Позицията на трезора остава непроменена - “клиентите са защитени с банкова тайна”
Надзорът на БНБ може да се намеси
“Принципът е, че когато човек сложи парите си в банката, той е сигурен, че ще си ги получи – без значение какви измами извършват служителите. Ако клиентът е подписал нещо в банката, той няма виновно поведение. Служителят така му е казал, а той вярва на своята банка”. Така финансистът Емил Хърсев коментира разкритието на “Труд”, че от банкови сметки на футболната звезда Мартин Петров в “УниКредит Булбанк”, без негово знание, са изтеглени 3,8 милиона лева. Пред вестника Петров обяви, че за случая е сезирал Софийска градска прокуратура. Той установил измамата на 18 август 2017 г. при посещение в клон на “УниКредит Булбанк”. Тогава разбрал, че трудовият договор на назначения му от трезора личен банкер Ирина Ч.А. е прекратен още преди 10 месеца. В този период обаче уволнената служителка продължавала да предоставя на Петров информация за неговите сметки, депозити и операции. Петров констатира, че в периода 2007 – 2017 г. без негово знание, съгласие и подпис, са извършени над 450 платежни операции по 13 негови сметки.
На въпрос на “Труд” има ли развитие по казуса и нова позиция на банката, от “Уникредит Булбанк” обявиха, че официалната позиция остава непроменена. Тя гласи:
“Клиентите на банките са защитени с банкова тайна. Ако реши, клиент може да направи публични твърдения за отношенията си с банки, но ние нямаме право да предоставяме каквато и да е информация - да я потвърдим или опровергаем в медиите. В случай, че който и да е клиент оспори операции в банката, извършваме задълбочена проверка и сътрудничим на отговорните органи”.
Емил Хърсев е категоричен, че надзорът на БНБ би могъл да бъде “проверител” на подобни сигнали, защото “това е генералната му функция”. Оттам засега няма реакция по случая “Петров”.
“Силно изненадващо за мен е, че тази информация става известна чак сега. Когато една банка се държи извън регулациите, може да си позволи вътрешният й ред да бъде мърляв, защото няма последици”, коментира пред “Труд” финансистът Любомир Христов, който е бил главен икономист и член на УС на БНБ. По думите му, когато от личните сметки на човек, без негово знание и съгласие, изчезват пари, той трябва да бъде компенсиран.
“Дяволът е в детайлите. Не знаем какво е станало, но ако действително е станало така, както твърди Петров, тези машинации не могат да бъдат дело само на един служител”, обясни пред вестника и колегата му Владимир Каролев.
Компетентен орган за извънсъдебно разрешаване на спорове в областта на платежните услуги е и Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите (КЗП). Председателят на регулатора Димитър Маргаритов обаче обясни за вестника, че КЗП може да се намеси само, ако спорът е за стойност до 25 000 лв., а в случая с Мартин Петров сумата е огромна.
Мартин Петров е сезирал Софийска градска прокуратура за източени без негово знание 3,8 милиона лева от банковите му сметки в „УниКредит Булбанк” АД. Той афишира претенции към вътрешния контрол на трезора.