Унизена България! Докога?

Какво се случва една година след подписването на договора с Македония

Геноцидът над българите не е намерил място в паметта на нашата външна министърка

Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Бившата югославска република Македония беше подписан на 1 август 2017 година в Скопие от министър-председателите на двете държави – Бойко Борисов и Зоран Заев. Настъпи началото на края на македонизма – садистичната утопия, отнела живота на десетки хиляди българи оттатък границата и променила съдбите на стотици хиляди българи от Пиринска Македония, сред които и на баба ми и дядо ми по майчина линия, изселени с трите си деца заради отказа им да се пишат македонци.

Отмина една година от подписването на договора. Време е за отчет. За мое съжаление резултатите сякаш не са в полза на България. Дали защото външната ни министърка е дръзновено борбена да вкара Бившата югославска република в НАТО и после в Европейския съюз и толкова се е омаяла от целеустремеността си, че е забравила българското си потекло и само македонските интереси и бъдеще са й в устата, а българските – кучета ги яли. Ако България имаше разписана национална доктрина, вероятно нещата щяха да стоят по друг начин и да гледаме на територията на запад от Огражден като насилствено откъснато парче земя от България с българско население и самосъзнание, обитаващо я повече от 1300 години. Милионно население, насилено да се откаже от българския си корен и да се припознае като македонско. След 1944 г. над сто и петдесет хиляди българи бягат от югославска Македония, над сто хиляди са минали през лагери и затвори и още в първите години повече от тридесет и пет хиляди българи, отказали да се нарекат македонци, са избити. Този геноцид не е намерил място в паметта на нашата външна министърка, която имаше повече от неадекватна, бих казала, никаква позиция след изявлението на Зоран Заев в интервю за македонската медия 1ТВ, дадено на 4 август по повод Илинденско-Преображенското въстание. Преображенци обаче са отпаднали. Въстанието е само Илинденско. „Аз съм политик, който винаги иска да държи под око изказванията, които не са в полза на нашата Македония. Илинденското въстание е македонско, ако гражданин на България иска да го празнува – да го празнува. Аз съм горд, че съм първият премиер, който чества Илинден като премиер, който се прекланя пред гроба на Делчев“, хвали се Заев.

Премиерът Борисов коментира изказването на Заев на 9 август.

„Оставям всеки да си мери приказките, то си е за негова сметка. Ако го е казал с умисъл или непремислено, пак е за негова сметка. Защото когато дойде до Европейския съюз и ние също трябва да дадем нашето съгласие, ще си спомним за тези неща“... Много меко изказване на премиера. Добре е да си пазим достлука, но още по-добре е да си имаме уважението, а не да бъдем наивните глупаци, които за кой ли път ще позволят да бъдат употребени и се превърнат в ракета носител на помакедончените българи от Куберовата българска земя, наречена в предходния век Македония, а днес Северна, Велика, каквато ще да е, устремила се към ЕС. Не знам защо премиерът ни беше против името Северна Македония през 2012 г., а през 2018-а е съгласен. Какво се промени оттогава, че и гърците въпреки протестите да им бъде наложено това име, и ние го приехме? Да не би някой в България да вярва, че както е тръгнало, со кротце, со благо, Северна Македония ще се слее с Пиринска Македония и България пак цяла... почти, след сто години разделба.

Името „Република Северна Македония“ е възможно най-лошото, що се отнася до бъдещото спокойствие и развитие на Балканите. Когато го чух за първи път, бях повече от неприятно изненадана и в първия момент го възприех като префинена диверсия срещу България и Гърция, която обещава кризи, а не единение на полуострова. И проблемът изобщо не опира само до териториални претенции. Името „Северна Македония“ дарява на тези хора с отсечен български корен идентичност. Морално и по-скоро юридически казва на целия свят, че там живеят македонци. Ама били северни! Голяма работа. Ирландците в Северна Ирландия да не би да се наричат северноирландци. Трябва да са много тъпи и управляващи, и опозиция, и народ в бъдещата Северна Македония, за да не гласуват това име на референдума на 30 септември 2018 година. Той ще ги превърне в законни македонци, а когато влязат в ЕС, кой ще ги спре да продължат да крадат история и от България, и от Гърция, за да доказват, че са и етнически такива. Да бяха живи българофобите Димитър Благоев и Георги Димитров, щяха да хвърлят капи до небесата, че стореното по заръка на Коминтерна – да откъснат територии от България и да направят българите македонци, ще продължи да живее и в бъднината, но... не съвсем.

