„Една красива ръка се протегна през мъглата на този късен следобед... Женски глас прошепна: „Сир, нося картите. Искахте да ви гледам.“
Има такъв мотив, втъкан някъде по средата на книгата, която държите в ръцете си. Съвсем бегъл момент е. Сякаш примигване на съзнанието, предало се в плен на омагьосващия калейдоскоп от истории за хора, места и събития. А те следват по страниците като интригуващи символи от колода магически карти, на които са изобразени атласки лъвове, любовни парфюми, револвери на ревността и съдбовни сребърни гривни, извадени от морските дълбини, за да донесат най-неочаквано отговори, смятани за безвъзвратно изгубени. Гласът, който ни шепти, за да разберем подредбата и значението на всичко това, е на авторката. Нейна е и тази изящна ръка, която се протяга през мъглата на онзи късен следобед. Подава се иззад дебелите завеси, изтъкани от минало и легенди, за да ни преведе зад кулисите на историята и да ни настани на първия ред, откъдето не само да наблюдаваме възхитителната възстановка, но и да я съпреживеем, все едно и ние самите сме участници в това вълнуващо случило се.
Георги Милков
„Имам бележник със сини корици. Много е стар и не помня откога си записвам в него разни неща, като например „двата лъва – Мароко“ или „кралица Виктория – парфюм“, или „пистолет – Пол Верлен“, или „улица Рокфелер – Петрич“, „гривна – Сент-Екзюпери“, „Венера Милоска – ръце“. За да ги включа в синьото тефтерче и да знам, дори след години, за какво е ставало дума, то историята им е била силно интригуваща и съвсем различна от обичайното. Който и да отвори бележника, не би могъл да се ориентира в привидното безсмислие и да разбере за какво става дума.
Преди повече от пет години намерих достатъчно основания да започна да работя по тези истории.
Така стигнах до двадесет и трето число от поредицата разкази.
Приятно четене!
Диана Игнатова
„През ранната пролет на 1820 година няколко кораба на френската марина предприели опознавателно плаване из Егейско море. На палубата на един от тях – „Естафет“, младият подофицер Оливие Вутие с интерес разглеждал през бинокъла си показалия се на хоризонта остров Милос. Много култури били минали оттам – от предисторически времена, през елинската епоха, Византийската, а накрая и Османската империя. Оливие Вутие бил любопитен и когато след около час „Естафет“ акостирал на острова, той пръв слязъл на сушата. Разходил се из песъкливите улички с боядисани в бяло и синьо селски къщи. Кози и кокошки се мотаели из краката му, а пролетното слънце го сгрявало приятно. Отнякъде дочул силни удари и решил да види какво се случва в това мързеливо обедно време. Един набит запотен селянин копаел в края на двора си, а край него жена му ровела с ръце в пръстта, от която се подавал изящен мраморен гръб. Вълнение обхванало Вутие и той с думи и жестове се опитал да насърчи селянина да продължи. В суматохата се разбрало, че човекът се казва Йоргос. Скоро се появил мраморен торс на млада жена със събрани на нисък кок коси. Едната й ръка била оцеляла до лакътя, а другата почти липсвала.“
Откъс от разказа „Какво е държала в ръцете си Венера Милоска”
За автора
Диана Игнатова завършва Френската гимназия във Варна и българска филология и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира във Франция и Швейцария в областта на международното културно сътрудничество и културна дипломация.
Дълги години работи в Международния отдел в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. По-късно в Министерството на културата отговаря за работата на българските културни институти в чужбина и двустранното международно сътрудничество в областта на културата. От 2009 до 2019 г. е директор на Българския културен институт в Париж.
Диана Игнатова има множество публикации в периодичния печат и няколко фотодокументални изложби.
Настоящият сборник е първата ѝ книга.
