БАН, УАСГ и МГУ са разработили цялостна технология за производството на емблематичната за столицата настилка
Вместо да се пренареждат и укрепват постоянно, овехтелите емблематични жълти павета на София биха могли да се заменят с чисто нови. При това не внос от Будапеща и не на „златна” цена в левове.
Още преди четири години изследване на български учени установява точния състав и свойства на легендарните павета и предлага технология за производството им у нас, с местни суровини, която ще струва под 1 млн. лв.
Проучването е на експерти от БАН, Университета по архитектура, строителство и геодезия и Минно-геоложкия университет. То показва, че жълтите павета са произведени от варовиковата скала мергел, находища от която се срещат и в България. Цветът им се дължи на наличието на железни оксиди (4-6%) в съчетание с високо съдържание на калциев и силициев оксид. Заради уникалния си химичен състав те имат изключително висока якост на огъване и натиск. Анализите на българските учени показали, че павета със същите качества може да се създават в България, при това без твърде големи инвестиции. Производството можело да се възложи на русенския завод за огнеупорни и клинкерни изделия "Труд" , който има над 120-годишна история.
От Института по физикохимия към БАН не спират да търсят подкрепа за проекта от Столичната община. От края на 2014 г. насам, когато идеята е официално представена, академичният ентусиазъм е попарен от липсата на инициатива и финансиране.
Досега проектът е получил скромните 12 100 лв. по програма "Европа 2014" на Столичната община.
Главният архитект на София арх. Здравко Здравков е заел предпазлива позиция. Пред „Труд” той обясни, че е поискал от учените проект за 30 кв. м, за да се павира малък участък, чрез който да се установи с времето устойчивостта на настилката, и чак тогава да се премине към по-мащабно финансиране.
Същевременно заместник-кметът по транспорта Евгени Крусев принципно е за асфалтиране на мястото на паважите по основните улици извън историческия център на града заради непоносимия шум и трудната поддръжка на каменната настилка.
Реновират участъка от СУ до ул. „Георги Раковски“
От Столичната община обещават, че жълтите павета ще се пренаредят основно догодина. Предвижда се цялостното им реновиране в участъка от Софийския университет "Св. Климент Охридски" до улица "Георги Раковски".
Подобно на асфалта, и тук се предвижда методът на “кърпене”, като камъните се обръщат откъм здравата им страна, а отдолу се изравнява с пясък.
Родното производство - 33 пъти по-евтино от вноса
Жълтите павета са полагани в центъра на София в периода 1905-1925 г. и са произведени в Будапеща. За тях са били платени 30 млн. златни лева, които са изплащани до 1936 г. Преизчислено в настояща стойност на база цената на златото, това би било близо 200 млн. днешни лева. По най-груби сметки при примерна цена от 100 лв./кв. м за клинкерни плочи подмяната на 60 дка павета в центъра на София би струвала 6 млн. лв. за материалите.