дял на кредитите с фиксирана лихва се понижава за сметка на този с плаваща. Освен това увеличаването на инвестициите е по-изгодно за тях спрямо държането на свръхрезерви при Българската народна банка при отрицателен лихвен процент от 0,7%. Разбира се, мениджмънтът на банките е далеч по-запознат от мнозинството от клиентите им относно наличието на отрицателна възвръщаемост в реално изражение и при кредитите, и при депозитите при настоящите лихвени равнища. За банките е важен спредът (разликата) между доходността по инвестициите и цената на привлечения ресурс, който краткосрочно се повишава заради инфлацията.
От друга страна нарастват административните разходи - с почти 63 млн. лв. (15,2%). Докато разходите за персонал е увеличават с 10,4% (по-бавно от средния растеж на работните заплати в икономиката), то другите административни разходи нарастват с 21,4%. Освен това разходите за обезценка (специфични провизии) на финансови активи спадат с 22,6 млн. лв. Така печалбата до момента достига 568,9 млн. лв. като се повишава с 219,5 млн. лв. (62,8%) на годишна база. По този начин текущото състояние на банковата система би следвало да осигури достатъчно буфери за посрещане първоначално на ускоряваща се инфлация, а след това и на забавяне на икономическата активност. Разбира се, ситуацията при бърза кредитна експанзия обикновено изглежда далеч по-добре от фактическата, докато влошаването на качеството на активите и в резултат от това - на балансите се случва на по-късен етап и би могло да донесе неприятни изненади.
Необслужваните кредити се понижават до 4,8 млрд. лв., което представлява 5,5% от общите кредити и аванси. На този фон необслужваните кредити за нефинансовите предприятия са почти 3,1 млрд. лв. (7,3%), докато тези при потребителските кредити са почти 1,2 млрд. лв. (8%). Покритието на необслужваните кредити с обезценки се равнява на 3,6 млрд. лв.
Според обобщената информация по реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към края на 2021 г. брутната балансова стойност на одобрените за отсрочване вземания е в размер 8,26 млрд. лв. От началото на 2022 г. обаче БНБ не публикува данни в тази област, така че е трудно да се оцени текущото състояние.
Необичайната ситуация на пазара на депозити води до любопитно развитие - сближаване на паричните агрегати М2 и М1. Това се дължи на постепенното изтичане и съответно подновяване под друга форма на депозитите с договорен матуритет до 2 години. Към края на март 2022 г. общата им стойност се е понижила с 3,65 млрд. лв. на годишна база, което е допринесло за спада на квазипарите с почти същия размер. Причината за това е, че банките понастоящем не предлагат срочни депозити. Нормализиране би могло да настъпи при повишаване на лихвените равнища и възвръщане на обичайната ситуация по-дългият срок до падежа да означава по-висока доходност по депозитите.
ПИБ отново е лидер на пазара
Индивидуалното представяне на банките е свързано с очакването за формирането на нов лидер на пазара според размера на активите в резултат от сливането между Обединена българска банка АД и Райфайзенбанк (България). Според данните към края на първото тримесечие на 2022 г. общият размер на активите на новата институция би бил почти 27,3 млрд. лв. и по този начин тя би изпреварила УниКредит Булбанк и Банка ДСК - съответно с 26,6 млрд. лв. и 25,1 млрд. лв. При банките, които не са собственост на чуждестранни групи лидер остава Първа инвестиционна банка АД с активи на стойност 11,5 млрд. лв. следвана от Централна кооперативна банка (7,5 млрд. лв.) и Българска банка за развитие (3,42 млрд. лв.).
Най-активни при отпускането на нови кредити са УниКредит и ДСК, които са категорични лидери и според размера на печалбата си. ПИБ се нарежда на първо място сред петте най-големи банки според относителния дял на кредитите за бизнеса.
Интерес представлява валутната структура на отпуснатите кредити и аванси. Над 3/5 от тях са в левове, докато в евро са над 1/3, а останалите 3% са в други валути.
