Ултрамаратонецът Красимир Георгиев разказ "за първите си преживявания и усещания след края на експеримента, на който се подложи с цел да изследва последствията от социалната изолация.
"Аз в клетка повече не влизам. Достатъчно тежко ми беше. Не предполагах какво става с главата ти, когато си затворен в пространство два на два. Мозъкът тотално се променя. Излизайки от клетката, светът ми се видя много, много голям. Бях свикнал с тези малки крачки, които имах и това беше всичко. С екипа ми решихме да направим този експеримент, защото тази изолация е вредна. Тази социална изолация, която и в момента тече - идвайки насам в метрото, видях едва двама-трима души да са без слушалки - затворили сме се в кутийки и си живеем в тях. Добре че екипът ми не ме послуша. Мислех да остана месец там, защото щях да изляза с наистина тежки психологически травми", разказа Краси Георгиев пред БНТ.
Въпреки всички трудности обаче ултрамаратонецът е убеден, че експериментът му е от полза.
"Идеята за клетката дойде преди няколко години, но това се превърна в нещо голямо, защото го виждаме навсякъде. Казват някои, че не съм бил изолиран, защото съм бил в центъра на София, но аз бях изолиран, защото не чувах нищо от случващото се навън, нямах книги, музика, никакви комуникации", каза още той.
"Струваше си и се надявам, че това е път, който трябва да започнем. Щом на мен така ми се отрази - с паник атаки и почти припадайки, излизайки от клетката - представете си това как би се отразило на един млад мозък. Не само младите - всеки пред компютъра, телефона, вкъщи е затворен. Ние не знаем как да комуникираме вече. Хората разбират защо го правя и че трябва да говорим за това", сподели Красимир Георгиев.