Автор с велика творческа биография
95 години от рождението и 20 години от смъртта на писателя
Дългогодишен член е на редколегията на списание „Лов и риболов”
Когато си отиде от този свят през 2004 година литературният феномен Йордан Радичков /ненавършил 75 години/, това беше своеобразна трагедия за българската култура. Така мислеха мнозина и откровено казано, бяха прави. Нека споделя с уважаемите читатели творческата му биография. Този виден наш писател /белетрист, драматург и сценарист/е роден на 24 октомври 1929 г. в село Калиманица, близо до днешния областен център Монтана, което отдавна вече е заличено от картата, защото се очаквало да бъде залято от язовир „Огоста”. Радичков работи като кореспондент и редактор във в. ”Народна младеж”, ”Вечерни новини”, в Българска кинематография, във в. ”Литературен фронт”.
Бил е заместник-председател на Съюза на българските писатели. Дългогодишен член е на редколегията на списание „Лов и риболов”. Ще спомена само някои от многобройните му писателски изяви. Публикувал е сборниците „Сърцето бие за хората”, ”Свирепо настроение”, ”Водолей”, „Козята брада”, ”Вятърът на спокойствието”, „Ние врабчетата”, „Коженият пъпеш”, „Верблюд”, романите „Неосветените дворове”, ”Всички и никой”, „Прашка”, „Ноев ковчег”, пиесите ”Суматоха”, „Януари”, „Лазарица”, „Опит за летене”, „Образ и подобие”, радиопиесата „Добродушните смокове”.
За творческия път на този литературен феномен е писано и говорено много. Не е нужно да повтарям известни истини и златни славословия. Чисто и просто цялото му писателско имане е най-вярно свидетелство за богатството на неговата открита творческа мина, от която Радичков с нестихваща енергия изважда на показ своя скъпоценен метал. Какво ще рече този израз? Това е умението му да сложи ред на грозното и красивото в живота, като го предаде от позицията на едно уж опростено мислене, което всъщност е добросъвестна маска на писателя да бъде разбираем в необикновеното, непринуден в самобитното.
Йордан Радичков беше ловец - запалянковец. Но този спорт не му идваше по призвание, а по-скоро му беше отдушник. Той го свързваше с природата. И не случайно дълги години ”обитаваше” редколегията на списание „Лов и риболов”, което в ония години беше единственият периодичен стожер на ловната тематика. Неговите литературни герои в този аспект са първични люде - хора хитри и с насмешлив ум, които пленяват читателя с чиста душевност и неподкупна човечност. А тя извира от изконните български корени, които никакви ветрове на времето не могат за помрачат.
На приятна творческа раздумка в Бояна /пролетта на 1994 г./, писатели, които обичат българската природа и са активисти на ловно - рибарското движение у нас. /Отдясно наляво/: Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Дончо Цончев и Чавдар Ангелов.
Като си отиде някой в отвъдното, обикновено се надпреварваме да го хвалим. При Радичков това се случваше и приживе. И не е случайно: той е бисер от броеницата на великите български писатели.
Шарении
По принцип сьомгите не се отдалечават от устието на реката на повече от 100 - 150 км. Но има случаи, когато сьомги, отдалечили се от някоя река в Швеция навътре в морето, са били улавяни край бреговете на Германия, а край бреговете на Норвегия са хващани сьомги от Шотландия. При всички тези случаи рибите са изминавали по море над 1000 км.
Още през IV век пр.н.е. хората са знаели, че през зимата птиците изчезват някъде. Били изказвани най-наивни предположения: кукувицата наесен се превръща в ястреб, лястовиците се крият на дъното на езерото, скорците зимуват в пещерите.
Свраката, синигерът и червенушката не могат да бъдат наречени истински „домоседи”. През зимата те се събират край населените места, а през лятото се разпръскват из околните гори. Кълвачът редовно се преселва, макар и в пределите на доста малка територия.
Южноамериканските птици, наречени ръждиви пещарки или фурнаджийки, приличат на европейските дроздове. Те строят гнездата си изцяло от глина, като в изграждането вземат участие и мъжкият, и женската.
Тръстиковият дрозд с голямо старание изплита гнездото си между стъблата на тръстиката. Най-напред той трябва да намери поне три тръстикови пръчки, растящи на еднакво разстояние една от друга. Иначе гнездото ще се наклони встрани и може яйцата да паднат във водата.
В света на интересното
Необикновено състезание
Необикновено състезание се състояло в Бриджпорт /щат Кънектикът, САЩ/: 4 хиляди риболовци се опитали да хванат белязана сива риба или, както още я наричат, пеламида, пусната във водите на пролива Лонг Айлънд. Действително в този случай това била наистина „златна” рибка. Както съобщава вестник „Интернешънъл хералд трибюн”, щастливеца го очаквала баснословна награда - един милион долара във вид на 20-годишна рента.
Но да се получи този приз се оказала непосилна задача, защото площта на залива била 2 500 кв.км. И в него се наброявали не по-малко от милион пеламиди. Когато изтекло определеното състезателно време, учредителите на наградата - притежателите на местната застрахователна компания, си отдъхвали с облекчение: и парите си останали, и рекламата не била малка.