УЛИЦА „РОКФЕЛЕР“. ТАЗИ КНИГА С КРАТКИ ИСТОРИИ НИ ВОДИ НА ПРИКАЗНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ
„Каня те широко да отвориш очи и да видиш какво ни заобикаля“ – казва един от героите на Диана Игнатова в книгата ѝ с 23 истории за хора, събития и места, които си мислим, че (не) познаваме. Томчето от 200 страници е със заглавие „Улица „Рокфелер“ (изд. Книгомания) и ни грабва още с пастелната рисувана корица на художника и дизайнер Тодор Манолов. За Диана Игнатова „Улица „Рокфелер“ е дебютна книга – досега е публикувала някои от текстовете си в периодичния печат, както и в сайтове за култура и лайфстайл.
Дълги години Диана Игнатова работи в Международния отдел в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. По-късно в Министерството на културата отговаря за работата на българските културни институти в чужбина и двустранното международно сътрудничество в областта на културата. От 2009 до 2019 г. е директор на Българския културен институт в Париж. Неслучайно част от представените истории са свързани с Франция и се усеща афинитетът на авторката към френската култура. Но винаги, когато има българска следа, Диана Игнатова поднася интересни и малко известни детайли.
Споменавайки Франция, предвидимо е да се досетите, че в книгата има разказ за величествената катедрала Нотр Дам в Париж – ще научите историята на трънения венец, превърнал се в реликва, и какво се случва с характерния петел от шпила на катедралата. Но пък със сигурност читателят не очаква, че улица „Рокфелер“ се намира... в Петрич. Едноименният разказ, превърнал се и в заглавие на сборника, разкрива малко известна история с какво родът на легендарните банкери е свързан с България, без никой от тях да е стъпвал в страната.
В своите 23 истории Диана Игнатова преплита въображение, мит и исторически факти, събития и личности, като ни пренася сякаш с машина на времето в различни векове, пресъздава атмосферата и обстоятелствата и услужливо посочва на читателя любопитни факти, прави кратки обзори и ненатрапливо ни насърчава да посетим съответното място.
Така на страниците на „Улица „Рокфелер“ се срещаме с валонския селянин Жан-Батист Декостер – най-известният гид на XIX век, който извежда на бойното поле император Наполеон за битката при Ватерло.
Гостуваме в градината на мистър Томас Кар, когато през 1837 г. е консул на САЩ в Танжер – като дипломат получава необикновен подарък два атласки лъва. Преди да разберем какво се случва с тях, се потапяме в европейско-мароканската средиземноморска екзотика на града и се натъкваме на факта, че днешните мандарини по-скоро е трябвало да се казват... танжерини.
Дори и да сте сред страстните познавачи на киното от 60-те години, в историята „За славата на един сладкиш“ ще видите Бриджит Бардо не само като секс символ и медийна звезда, а и като посланик на легендарното творение на френското сладкарско изкуство „Тарт тропезиен“ от Александър Мика. Как се стига до създаването му в Сен Тропе и къде можем да го опитаме днес? Макар рецептата да е пазена ревниво дълги години, Диана Игнатова отбелязва как този сладкиш в съвремието навлиза и в... световната политика.
Една по-опасна история е тази за револвера „Льофошьо“, с който Пол Верлен ранява Артюр Рембо – в т.нар. Брюкселска афера. Това е най-известният пистолет в историята на френската литература и обект на немалко колекционерски страсти и търгове. Уви, днес той е част от частна колекция и не може да бъде видян в музей.
Сред героите в книгата е и Ван Гог – който изненадващо се появява на една от уличките на Овер сюр Оаз. В живописното градче, където се помещава музеят на абсента и къщата на художника, през 2010 г. се снима епизод от английската научнопопулярна тв поредица “Doctor Who”. В ролята на Ван Гог влиза Тони Каран.
Диана Игнатова поднася един емблематичен разказ с българска следа – „За парфюма на една кралица“. Мистър Крийд наследява една от най-старите семейни фирми за парфюмерия и козметични продукти. Принц Албърт иска да подари на кралица Виктория специално разработен само за нея парфюм в знак на любовта им – тази поръчка е чест, но всява и известна доза паника в парфюмериста. В търсене на благоуханни аромати попада на стъкленица с кехлибарено на цвят масло от рози, „наситена с лукс миризма“. Така е създаден парфюмът “Fleur de Bulgarie” и фамилията спечелва доверието на английски кралски двор.
