В Будапеща откриват мемориал на трагедията от престъпния Версайски договор
Повтаря се сценарият от ноември 1919 г. с българската делегация
В Унгария 20 август е национален празник, ден на Свети Ищван - кралят-покръстител на маджарите. Тази година обаче църковните камбани ще бият траурно, националните знамена ще бъдат свалени наполовина. На ул. „Алкотмани” (Конституция), непосредствено до парламента и пл. „Лайош Кошут”, ще бъде открит Мемориал в памет на унгарската трагедия от 1920 г. - насилственото разпокъсване на историческите унгарски земи от победителите в Първата световна война. Договорът наложен на унгарците в двореца „Трианон” във Версай (също както наложеният на България договор в Ньои) вече 100 години продължава да бъде отворена рана, да травмира унгарското национално съзнание.
В действителност това не е договор, а диктат. Диктат на по-силния! Повтаря се сценарият от ноември 1919 г. с българската делегация: арестувана в „Шато дьо Мадрид”, напълно изолирана, тя не е допусната до преговорите. Дори на Джеймс Баучер не позволяват да установи връзка с нея. На премиера Стамболийски поднасят куп хартии, наречени мирен договор, които безапелационно трябва да подпише, без дори да може да ги прочете. Не случайно унгарците наричат „договорът” от Трианон bekediktatum (продиктуван мир).
Територията на страната е редуцирана със 71,4%, или на 93 073 кв. км от предишните (до 1918 г.) 325 411 кв. км. На изкуствено създадената Чехословакия се придават 61 645 кв. км от историческите унгарски земи; на другата изкуствено създадена държава - Кралството на сърби, хървати и словенци - 63 370 кв. км; най-много плячкосват румънците - 102 813 кв. км. В откъснатите от родината земи остават близо 4 милиона етнически унгарци. И днес унгарците, както българите, подхвърлят с болка, че отвсякъде граничат със себе си.
От всички победени в Първата световна война страни, отношението към Унгария е най-зловещо. Отнет u е излазът на море. Откъснати от своя естествен суровинен хинтерланд са най-важните промишлени центрове. Пет от десетте най-големи градове остават в други държави. Унгария губи 61,4% от обработваемата си земя, 62,2% от жп мрежа, 64,5% от пътната мрежа, 88% от дърводобива, 55,7% от промишленото производство, 83,1% от производството на чугун, почти цялото производство на мед, сребро и злато. Унгарската армия е сведена до 35 000 души. Потъпкано е достойнството на унгарския хусар, признат за един от най-добрите воини в Европа.
Научавайки за непосилните условия, които силово се налагат над победените народи във Версай, френският маршал Фердинанд Фош възкликва: „Това не е мир, а 20-годишно примирие”. И се оказва напълно прав. Защото именно Версайският диктат програмира избухването на Втората световна война. След като е първопричина за толкова мащабни злини, покрусили всички европейски народи, не е ли редно Версайският диктат да бъде обявен за недействителен и нищожен, както Мюнхенският диктат на сговорилите се Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие? Още повече, че три от страните членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Китай и Руската федерация, не са подписали хартията, наречена Версайски мирен договор!
Днес има смисъл да се върнем към този съдбовен въпрос. Особено, като се има предвид, че България бе превърната в най-бедната, с разгромена икономика, образование, здравеопазване, социална и национална защита страна на Евросъюза - под безучастните погледи на днешните ни партньори. Същите, които през 1919 г. наложиха на страната ни непосилни репарации. Прогласяването на Версайския диктат за недействителен и нищожен ще създаде правна възможност за възмездяване на несправедливо наложените ни репарации. След като един акт е приет за недействителен, той не може да поражда давност за възмездяване на зловещите последици, породени от него!
Унгарците, санкционирани дори повече от нас от злокобния Версайски диктат, понесли неописуеми щети и през Втората световна война, днес не само възстановиха икономиката и социалните си дейности, но са на първо/второ място по усвояване на еврофондовете. Държавата заделя стотици милиони евро годишно за икономическото развитие и културното утвърждаване на унгарските общности зад граница. От години те имат всички права на унгарски граждани, вкл. участие в унгарските парламентарни избори. Въпреки противопоставянето на Брюксел, Виктор Орбан продължава да гарантира на тези нови унгарски граждани достъп до ползите от членството в ЕС. Това е съществен стимул за жителите на Закарпатска Украйна и Войводина, които нямат паспорти като евросъюзните. През 2018 г. Орбан откри голямата синагога на Суботица, разрушена по време на Холокоста, за възстановяването на която Унгария дари 2,5 милиона евро.
„Евреите и християните трябва да се обединят, а не да позволяват на други да изместват под краката им културната твърд на Европа”, каза той пред събраното множество, визирайки Джордж Сорос и компания.
В неотдавнашна реч пък премиерът Орбан заяви, че унгарското общество е изправено пред задачата „да вгради политическата система в ера на културен възход.” Той обаче подчерта, че всякакви стъпки за реализиране на болни амбиции чрез военно анексиране са немислими, след като сме част от Европейския съюз. През декември миналата година той отново напомни като нереалистично евентуално присъединяване на Трансилвания - най-големият регион, отнет по силата на Версайския диктат. Но не пропусна да подчертае стратегията си - установяване на унгарско лидерство в изграждането на нова Централна Европа. Свидетелство за това е и унгарската дипломация, която вещо насочва страната като незаобиколим фактор в решаването не само на централно-европейските, но и на общите евросъюзни проблеми.
Само преди два месеца Орбан отново възпламени чувството за национално достойнство, заявявайки: „Не станахме германска провинция, нито турски вилает, нито съветска република... Неизтриваемите доказателства - църкви и катедрали, градове и градски площади и до днес са навсякъде. Те провъзгласяват, че ние унгарците сме велика, изграждаща се културна и организираща държава. Да видим XXI век през очите на Св. Ищван означава, че искаме да направим Карпатския басейн отново велик заедно с народите, които живеят с нас... Днес за пореден път станахме най-населената страна в Карпатския басейн. Не сме били толкова силни от сто години. Изграждаме мостове и железопътни линии до Белград и магистрали до Каша (Кошице, Словакия). Нашата политическа, духовна, икономическа и културна гравитационна сила нараства с всеки изминал ден. Завръщането на унгарците започна. В сравнение със Западна Европа, ние сме остров на мира и сигурността. И за да се запази по този начин, новата унгарска армия също се изгражда на място... Силата идва с отговорността и ние сме наясно с тежестта на нашата отговорност. Стоте години карантина след Трианон приключиха. Главното е, че отново имаме добри съседи и може да посрещаме бъдещето заедно...”
Мемориалът, който се открива на 20 август, представлява 100-метрова рампа с ширина 4 метра, наклонена от площад „Лайош Кошут” по ул. „Алкотмани”. От двете страни на рампата върху гранитни плочки са издълбани имената на 13 000 селища, изтръгнати от Родината. Те символизират единството на унгарската нация. Раздробеният гранитен блок в края на рампата, под който ще пламти вечният огън, пък символизира постоянният ангажимент на Родината-майка към своите фрагментирани общности. Унгария, която е пострадала от ръцете на чужденците, от престъпния диктат в Трианон, отново ще възкръсне!
Нека попитаме, къде е Мемориалът на българската национална трагедия от престъпния диктат в Ньои през 1919 г.?