Новата хипотеза може да промени представата за еволюцията на човешкия вид
Учените дълго време смятаха, че човешкият вид се е отделил от маймуните преди около 5 милиона години в Африка, но публикувано в понеделник изследване твърди, че това е станало доста по-рано - в Европа, и по-конкретно на Балканите, съобщи Дойче веле.
Основа за тази нова хипотеза за произхода на човечеството са фосили на ранни хоминоиди, датирани на около 7,2 млн. години, открити в пещери в България и Гърция. Изследователи от България, Гърция, Германия, Франция, Канада и Австралия изследвали изследвали отново и предатирали зъб и долна челюст на грегопитек, древен предшественик на човека. След проучване на седиментните скали, в които били фосилите, те установили, че зъбът, открит в местността Азмака край Чирпан, е на 7,24 млн. години, а долната челюст от район край Атина - на 7,175 млн. години.
Анализът на двете находки карат учените да предполагат, че грегопитекът е непознат досега праисторически човек. Корените на зъбите му до голяма степен са слети, което е характерен белег за човека и неговите предци. При човекоподобните маймуни това не е така. И те правят извода, че разделянето на родословието между шимпанзето и праисторическия човек е станало по-рано - при това не в Африка, а в Източното Средиземноморие.
Възможно е това да е било предизвикано от драматични промени в климата. В седиментните скали край находките учените се натъкнали на фин червеникав пясък и соли, като се предполага, че произходът им е от Северна Африка. “Тези данни могат да докажат за първи път, че преди 7,2 млн. години Сахара се е разширила и пясъчните бури са разпространили червен, богат на соли прах чак до северното крайбрежие на Средиземно море”, казва ръководителката на научния екип Мадлен Бьоме.
В седиментните скали са открити и следи от типични за саваната растения, както и от бушували пожари. “Общата картина говори за условия, типични за саваната. Към това се прибавя и фактът, че заедно с фосилите на грегопитека са били открити и вкаменелости от далечни предци на жирафи, газели, антилопи и носорози”, казва съавторът на изследването от БАН проф. Николай Спасов.