Нито един читател не би останал безразличен към редовете от „Среща с историята“. От разказаното научаваме защо и как изчезва безследно обичаният писател Антоан дьо Сент-Екзюпери. Поводът за този текст е намерената военната метална гривна на летеца от морския капитан Бианко в първите години на XXI век и разплитането на загадката около смъртта на писателя с помощта на спомени на ветеран от Луфтвафе по време на Втората световна война.
Един от най-любопитните текстове в книгата „Улица „Рокфелер“ е за прочутата древногръцка скулптора Венера Милоска. Освен за перипетиите от откриването ѝ през 1820 г., бунта на пристанището на о. Милос и пренасянето ѝ до Лувъра във Франция, Диана Игнатова представя различните предположения на изследователите на загадката „Какво е държала в ръцете си Венера Милоска?“.
Герои в тази книга са още художникът- керамик Васил Иваноф, директорът на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ – проф. Тодор Боров, писателят Александър Дюма-баща, президентът на Франция от 70-те години на ХХ век Валери Жискар д’Естен, Пол Гоген и съдържателката на пивница Пулдю – Мари, която от бедна перачка на бельо стига до притежателка на едни от най-скъпите картини в света; мадам Барб-Никол Клико-Понсарден, чието име свързваме с легендарното шампанско Lа Veuve Cliсquot от областта Шампан, и други.
Един от първите читатели на сборника с истории за хора, събития и места „Улица „Рокфелер“ е журналистът Георги Милков. Неговите впечатления можете да прочетете и на гърба на корицата:
„Една красива ръка се протегна през мъглата на този късен следобед... Женски глас прошепна: „Сир, нося картите. Искахте да ви гледам.“
Има такъв мотив, втъкан някъде по средата на книгата. Съвсем бегъл момент е. Сякаш примигване на съзнанието, предало се в плен на омагьосващия калейдоскоп от истории за хора, места и събития. А те следват по страниците като интригуващи символи от колода магически карти, на които са изобразени атласки лъвове, любовни парфюми, револвери на ревността и съдбовни сребърни гривни, извадени от морските дълбини, за да донесат най-неочаквано отговори, смятани за безвъзвратно изгубени. Гласът, който ни шепти, за да разберем подредбата и значението на всичко това, е на авторката. Нейна е и тази изящна ръка, която се протяга през мъглата на онзи късен следобед. Подава се иззад дебелите завеси, изтъкани от минало и легенди, за да ни преведе зад кулисите на историята и да ни настани на първия ред, откъдето не само да наблюдаваме възхитителната възстановка, но и да я съпреживеем, все едно и ние самите сме участници в това вълнуващо случило се.
Oткъс от книгата „Улица „Рокфелер“
ЗА ПАРФЮМА НА ЕДНА КРАЛИЦА
Слънчев лъч се промъкна през плътните завеси и разбуди младия мистър Крийд. Той се протегна доволно и се зае със сутрешния си тоалет, като хвърляше от време на време поглед през прозореца. Наскоро беше наследил успешната семейна фирма за производство на козметични продукти и парфюми, която още от създаването ѝ през 1760 година от дядо му Джеймс Хенри Крийд носеше името „Крийд“. Наскоро бяха закупили чудесни помещения в централен Лондон, подходящи и за магазин, и за работилница, а и за кантора. Бизнесът процъфтяваше, а младият Крийд беше нетърпелив да претвори идеите си, които бе натрупал през годините и които не бяха по вкуса на родителя му.
