Български колекционер не иска да продава своя реставриран рядък модел, който струва 8-10 хил. евро в Германия
„Порше“ заимствали технология от двутактовата легенда
Тази година една от емблемите на социалистическата автоиндустрия навършва 60 години. На 7 ноември 1957 г. в Източна Германия е произведен първият „Трабант”. „Картонената” кола с пушещ двутактов двигател бързо става обект на подигравки и главен герой във вицове, но днес е ценна придобивка за много колекционери на ретро автомобили.
Българският национален клуб „Трабант” съществува от 2004 г. и е най-многочислената организация сред всички клубове у нас, посветени на колите от соца. Този уикенд членовете му се събраха в Трявна, за да отбележат юбилея на своята любима марка. Те показаха 45 реставрирани и модифицирани автомобила.
Производството на превърналата се в легенда източногерманска марка е спряно през 1990 г. За 30 години от завода са излезли 3 096 999 автомобила. „Трабант” е една от най-успешните експортни стоки на ГДР и заедно с по-големия си братовчед „Вартбург” формира около половината от износа на социалистическата страна.
Днес идеята за кола с двутактов мотор звучи абсурдно най-вече заради повишените екологични изисквания, в които горенето на масло с бензин не се вписва.
„Когато двигателят е технически изправен и се използва качествено двутактово масло, емисиите не са по-високи, отколкото при масовите двигатели”, уверява Ангел Пеев, създател и председател на клуб „Трабант”, според когото такъв автомобил минава годишния технически преглед без проблеми.
Първата кола, която купил през 1987 г., била „Трабант” комби. Преди 13 години трябвало да реши с какъв автомобил ще изпрати сина си на абитуриентския бал. „Взех едно трабантче за 300 лева, оправих ходовата част и го дадох на един художник да го нарисува с мотиви от анимационен филм. Стана много хубаво”, разказа Ангел пред „Труд”.
Днес той притежава четири реставрирани автомобила от източногерманската марка. Казва, че възраждането на подобна кола отнема същото време и средства, както и при другите ретро возила, тъй като частите са редки и скъпи. Произвеждат се в работилници в Германия и Унгария или се купуват на старо от други ентусиасти чрез специализирани интернет форуми.
Близо две години са били необходими на Илиян Кунчев да реставрира своя „Трабант 600”, произведен през 1965 г. Купил го преди 4 години за 400 лв. Харесал колата още когато я зърнал изоставена в двора на възрастния й собственик в Пловдив. Разглобил я напълно, почистил всички части и я боядисал в оригиналните цветове - слонова кост с жълта ивица отстрани.
„Автомобилът има история. Собственикът й явно е бил много съвестен. В жабката открих карта на България от 1965 г., документи за технически прегледи, гражданска отговорност и сервизна книжка от 1968-а”, разказва Илиян.
Не е изчислявал колко пари му е излязло възстановяването на колата, но само за боята дал над 1500 лв. Вълненият плат за тапицерията поръчал от Испания.
„Такава кола създава усмивки у хората, които я виждат. Едно време са боядисвали автомобилите в свежи пастелни цветове, които радват окото. Често съм правил задръствания. Хората карат зад мен или до мен и правят снимки. Поне осем човека са ми предлагали да им го продам”, разказва Илиян.
Неговото возило е уникално, защото е комби с метален покрив. Серията се е произвеждала само в периода 1964-1965 г. В Германия реставриран в оригиналния му вид такъв „Трабант” се продава за 8-10 хил. евро.
Рожба на кризата
Трабантът е замислен като евтина кола за масовия работник в трудните следвоенни години, когато Германската демократична република (ГДР) е в рецесия. Притиснато заради нуждата от икономии държавното ръководство разрешило производството на малък с 4 места, максимално тегло 600 килограма и среден разход на гориво 5,5 литра за 100 км. Била определена цена от 4000 марки.
Заради острия недостиг на метали за индустрията на конструктурите е възложено да разработят нов материал, от който да се сглоби купето. Така се ражда "дуропластът" - лек, еластичен и здрав композитен материал, получен чрез горещо щамповане на смоли и текстилни нишки. Той е корозира и е способен да поема не много тежки удари без да се деформира и чупи. По онова време производството му е трудно, но суровините са почти без пари - използвали текстилни отпадъци от фабриките в Съветския съюз и остатъчни смоли от местната индустрия за бои. Практически Трабант е кола, чието купе е направено предимно от рециклирани материали.
Сред достойнствата на колата са предното задвижване, независимото окачване и т.нар. „фрай-лауф“ – елемент от скоростната кутия, позволяващ движение на свободен ход при включена 4-та скорост. Едва години по-късно фрай-лауфът е заимстван от Трабант и приложен в Порше.