Кредитните отношенията между банките се извършват преимуществено в евро (над 80%), докато към други финансови предприятия делът е подобен на средния. Половината от кредитите и авансите към нефинансовите предприятия обаче са в лева и делът им превишава този в евро. Към домакинствата над 90% от кредитните отношения са в левове.
Предпочитат депозити в левове
Предпочитанията на населението към българския лев се засилват и при депозитите. В края на първото тримесечие на 2021 г. 59,6% от тях са в български левове, докато през съответния период на 2022 г. този дял вече е 60,1%. Изразено в абсолютен размер нарастването на депозитите в левове на годишна база е със 7,4 млрд. лв., докато увеличението в чуждестранни валути е с 3,9 млрд. лв. При нефинансовите предприятия 63,9%, а при домакинствата 62,3% от депозитите са в левове.
Депозитите при кредитните институции са почти изцяло в евро, тъй като те преимуществено са средства, привлечени от банките-майки.
По този начин данните и за кредитите, и за депозитите показват недвусмислено предпочитанията на граждани и фирми към използването на българския лев спрямо всякакви алтернативни валути.
Това дава насока за картината за нагласите относно приемането на еврото в страната. Банковият сектор като цяло подкрепя тази стъпка, при бизнеса няма ясно изразени предпочитания за нея, докато домакинствата все още държат на лева. При бизнеса всъщност изглежда се осъзнава, че преминаването към еврото ще изисква подготовка - обявяване на цените и в двете валути, настройване на счетоводните и мениджърските системи, зареждане с банкноти и монети евро и т. н. За по-малките фирми това може да се окаже не толкова тривиално, докато банките като големи предприятия би следвало да не изпитат сериозни затруднения в тази насока.
Политиката на банките и инфлацията
Напоследък инфлацията стана популярна тема за обсъждане. Често (неправилно) се посочва, че тя изцяло се внася заради високите цени на енергоносителите и други суровини на международните пазари. Всъщност налице са някои местни фактори, които също силно допринасят за повишаването на цените през последната година.
Засилената кредитна активност е сред тези фактори - нарастването на отпуснатите брутни кредити и аванси е със 7,6 млрд. лв. (9,5% на годишна база) спрямо първото тримесечие на 2021 г.
То се разпределя почти по равно между кредити за нефинансовите предприятия и такива за домакинства, но темпът на растеж при вторите достига 14,5%, докато при първите е 9,9%. Кредитите, обезпечени с недвижим имот, нарастват с над 2,2 млрд. лв., което естествено е важна причина за поскъпването на тези активи през последните месеци. Други приноси за инфлацията произтичат от експанзивната фискална политика, която повиши рязко заплатите в бюджетния сектор и пенсиите, а с това увеличи бюджетния дефицит. Компенсациите към бизнеса за високите цени на електроенергията от своя страна представляват допълнителен разход за държавния бюджет, от когото обаче няма ефект за възпиране на покачването на потребителските цени.
Тук следва да се обърне внимание и на провежданата парична и макропруденциална политика от БНБ. Наличието на валутен борд често се приема като оправдание за ръководството на централната банка да не предприема никакви действия и да очаква пасивно такива от Европейската централна банка, която емитира резервната валута. Това би било оправдано при по-различен дизайн на валутния борд. Българският вариант обаче е от т. нар. второ поколение - тоест позволява и собствени мерки чрез наличните за целта инструменти.
Ефективността на такава политика вероятно не би била голяма, но все пак БНБ би могла да опита чрез изявления от ръководството си и чрез наличните инструменти (задължителни минимални резерви, лихвен процент по банковите свръхрезерви и изисквания относно капиталовите буфери) да се опита да повлияе върху кредитната политика на банките и да обърне внимание към проинфлационните действия на правителствата.
Така политиката на БНБ не попречи на силното нарастване на цените на недвижимите имоти заради рязкото увеличаване на кредитите за тях, което би могло да се превърне в риск при евентуално обръщане на пазарната тенденция. Инфлацията на активите, както и тази на потребителските цени, са отговорност на централната банка, като първата представлява аспект от поддържането на финансова стабилност, който е вторият основен приоритет на съвременните централни банки.