На стълбището мистър Крийд се размина със своя баща, който се беше оттеглил от активна дейност, но това не му пречеше енергично да прекарва утрините си и да не пропуска случай да отправи критични погледи към сина си. Мистър Крийд размени няколко думи с него относно прекрасното лондонско време навън и се настани удобно за сутрешната си закуска. Взе вестника и точно посягаше към препечената филийка, когато на входната врата се потропа. След минута икономът изникна пред него и му поднесе плик, на който се виждаше воден знак. Мистър Крийд се разтревожи. Отвори го бързо, лицето му стана червено, а от устата му излезе само едно „Оо!“. Писмото беше от принца консорт Албърт, съпруга на младата двадесет и шест годишна кралица Виктория. Принцът най-учтиво канеше на чай мистър Крийд, за когото трябва справедливо да отбележим, че нямаше никакви благороднически корени. Такова нещо се случваше за първи път във фамилия Крийд и то възпроизведе неимоверно оживление. Даже може да се каже, че се създаде известна паника, но само дотолкова, доколкото да се вземе правилното решение какво да облече за този случай. Той, разбира се, получи строги наставления от баща си, който държеше да отдаде височайшата покана на реномето на фамилията, изградено от него самия с много трудности и търговски рискове.
* * *
Мистър Крийд беше поканен в салона на принц Албърт. Като се изключат слугите, той беше сам в това елегантно помещение и съвсем разбираемо беше видимо притеснен в очакване на домакина. Принцът не закъсня. В Лондон бяха добре познати неговата немска точност и прецизност. Принцът и кралицата имаха огромното щастие техният брак да бъде плод на любов и силно привличане. Двамата съпрузи укрепваха с решителност своята връзка, градяха стабилността на семейството си и изпълняваха родителския си дълг.
Съвсем нормално разговорът започна с темата за времето навън и дали утре ще вали. След тази задължителна за английския етикет интродукция принц Албърт започна по същество да обяснява причината, поради която е поканил мистър Крийд. Предстоеше петата годишнина от кралската сватба и принцът искаше от мистър Крийд да създаде парфюм, който да бъде само за Нейно Величество кралица Виктория. Нека бъде романтичен и пълен с непознати аромати, нека ѝ напомня за пролетта и за тяхната първа среща. При всяко изричане името на кралица Виктория очите му заблестяваха. Мистър Крийд старателно си записваше всичко. Принцът консорт изрази своята надежда за успех на това дискретно начинание, като обърна внимание на факта, че се е спрял именно на мистър Крийд заради това че са му разказвали много за новаторските му идеи и съвременен подход към работата. Той изтъкна, какъв късмет имат да живеят в епохата на индустриалната революция. Ето, даже вече има обществена железница! Албърт разпалено навлизаше в любимата си тема, но мисълта на мистър Крийд вече отказваше да следва това слово и поемаше в своя посока. Каква чест, ако успее, и какъв провал, ако не успее! Виктория, кралицата на Обединена Великобритания и Ирландия, с парфюм на Крийд!
* * *
Умислен, но и превъзбуден, мистър Крийд седеше в кантората си. Трета седмица откакто бе получил поръчката за парфюм на кралица Виктория. Излишно е да казваме, че баща му даде всякакви идеи, коя от коя по-безполезна в случая.
Мистър Крийд отново отиде до своя главен лаборант, който под погледите на останалите работници напрегнато приготвяше какви ли не чудати смески, застанал като божество сред плодове на бергамот от Калабрия, шишенца с мускус и наскоро закупената от норвежки китоловен кораб вълшебна амбра. Резултатите бяха далеч от желаните. Този път мистър Крийд държеше в ръцете си малка стъкленица, която бе донесъл със себе след историческото си пътуване до Египет миналата година. На пазара в Кайро бе спрял уж за малко пред магазинчето за есенции на един млад арабин, който поназнайваше английски. Мистър Крийд остана там целия следобед, слушайки разказите му. Стигнаха до стъкленицата на третия рафт, пълна с масло с кехлибарен цвят. Продавачът щедро я отвори и му даде да помирише. Мистър Крийд се отнесе, вдъхвайки тази незнайна за него, наситена с лукс миризма. Продавачът му каза, че е купил стъкленицата, когато са ходили с други търговци на един от големите панаири от другата страна на Средиземно море, в земите, където живеят българите. Там растели розите, от които тези хора правели маслото и го продавали скъпо и прескъпо, а търговците високо ценели тази стока. Жените много я купували, нищо че е скъпа. Слагали я в сапуните, във водата, когато се къпят или когато перат, ароматизирали косите, дрехите и къщите си по празници. Мистър Крийд леко сбърчи вежди, като се опитваше да си спомни какво е чувал за българите. А то не бе кой знае колко. Знаеше, че са християни, че земите им са част от огромната разпростряла се на два континента Османска империя и май беше прочел някъде по вестниците, че искали независимост и собствена държава, но великите сили не желаели да си развалят отношенията с великия падишах заради тях.
