Бившият криминалист Тодор Георгиев от Велико Търново, който преди 40 г е ръководил спасителните дейности след разрушителното земетресение в Свищов обяви в четвъртък точният брой на загиналите. До сега държавата никога не е посочвала конкретната цифра. 83-годишният търновец публично разтвори пожълтелите листи от ученическа тетрадка с личните си записки, които водил на коляно в дните след природния катаклизъм. Архивът съдържа и поименен списък на жертвите на стихията.
„С двете си ръце редих и броих безжизнените тела във фоайето на болницата в Свищов. 109 души бяха извадени от руините на срутените сгради. 27 от тях бяха деца. Сред жертвите имаше 15 инженери, 11 служители на МВР, 6 учители, 4-ма директори на институции”, съобщи Тодор Георгиев.
Четири десетилетия след кошмара на 4 март 1977 г, спомените връхлитат възрастния мъж като кинолента. И до днес той преживява кошмара от ужасяващото събитие и често нощем сънува кошмари.
„Трудно се преживява такова нещо. В 21,22 часа на 4 март бях у дома и се радвах на втората си новородена дъщеричка. По телевизията излъчваха филма „Родени от революцията”. Жена ми взе бебето и влезе в банята с голямата дъщеря да го къпят. В същия миг жилището се разлюля. След минути на домашния телефон се обади дежурния офицер на милицията и ми каза: „Тръгвай за Свищов!”.
Вдигнат бе по тревога и специалист дактилоскоп, който трябваше да взема пръстови отпечатъци на жертвите за тяхното разпознаване. По пътя срещахме стотици коли, които ни премигваха с фарове. Изплашени хора ни казваха: „Къде отивате? Връщайте се! Там е ад! Когато пристигнахме в Свищов, градът беше потънал в непрогледна тъмнина. Никой нямаше представа за пораженията”, разказва Тодор Георгиев.
Той си спомня как отишли на мястото , където до преди броени часове се издигал жилищен блок на химическия комбинат „Свилоза”, а от там и до блокът на градския народен съвет. Сградите били сринати до основи.
„Потреперих от страховитата гледка. Отвред се носеха плач, ридания, викове, цареше паника. Докладвах по радиостанцията на началниците: „Обстановката е трагична”, реди Тодор Георгиев, който тогава е бил служител към Криминалния сектор на Окръжното управление на МВР във Велико Търново.
Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди преди да разтърси крайдунавския град като епицентърът е в румънския окръг Вранча, намиращ се в областта Молдова в източните Карпати. Бедствието от 7,3 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична.
Първият трус е вертикален , а следващият е хоризонтален. Някои стари къщи започват да поддават и падат. Цепят се стени, падат комини. Всички са навън в гробна тишина. Пътят към болницата е затворен, паднало е голямо общежитие - срутил се е жилищният блок на “Свилоза”.
В близост до училището "Алеко Константинов" е паднала друга сграда. Засегната е и църквата "Света Троица", която е напълно възстановена едва през 2004 година. В мрака от руините се чуват стенания и звук от включени на батерии транзистори. Милицията чака разпореждания от свиканото събрание на градския комитет на партията, а връзка с останалия свят няма. Започва тежка и кървава работа по изваждане на оцелелите. Налага се да се вземат тежки решения. Все още живи хора, затиснати под зидове и бетонни плочи, са изоставени, за да може да се помогне на други, където това е възможно без техника.
„На място бяха струпани сили от Строителни войски от Велико Търново, военни от Белене. До сутринта пристигнаха и над 80 служители на милицията. Те организираха заграждения, блокади, поставиха бариери и кордон от охрана срещу мародери. През това време строителна техника и войници разчистваха отломките. А земята продължаваше да се люлее. Някои от трусовете бяха силни-с магнитуд от 3-та-4-та и дори 4,8 степен по скалата на Рихтер. На място беше докарана подвижна сеизмична станция, която следеше процесите в земните недра. Земята вреше. От София пристигнаха двама професори-токсиколог и патоанатом, които правеха огледи на всяко безжизнено тяло.
Установяваха причините за смъртта и вземаха върху листи пръстови отпечатъци за изясняване на самоличността. После всички тези листи бяха изгорени, за да се предотвратят злоупотреби. Оказа се, че около 90 % от жертвите са загинали от асфикция. Задушили са се от праховите частици при срутването на сградите и от отровните газове от запалили се масла при рухването на блоковете. Аутопсиите показваха, че дробовете им са почернели”, споделя покъртителни подробности от трагедията Тодор Георгиев.
