Разкопките на Перперикон завършиха преди десетина дни, но сега може да представим най-интересните находки, излезли при тазгодишните проучвания. Както вече е широко известно, през тази година археологическата година бе пред провал поради спиране на държавното финансиране. А то е изключително важно за историята и културно-историческия туризъм у нас. По този начин целият товар за осигуряване средства за разкопки легна върху Община Кърджали. Благодарение на нейната подкрепа се достигна до откритие, което буквално променя представата ни за живота и култовете на траките в Родопите.
Всички вече знаят, че само на двадесетина метра от прочутия в древността олтар на Дионис, където са получили прорицания велики мъже като Александър Велики, през 2022 г. бе открит прекрасно запазен на височина до 3 м нов езически храм от 3-4 век. По всяка вероятност светилището е било свързано с направата на свещено вино. Така вече е ясно, че край великия олтар през римския период на града е създаден цял култов комплекс от храмове, сред които са тези на Тракийския конник, на източния бог Митра и на обожествените предци.
В новооткрития храм и около него бяха разкрити многобройни находки. Те са от различни периоди, защото в късната античност и средновековието сградата е многократно преустройвана. По тази причина в горните пластове се намират множество монети от 5-6 и 10-14 век, както и различни накити, включително нагръдни бронзови кръстове.
Представяне на камбаната от езическия храм
В най-долното ниво, под огромната купчина от обработени камъни и керемиди от горните части на храма, се откриват изключително находки от втората половина на 4 век. Това столетие е една от най-интересните епохи в историята на Европа. В 313 г. римският император Константин I Велики признава християнството за една от религиите в огромната държава, но то далеч не се е наложило. През цялото столетие се наблюдава борбата на новата вяра с езическите култове, водеща се с променлив успех.
Всъщност до 80-те години на 4 век в империята езичеството се е изповядвало съвсем спокойно. Гонения срещу него започват едва ревностни християни като императорите Грациан (375-383) и Теодосий I (379-395). Но Родопите остават крепост на езичеството чак до 393-398 г., когато планинските траки започват на приемат новата вяра след мисията на епископ Никета Ремесиански. Както е известно тя започва именно от древното светилище на Перперикон, където бе открита най-ранната църква в Родопите от началото на 5 век.
Особено важни сред находките от долното ниво на новооткрития храм са десетината сигурно датирани монети от втората половина и края на 4 век. Сред тях са особено интересни монетите на братята императори Валентиниан I (364-375) и Валент (364-378). Първият се слави с особената си толерантност към езичеството.
Така ние нямаме съмнение, че разкритата през този археологически сезон сграда е от последния период от езическата история на Родопите във втората половина на 4 век. Но една находка буквално ни показа живота в това древно светилище. Буквално на тържествения вход и край прага на храма бе открита камбана от качествен бронз с дебел пласт посребряване. Камбаната е висока 8 см и тежи повече от 300 г.
Няма съмнение, че това е тинтинабулум (tintinnabulum), който е висял на портата на храма и с мелодичния си звън при поклащането от вятъра е прогонвал злите сили. Днес може да гадаем дали камбаната е била самостоятелна, каквито примери има в Римската империя, или е бил част от по-голямо съоръжение. От езическия период са оцелели великолепни произведения от бронз, в центъра на които е масивен фалически символ (фалос във формата на нападащо животно или бог с възбуден фалос), а на него са били закачени на дълги вериги бронзови вятърни камбани. Такива са открити на място пред портите в Помпей и Херкуланум – двата римски града, затрупани от пепелта на вулкана Везувий при неговото фатално изригване.
Тинтинабулум (tintinnabulum) от един от богатите домове на римския град Херкуланум
Както много други сакрални елементи от езичеството, тинтинабулумите са били възприети и в християнството. Тогава обаче те вече не са на вратите, а се намират от лявата страна на църковния олтар.