От Министерство на културата не казват кой е установил автентичността на върнатите инструменти
Цената им е между 5 млн. евро и 20 млн. евро, категорични са експерти пред “Труд news”
Дадени са за ползване през 1981 г.
Три от четирите безценни струнни инструмента вече са върнати на Министерство на културата - става въпрос за цигулки “Guarneri del Gesu” (1733), “Antonio Stradivari” (1716) и “Giofredo Cappa” (1691). Все още не е върнато виолончело “Matteo Goffriller” (1726).
Отворен обаче стои въпросът как е определена и гарантирана автентичността на въпросните инструменти, чиято цена е между 5 млн. евро и 20 млн. евро, коментираха пред “Труд news” експерти. Изкуствоведи са категорични, че в света има не повече от двайсетина лицензирани експерти, които могат да дават оценка за автентичността на струнни музикални инструменти.
“Труд news” попита Министерство на културата “Кой и как удостовери автентичността на върнатите инструменти?” и поиска да бъдат съобщени имената и квалификацията на въпросните експерти.
Отговорът на чиновниците от министерството бе следният:
“През 2022 г., във връзка с необходимостта от актуализиране на оценките на изключително ценните инструменти (застрахователна и пазарна), както и очакваната висока тяхна стойност, беше направена консултация с водещ международен експерт, специалист изключително в идентификацията на музикални инструменти от този вид, който да предложи актуална оценка за стойността на горепосочените инструменти. Заедно с него присъства и водещ български експерт. За целта беше осъществена връзка с офиса на водещи световнопризнати специалисти в тази специфична област в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.”
Казано е, че е присъствал и водещ български експерт, но не е посочено кой е той.
В друг отговор на министерство на културата от май 2018 г. на въпрос на “Труд news” кога изтича срокът на договорите за въпросните инструменти е посочено, че 2019 г.
Факсимиле от публикация на “Труд” от 27 април 2018 г., в която бе поставен въпросът защо четири скъпи струнни инструмента са дадени за повече от 35 години в ръцете на едни и същи музиканти. Световната традиция е инструменти да се дават за не повече от 5 години.
Не е ясно на какво основание те са държани след този срок, коментираха музиканти. Четвъртият инструмент все още не е върнат, той е даден за концертна дейност на проф. Венцислав Николов.
Международната практика подобни инструменти да се предоставят за 3 до 5 години, а в България те са дадени за ползване през далечната 1981 г., т. е. за 43 години.
В отговор до “Труд news” от Министерство на културата съобщават, че в началото на 2023 г. Евгения Мария-Попова е предала по свое желание цигулката “Giofredo Cappa”, 1691. На 09.04.2024 г. проф. Минчо Минчев и проф. Стойка Миланова предали също по тяхно желание ползваните от тях инструменти - цигулка “Guarneri del Gesu”, 1733 и цигулка “Antonio Stradivari”, 1716. От ведомството уверяват, че инструментите са предадени при спазване на всички изисквания за сигурност и със съответната документация, както и в присъствието на експерт на място.
Междувременно източници на “Труд news” разказаха, че един от въпросните инструменти е носен в италианско ателие заради проблеми със звука. В свят, в който от известните лютиери съществуват значително по-голям брой сертифицирани инструменти, отколкото е доказано, че са изработени, е въпрос на професионално доказване на автентичността, коментираха лютиери.
От Министерство на културата твърдят още, че върнатите музикални инструменти се съхраняват в специален трезор при необходимите изисквания, предписани от експертите, на територията на страната, като се прилага специален протокол за сигурност. Предстои да бъдат обявени и процедури за предоставяне на музикалните инструменти на изявени наши изпълнители, съобщават още от министерството.
Васко Василев, специално за “Труд news”: Нужна е актуална експертиза от професионалисти и да се остойностят
Цигулката на Васко е Амати от 1708 година. Купена е с банков кредит от музиканта.
Има достатъчно примери в световен мащаб, от които можем да вземем решение какво трябва да се направи с тези инструменти.
На първо място, според мен, е нужна актуална експертиза на състоянието им от професионалисти и да се остойностят, за да може веднага след това да се актуализира застраховката им. Следващата най-важна стъпка е къде и как ще се съхраняват, защото този клас инструменти изискват особена грижа - температура, влажност на въздуха, сигурност, т. н.
Нямам представа какво решение ще бъде взето за тяхното бъдеще, но може би най-смислено е в две посоки: да се предоставят за ползване при явяване на големи и важни конкурси, при специални събития и концерти, които изискват музикантите да имат качествен инструмент, но и да бъдат обществено достъпни като експонати, които всеки гражданин може да види и да научи историята им.
Това са изключителни инструменти наистина и отношението към тях трябва да е грамотно и осъзнато.