Спасителните екипи вадели затрупаните по домашни дрехи, защото нещастието ги застигнало, докато си били по домовете и гледали телевизия.
„Никога няма да забравя гледката на мъртво бебе, което извадихме под късовете бетон.
Момченцето се оказа от гръцки произход. Малкият Никиалис Стефанопополу беше издъхнал с отворени очички. Това беше страшна картина. После изброихме телата на още дечица. На третия ден от земетресението в Свищов пристигна Тодор Живков. Държавният глава ме помисли за доктор и ме попита: „Колко са загиналите деца?”. Като му казах, че са 27, от очите му потекоха сълзи.
„Това е най-страшно!”, промълви Живков. Като му докладвах пък колко учители, инженери , директори са мъртви, той само възкликна: „Интелектът на този град си отиде! Затова трябва да се мисли в бъдеще, когато се строят блокове, ръководните кадри на едни град да не са на едно и също място”, връща се към ярките спомени от кошмарните мартенски дни Тодор Георгиев.
Той подчертава, че до един загиналите били разпознати от близките си и не било допуснато объркване на телата.
„Никога няма да забравя новия ужас, който изживяха свищовлии след като 3-4 дни след земетресението, паникьор пусна слух, че от химкомбината е изтекъл отровен газ. Отново настана паника. Хората бягаха, трескаво тъпчеха багаж в колите си и стремглаво напускаха населеното място”, разказва Тодор Георгиев.
Бившият офицер винаги ще си спомня множеството покъртителни моменти, които е изживял през всичките 28 дни, докато е бил в Свищов.
„Телата на загиналите бяха наредени във фоайето на болницата. Сред тях бе и едно чудно красиво момиче Робертина Томова. Тя имаше разкошна златисто-руса коса сплетена на дебела дълга плитка. Дойде дядо и каза: „Искам да ми отрежеш част от плитката на внучката ми”. Отрязах косата, а той я пое в ръце, отдаде почит с едноминутно мълчание и си тръгна съкрушен”, споделя Георгиев.
Очевидецът разказа и друга трогателна история свързана с негов приятел. С Марин Личев се познавали от 1952 г от системата на МВР. По време на земетресението, Личев бил директор на Пионерския дом в Свищов. В деня на труса, едната му дъщеря била на шахматен турнир извън крайдунавския град и след природното бедствие останала пълно сираче.
„Нелепата смърт застигна и капитан Марин Дамянов, който бе изявен криминалист. Той също остана под развалините заедно с цялото си семейство. Мой колега от Ямбол пък загуби дъщеря си, която беше първокурсничка в Стопанската академия. Операцията по спасяването, разчистването и изваждането на жертвите продължи до 11 март. Тогава записах последната жертва под номер 109. Това бе мъж на име Иван, който издъхна от раните си. Имаше много пострадали в болниците в Свищов, Павликени, Велико Търново. Голям късмет извадиха колектив от жени, които в злополучната вечер е трябвало да имат осмомартенски банкет в сграда до пристанището, която също се бе сринала. Като по чудо нямаше жертви, защото забавата била отменена в последния момент”, обяснява Тодор Георгиев.
Когато си тръгнал от Свищов, той се отбил в родното си село Емен. Майка ми като ме видя, не можа да ме познае. Бях брадясал и отслабнал със 17-18 килограма. Дрехите ми бяха мръсни и миришеха на труп. Съблякох всичко и с майка ми изгорихме дрехите”, казва с вълнение Георгиев.
Заради участието си в спасителната операция той бил удостоен с орден за гражданска доблест и с една седмица отпуска. Почивните дни прекарал в курортното село Вонеща вода на 30 км от Велико Търново, където се разтоварвал от преживяния стрес като се разхождал из горите, брал гъби и ловил с ръце риба в
бистрите потоци.
„И до днес много от близките на жертвите от земния трус, ми се обаждат, канят ме на панихиди”, допълни Георгиев.
Той е решил повече да не разказва за трагедията, а да предостави личната си документация на Регионалния исторически музей в старата столица.
Общинската управа и жителите на Свищов всяка година почитат паметта на жертвите от страшното земетресение. На 4 март на местата на разрушените блокове, където са поставени паметни плочи , ще бъде отслужена заупокойна литургия и ще бъдат положени венци и цветя.