Когато на 1 август 2017 година бе подписан договорът между Македония и България за сътрудничество, дадох положителна прогноза – не заради премиерите Борисов и Заев, нито заради коя да е политическа партия, а основана на датата на раждане на Дунавска България на 27. 10. 679 година. Този акт беше малка крачка към възстановяване на историческата правда и възпрепятстване на бъдещите кражби на българската история.

И в това отношение отчетът не е в наша полза. Вие за отминалата една година да сте чули групата от български и македонски учени, създадена според договора, да са поправили поне една от лъжите или присвояването от нашата история. Аз не съм, а вече трябваше да го има черно на бяло, че България и Македония нямат обща история, нямат общи исторически дати за празнуване и почитане. До 1944 г. историята на България е история на сегашна Македония и този факт вече не търпи тълкуване. Оттам насетне Македония като част от Югославия си има своя история, която плавно ще прелее в поевропейчващата се Република Северна Македония. Ако се приеме, че историята е обща, значи Македония е част от България.

Както и да го мисля, патилата ни с това провокативно име са неизбежни.

Причини:

– Изписването на Република Северна Македония на кирилица на български е носител на прибързано решение само защото ние подадохме мощна ръка и подкрепа – добронамерена, на нашите съседи, но те видимо не са я оценили и вярват, че ще успеят да лавират печелившо и да извлекат всички ползи от името Македония, даряващо им и идентичност, която те ще възприемат и като историческа.

– Името „Република Северна Македониjа“, изписано на кирилица, но съгласно македонската азбука, е носител на вибрация, поставяща новоизлюпената република на второ място във всичко, без значение какъв курс на политика и развитие реши да приеме. Ето това е шамар за северномакедонците, защото те с нагласите, втълпявани им седемдесет години, никога няма да се съгласят да са втори, а как да бъдат първи. Ами като продължат да унижават България и Гърция и да си присвояват история до мига на кармичната разплата, която съм склонна да мисля, че може да настъпи скоро заради деня 17 юни 2018 г., когато бе подписан договорът за името между премиерите Ципрас и Заев. Ден на кармична разплата, на бърборене без мярка, но за момента убедително и подредено заради асцедента в Дева, уви, със забравеното изискване за анализ и осъзнаване какво предстои. И затова продължавам да се чудя кое накара Ципрас въпреки протестите в Гърция да приеме името Северна Македония.

Квадратурата Луна–Юпитер в деня 17 юни 2018 г. предупреждава за удобни ласкателства сега, но с пагубни последици след време заради проявената от България и Гърция наивност... и те не закъсняха. Доживяхме да чуем изказването на Зоран Заев, който доскоро гледаше на премиера Борисов като на бащица, спасител, опора, че Илиденско-Преображенското въстание е македонско. Борисов отговори кратко, но подобаващо и мъничко изми срама от унижението. После чухме, че Борисов му се обадил по телефона, в резултат на което Заев се е извинил чрез социалната мрежа. Прочетох думите на македонския премиер във фейсбук. Извинение не видях, каквото не е видял и президентът Радев, а и сигурна съм, всеки, който познава буквите. Видях само алабалосване на „пријателска Бугарија“. Опитва се Заев и с нас да е добре, и с местния си електорат да е в топли отношения и затова може би деликатно премълчава какъв е по произход Гоце Делчев, цар Самуил и се радва как заедно славим „сесловенските просветители Кирил и Методиј“. Все едно слушам родения в село Загоричане Димитър Благоев, който от трибуната на Народното събрание на 10. 12. 1917 г. говори против българското племе и твърди „аз не съм българин, аз съм славянин“. Винаги ще помня с омерзение, заради безродничеството, тези думи на Дядото.

Е, аз съм българка с арийски корени, така са ме учили дедите ми, а и съм си го проверила. Не искам да бъда славянка и не бих могла да бъда. Затова си мисля, че заради националното ни самочувствие и историческата памет сме длъжни да си пазим достойнството и да сме недоверчиви..

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Светлана Тилкова - Алена

Този уебсайт използва "бисквитки"