Например в музея на Паганини в Генуа неговата цигулка се съхранява в специален трезор и голямата награда на цигулковия конкурс е достъпът до инструмента. Когато аз спечелих тази награда преди 35 години, това остана един от най-силните моменти в живота ми. Преди седмица пътувах отново до Генуа по покана на японската телевизия Ен Ейч Кей, който успяха да ми осигурят достъп отново до този изумителен инструмент и се уверих, че съхранението му е безупречно.
Държавата купила инструментите за $30 млн.
Четирите инструмента - цигулка “Giofredo Cappa”, 1691, цигулка “Guarneri del Gesu”, 1733 (известна като Consolo”), цигулка “Antonio Stradivari”, 1716 (известна като “Baron Wittgenstein”), виолончело “Matteo Goffriller”, 1726 са купени по идея на Людмила Живкова от Министерство на културата през далечната 1981 година. Общата стойност, която плаща българската държава, е 30 милиона долара.
В музикалните среди се твърди, че инструментите всъщност са били 7, но на три от тях съдбата е неясна. Според мълвата те били не толкова значими по стойност и качество на звука.
Преди няколко години Павел Писарев си спомни в разказ пред “Труд news”, че инструментите били закупени по решение на Политбюро на ЦК на БКП, Тодор Живков. Разказа и че със закупуването се занимавал Емил Александров, който тогава завеждал международния отдел на Комитета за култура. “Aлександров дори влезе в затвора след голям процес, защото бяха установени някакви липси на пари по този случай. Според мен обаче Емил може би беше наклеветен”, заяви тогава Писарев.
Самият Александров е подполковник от Държавна сигурност, бил е началник на Културно-историческото разузнаване в Държавна сигурност, а след това и заместник-председател на Комитета по култура и е един от приближените на Людмила Живкова.
През петдесетте години избухва истинска война заради клонирани струнни инструменти
В кюпа на фалшификаторите попадна и името на България
Румен Михайлов
Антонио Страдивари (1644 - 1737) в работилницата си в италианския град Кремона, около 1700 г. Картина на Едгар Бънди, ARA (1862 - 1922)
Малко след Втората световна война, някъде към 1949 г., започва истинска “световна война на цигулките”, инспирирана от директора на постоянната изложба на струнни инструменти в Кремона Джовани Ивиля и продължава десетина години. Той оспорва автентичността на някои представени от европейски експерти лютиери и антиквари екземпляри, като предизвиква създаването в рамките на Италианската търговска камара на нарочна комисия за доказване на оригиналността на инструментите.
“Войната на цигулките” хвърля в паника много собственици на инструменти в Европа и отвъд Океана, които започват да се съмняват в произхода на шедьоврите си, купени за баснословни суми. И по тяхно настояване се разгръща нова валоризация на инструментите, като през 1951 г. е създадена Нарочна международна консултанска служба, която често има тъжната задача да информира собственика, че неговата цигулка примерно “не е Гуарниери дел Джезу, а отличен продукт на немската школа от XIX век”. След много сблъсъци, костващи понякога загуба на милиони долари, “войната” свършва през 1959 г., когато на специален процес в швейцарската столица Берн е осъден местният жител Хенрих Веро. Той е набеден за тартор на престъпна група за фалшифициране на печати и подписи на велики лютиери, признат е за виновен и е осъден на една година затвор и глоба от 12 млн. швейцарски франка. С по-голямата част от тези пари са обезвезмездени измамени от него клиенти и лютиери от Кремона, а “войната на цигулките” приключва.
В Италия днес за “чистотата” на струнните инструменти се грижат няколко упълномощени от правителството контролни органа, най-меродавните сред които са Командването за опазване на културното наследство към Корпуса на карабинерите и Центърът за изследване на фалшификати към университета в град Салерно. Именно те разкриха през 2008 г. далавера, предизвикала голям скандал в музикалните среди на Рим - отдавна живеещият и преподаващ в италианската столица професор по цигулка Сергей Дятченко бил пробутал на негови заможни студенти през годините към 500 цигулки уж от стари майстори! Като най-скъпият екземпляр - “автентичен “Страдивариус”, руснакът продал за 650 хил. евро на негов талантлив питомник в инвалидна количка след автомобилна катастрофа.
А в разкритата от двата института през миналата година последна засега цигулкова далавера са замесени лютиери от България, Китай и Румъния. Ами те изпращали на именити техни колеги в Кремона сътворени от тях цигулки, на които италианските майстори поставяли само един лак и етикети. А после ги продавали като техни, значи “Made in Cremona”, разбира се, не за милиони като фалшификатите на “Страдивариус”, “Гуарниери дел Джезу” и “Гуаданини”. Но на цени десетократно по-високи от тези на иначе добрите български, китайски и румънски оригинали.