Корупцията като мечка стръвница, от която бягат в чужбина
Помните ли оная приказка - за умник Гюро и умници другари?
Появила се мечка стръвница, та изпояла момите по кладенците, старците по механите, децата по улиците. Никой не се наемал да я убие, та селото да се спаси.
Наел се само умник Гюро с други умници. Ходили, скитали, падали, мечата дупка стигнали... Гюро влязъл в нея юначно, отвън другите го чакали. Ама вътре мечката му изяла главата.
Следва анекдотът - че като извадили другаря си, умниците взели да се чудят и маят: имал ли е умник Гюро глава?...
Защо припомням тази приказка сега? Чух я тия дни в компанията на видни юристи, които - при цялото им уважение - се питаха: има ли акъл Еврокомисията, като ни праща един и същ доклад всяка година и с кой акъл си мисли или се преструва, че с тях убива корупцията и вади правосъдието ни от дупката?
Звучи неуважително към брюкселския мониторинг. По балкански грубо и недипломатично. Но напълно обяснимо.
Някой помни ли кога дойде първият евродоклад за правовия ред в родината ни? Беше на 27 юни 2007 г.
Какво ни съобщиха от Брюксел преди 14 години?
Същото това, което ни съобщиха преди 7 дни. Същото, което и сами виждаме. Че съдебната реформа у нас върви, но доникъде не стига; че антикорупционни органи има, но те са за послужване на корумпираните; че главният прокурор остава недосегаем и когато в Закона за съдебната власт се тури „по-главен“; че кадруването на съдебните не струва; че законите ни все се прекрояват, обаче все не са таман... При което, по брюкселски казано, „предизвикателствата си остават“, и „опасенията“, и „тревогите“, и „загрижеността“.
Да отбележим все пак една разлика между последния доклад и предишните около 18, писани по механизма, обявен за „стар“. Тя е, че в него списък от изрични препоръки за промяна няма. Явно, че евродокладчиците имат глави на раменете си, все пак. И разбират, че нашите власти изпълняват препоръките им като дявола 10-те Божи заповеди - или хич, или наобратно - и са решили по новия механизъм да си ги спестят.
В т. нар. втори доклад за върховенството на закона (обхващащ случилото се от септември 2020 до април 2021) е спестена и сакралната фраза, че в страната ни "има политическа воля за промяна“. По-рано някои правителства, за разлика от други, получаваха за поощрение тая фраза и реагираха на нея с радостта на циркова маймунка, на която е дадено захарче. Дотук с това. Ние циркови номера си имаме и без друго предостатъчно. Сред тях е клоунското задоволство, с което всичките съдебни началници наричат всеки критичен към тях евродоклад „реалистичен и обективен“- нещо, за което народът е казал: ти го плюеш, то мисли, че роса го роси.
„Престъпността в България надделява над държавната власт“ - това беше най-острата и най-съдържателната от всички констатации на европейските докладчици. Прочетохме я в мониторинговия доклад на 27 октомври 2005 - само 3 часа след показното убийството на банкера Емил Кюлев - един от стоте най-богати хора в Европа според „Впрост“. Застреляха го на булеварда, откъдето минават кортежите на управляващите. Знаменателно.
Какво се случи оттогава?
За хатъра на европейския Биг брадър изменихме над 45 пъти НК и над 35 пъти НПК. Похвалиха ни. Но какво от това, като в идното лято - 2016 МВР по нечия устна заповед погази 8 закона, 2 съдебни решения и конвенцията за човешките права, за да предаде на Ердоган един негов политически враг. Горе-долу по същото време ЕК оповести поредния bg-феномен: недоверие към съда и прокуратурата - 96%!
Още нещо. След евронамеците, че властта краде, антикорупционните органи у нас станаха 32, плюс феноменалната КПКОНПИ на Цацаров: инспекторати, прокурорски звена, общински съвети и комисии, МВР, ДАНС. Обаче въпреки това или точно затова, корупцията се настърви - същинска мечка стъвница, след чиито набези ремонтираните улици изглеждат като бомбардирани, а магистралите - като асфалт, намазан на филии, евросубсидии изчезват яко дим, хората масово бягат в чужбина, а умник Гюро и аверите му точат лиги и мляскат огризки, предрешени като магистрати, депутати и министри.
Преувеличаваме? Едва ли. Корупционните набези, ако съдим по наложените по закона „Магнитски“ санкции за лакоми нашенци, се забелязва и от хиляди километри разстояние.
Е, добре, какъв е с днешна дата резултатът от продължаващото евронаблюдение на правораздаването у нас? Такъв, че наблюдателите изглеждат като глупаци в сравнение с наблюдаваните. И самите те се чувстват групаво, вероятно. Защото нищо в реформите и реформите на реформите, правени по тяхно указание, не е такова, каквото трябва да се направи.
От парламента тия дни се чува, че вече няма да бъде така. Че българското правосъдие оттук нататък щяло да се лекува не отвън, а отвътре - и не само по рецепти от Брюксел, а и по наши си. Добре казано. Да видим как ще стане.