* * *
Вече четвърт час откакто мистър Крийд смирено чакаше в салона на принца консорт. Беше изпълнил обещанието си и бе донесъл парфюма, който създадоха за кралица Виктория. Към аромата на бергамот бяха добавили този на българска роза и бяха стабилизирали с муск и амбра. След като го опита на себе си, младата му съпруга мисис Крийд определи като омайващо-смайващо новото произведение на фирма „Крийд“. Известни трудности му създаде майсторът стъклар, на когато бе поръчал да изработи ювелирно изискано шише, достойно за кралска особа. Едва след като се намеси художник, предложен от самия принц Албърт, нещата се случиха и изящното шише беше напълнено с новия парфюм и поставено в кутия, облечена в червено кадифе с кралския герб отгоре.
В този момент принц Албърт поднасяше на своята съпруга подаръка си. Докато продължаваше задълбочено да изучава копчето на маншета си, мистър Крийд прехвърляше наум всичко, през което минаха. Не чу лекото прошумоляване до себе си, но усети познатия му вече фин аромат на българска роза и бергамот. Скочи и се поклони дълбоко пред младата кралица, която каза усмихнато:
– Мистър Крийд, ние не знаем как сте нарекли този очарователен парфюм, който моят съпруг ми оказа безкрайното удоволствие и чест да ми подари.
– Ваше Величество, за нас е чест – успя да отвърне мистър Крийд, дълбоко развълнуван.
– Добре. Принцът консорт ме информира, че това което ме заплени най-вече, е ароматът на българска роза. Затова нека го наречем „Fleurs de Bulgarie“ – звънко изрече Виктория и протегна ръка към съпруга си.
Мистър Крийд за първи път виждаше кралицата на живо и изцяло попаднал под властта на нейното присъствие, се наведе леко напред като насън. Да, беше успял! Парфюмът се сливаше с нея, пречупваше доминиращия бергамот и изваждаше напред аромата на роза. Кралица Виктория придаваше характер на новото творение, а то изваждаше напред владетеля в нея. Изпънатият като струна Албърт тържествуваше.
За момент двамата съпрузи позабравиха, че не са сами. В очакване да получи позволението да напусне салона мистър Крийд съобразително се изкашля леко. Кралицата се обърна към него и съобщи, че е много щастлива и че от днес фирмата „Крийд“ става официален доставчик на парфюми за английския кралски двор.
*За кралица Виктория парфюмът „Fleurs de Bulgarie“ остава любим за цял живот. След ранната смърт на принца консорт Албърт малкото шишенце я връща непрекъснато към него, така както на него му се искаше и както бе заръчал на мистър Крийд. Заради парфюма кралицата казва, че за нея България вече не е само топоним. Тя управлява почти шестдесет и четири години най-голямата световна сила, върху чиято огромна територия „the sun never set“. Завършва своя земен път на 22 януари 1901 година.
*Вече двеста и шестдесет години марката „Крийд“ продължава да се развива успешно. Сред нейните клиенти са исторически личности като австро-унгарската императрица Сиси, френската императрица Йожени, император Наполеон III. В днешно време фирмата се управлява от шесто поколение Крийд – мистър Оливър Крийд. В края на XIX век местят седалището от Лондон в Париж. Днес бихте могли да посетите нейното представителство, което е в близост до булевард „Шан-з-Елизе“. Въпреки промените, смяната на поколения и държавни устройства едно остава задължително за марката „Крийд“ – производството на любимия парфюм на кралица Виктория „Fleurs de Bulgarie“. Новото е, че и ние, обикновените хора, можем да си го закупим за едно простосмъртно наслаждение.