През 1946 г., след началото на Студената война, в зоната на Панамския канал, на територията на американската военна база Форт Амадор, е създаден Латиноамерикански учебен център - (англ. Latin American Training Center – U.S. Ground Forces). През 1949 г. центърът е разширен, преместен на територията на американската военна база Форт Гулик и получава ново име U.S. Army Caribbean Training Center.
Основният акцент в програмите на училището е поставен върху обучението в борбата с въстаниците в района, както и върху антикомунистическата идеологическа пропаганда сред учениците. През 80-те години на миналия век учебната програма на училището включва обучение и по изтезания. Сред „възпитаниците“ има диктатори, убийци и бойци, чиито жертви са хиляди.
Някои петна не могат да бъдат прикрити с боя, така е и с хотел Meliá Panamá Canal, където днес туристите обичат да пият и да се отпускат. Той е близо до Панамския канал и със своята архитектура и спретнати тревни площи, със сигурност не прилича на военно съоръжение, което всъщност е било в продължение на 40 години. От 1948 до 1984 г. именно тук се помещава School off the Americas (SOA), училище на американското правителствено за нуждите на Студената война и за обучение на войници от Латинска Америка.
"Това беше училище за убийци и палачи. Повечето от най-лошите нарушители на човешките права са завършили тук", казва Хулио Яо, пенсиониран професор и бивш съветник на правителството на Панама.
Днес гостите седят на пейки, на които някога са седяли бъдещите терористи и са учили за изтезанията и антикомунизма, а спокойният зелен пейзаж около хотела е идеалното място за обучение на командоси, пише Ozy.
Сред „учениците“ са най-силните десни деспоти и паравоенни лидери в историята на континента. Докато натискът за смяната на режима във Венецуела се засилва, SOA все още е постоянно напомняне за една от причина латиноамериканците да гледат с подозрение на намесата на САЩ. Групата в Лима, която се състои от 13 държави от Латинска Америка и Канада, беше яростен критик на режима на президента Николас Мадуро, с изключение на Колумбия, чиито членове грубо отхвърлят американската демонстрация на сила.
"Затварянето на SOA, заедно с други американски военни бази в района, беше основна цел на нашите преговори с американците", казва Яо, който е съветник на генерал Омар Торихос, национален герой от Панама, чийто договор през 1977 г. с президента Джими Картър довежда до суверенитет над Канала и затварянето на американските военни бази.
SOA се премества в Джорджия през 1984 г., но историята на това училище отеква и в 21-ви век. Изглежда, че с новото разкриване на някои секретни документи, с всяка ексхумация на избитите жертви, срещу „възпитаниците“ на това училище се повдигат нови обвинения.
Членовете на батальона Атлакатл са обучени тук. Те са убили над 900 души в Ел Моцот, Салвадор, повечето от които деца. Нова гробница е открита през февруари 2019 година. Тук е и батальон Honduras 3-16 отговорен за отвличането, изтезанията и убийството на 184 цивилни. Тук се обучава и Ефраин Риос Монт, генерал от Гватемала и диктатор, осъден за геноцида през 2013 г.
Приблизително 30 000 души са убити или изчезнали под аржентинското военно управление през 1976-83 г. Един държавен глава, Леополдо Галтиери, също е „възпитаник“ на SOA, както и боливийският тиранин Уго Банзер, чиито стаи за изтезания са открити в мазето на МВР през 2009 г.
Правителството на САЩ твърди, че SOA е донесло професионализъм на латиноамериканските сили и подчертава, че училището се занимава както с демокрацията, така и с правата на човека. Те твърдят, че малтретирането и изтезанията биха били много по-лоши без това училище. През него са преминали 60 000 войници, а проучване на Катрин Маккой установява, че само 1,3% от завършилите в крайна сметка стават нарушители на човешките права.
Това не пречи на SOA да се превърне в символ на недоверието на Латинска Америка към американската намеса, казва Грег Уикс, професор в университета в Шарлот и автор на проучване за SOA. "Училището е дало зелена светлина на своите ученици да правят определени неща в страната. За мнозина това символизира отрицателното въздействие на американската външна политика в региона", посочва той.
"Начинът, по който САЩ се справят с тази ситуация, е истинска PR катастрофа. Те взеха най-лошите части от Студената война и ги поставиха във Венецуела", казва Weeks.
Роберто Диас Ерера, висш панамски генерал, посещавал училище два пъти, смята, че проектът е контрапродуктивен. "Считаше се за чест да бъдеш в това училище, но то преподаваше примитивен антикомунизъм и произвеждаше войници, които не мислеха. Това беше добър резултат за Вашингтон по онова време, но като бумеранг се върна и само предизвика гняв срещу САЩ и диктаторите", казва той.