Въпрос: Закъснях за работа и шефът ми ме глоби с 50 лв. Има ли работодателят това право?
Гергана Филипова, Благоевград
Отговор: Работодателят категорично няма законовото право и не следва да прави удръжки от трудовото възнаграждение при закъснение за работа. Налагането на подобни „глоби” е грубо нарушение на трудовото законодателство.
Наказанията, които работодателят може да налага при нарушаване на трудовата дисциплина, са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. В закона не съществува дисциплинарно наказание „удръжка от заплатата при закъснение за работа”.
Не са рядкост случаите, в които служители изпитват на гърба си своеволията на своя работодател, включително във връзка с удръжки от трудовото възнаграждение, като например удръжки за закъснение за работа/среща, за говорене по телефона, за пушене на нерегламентирани за това места и др. Също така някои работодатели налагат своеобразни "глоби", които законодателят не е предвидил като вид финансова санкция спрямо служителя/работника.
Съгласно чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: получени аванси; надвзети суми вследствие на технически грешки; данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; запори, наложени по съответния ред; удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 от КТ.
Работодателят има възможност да потърси и имуществена отговорност от работника или служителя за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.
Съгласно чл. 206, ал. 1 от КТ за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.
В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. Едва след този срок и ако работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс (чл. 210, ал. 4 от КТ).
Тодор Капитанов - юрист, национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор