Предстои изборът на нов управител на БНБ, което отново отвори дискусията за влизането ни в еврозоната. Същевременно войната в Украйна води до повишаване на цените и намаление на бизнес активността. С въпроси трябва ли да влезем в еврозоната, доколко ще нарасне инфлацията, трябва ли да бъде намален ДДС за горивата и да се дават помощи за бизнеса се обърнахме към доц. Емил Хърсев - един от най-авторитетните финансисти в България.
Лидерите на Европа не показват особено високи качества
- Г-н Хърсев, как оценявате кандидатурите на „Продължаваме промяната“ и на „Има такъв народ“ за управител на БНБ?
- Не мисля, че трябва да се прави персонална оценка на колеги. Всеки от тях си има своя облик. Тук въпросът е за избор, не на оценка. И този избор се прави от парламента. Когото и да изберат народните представители, така или иначе той ще има качества за тази дейност.
- И двете кандидатури за управител на БНБ са на депутати, това нормална практика ли е в други страни?
- В повечето страни по света именно сред депутатите са избирани и министрите и ръководителите на централните банки и ръководителите на другите държавни институции.
- Избирането на управител на БНБ отново активира дискусията за влизането ни в еврозоната. Според Вас трябва ли да влезем в еврозоната и кога трябва да стане това?
- Тази дискусия малко е закъсняла, за който изобщо има интерес към нея и я води. Не можем непрекъснато да дискутираме едни и същи въпроси. Тази дискусия мина преди повече от десет години, когато влязохме в Европейския съюз. Ние сме подписали договор за присъединяване към Европейския съюз, където пише, че ще се присъединим и към еврозоната. Този въпрос отдавна е слязъл от дневен ред. Но не става въпрос само за договора за присъединяване към ЕС. Безумна е дискусията. Не може през два месеца да поставяме едни и същи въпроси.
- Част от критиките срещу влизането ни в еврозоната са, че ще това доведе до допълнително покачване на инфлацията. Основателни ли са тези твърдения?
- Няма никакви основания, защото каквото можеше да се покачи то се покачило. Ясно е, че нещо ще се случи, всеки го калкулира, взима го предвид. Който може да увеличи цените ги увеличава, който не може да увеличи цените се опитва да се справи в рамките на тази ситуация в своя бизнес.
- Част от хората, които защитават идеята, че не трябва да влизаме в еврозоната, казват че сега е хубаво, че сме във валутен борд, но все пак, ако при някаква криза се случи нещо с еврото можем да се отвържем от фиксирания курс. Това реалистични твърдения ли са?
- Не, абсолютно не. Ние с влизането във валутния борд сме поели всички негативи. Всичко, което можеше да представлява за нас опасност от влизането ни в еврозоната, от обвързването ни с еврото вече сме го изчерпали. Оттук нататък с присъединяването ни към еврозоната можем само да имаме предимства, нищо друго. Защото всичките негативни ефекти вече сме ги поели още от момента, в който сме се обвързали с валутния борд.
- Инфлацията вече е доста висока. Според Вас докога ще продължи покачването на цените и доколко може да нарасне инфлацията?
- Никой не може да каже това. На този въпрос би трябвало да отговори врачка, тъй като това покачване на цените очевидно няма икономически произход, тоест не стопанството и стопански процеси са предизвикали покачването на цените. Знаете много добре, че става въпрос за чисто природни феномени като пандемията и чисто политически процеси като войната в Украйна.
- Санкциите срещу Русия ще доведат ли до промяна на баланса между различните валути по света? Например до по-често използване на китайския юан и по-малко използване на долара?
- При всички положения ще има някакво влияние, но какво само Господ знае. Пак казвам, това не е нещо, което икономиката поражда. Виждате, че водещите мотиви са политически. Решенията са субективни. Оттам нататък един Господ знае кой как ще действа в тази ситуация и какви политически решения ще бъдат взети. Абсурд е да се опитваме да прогнозираме със средствата на икономическото прогнозиране. На този въпрос може да отговори някой, който може да гледа на боб.
- Защо Русия иска плащанията за доставяния от нея газ да са в рубли. Това ще повиши ли курса на рублата?
- При всички положения ще го стабилизира. Защо иска да се плаща в рубли? Много просто, защото, ако примерно трябва да доставяте каквото и да било, аз ще ви го плащам примерно в евро, а евросметките са ви замразени, изобщо не бихте го доставяли. Може ли да се изисква от някого да изпълнява постоянно доставки, а парите, които трябва да му плащаме, да ги плащаме, но някой да ги задържа. Товя няма как да функционира. Ясна е логиката защо Русия иска това. А какво ще стане Господ знае. Зависи от решението на лица, които не показват особено завидни качества на лидери.
- Това означава ли, че оценявате мерките срещу Русия като не много изгодни за страните от ЕС?
- Не. Не искам да оценявам мерки, не разбирам от война. Просто казвам, че лидерите на Европа не показват особено високи качества. Не само по този въпрос. По всички възможни въпроси. И със зелени сделки и въобще с цялото си поведение през целия този мандат. Имаме слабо лидерство на Европа. Това не е мое мнение. Ние и преди войната имахме инфлация, причинена от техните действия.
- В момента, при положение че Русия е изключена от системата за междубанкови плащания SWIFT, как стават разплащанията с нея?
- Няма такова нещо, това не е вярно чсто фактологически. Има банки, които са изключени от тази система за комуникация по решение на политическите лидери.
- А другите руски банки продължават да осъществяват разплащания, така ли?
- Да, има банки, които продължават да работят.
- Жилищните кредити в България продължават да нарастват рекордно, на какво се дължи това?
- На несигурността. След като, когато държите пари по сметка, ви ги облагат с данък, тоест с такса за съхранение, естествено търсите начин да си съхраните натрупаните спестявания, които имате. Това е причината, поради която нараства интересът към имотите. И това се забелязва не само в България, а и в целия Европейски съюз. Навсякъде има силен интерес към инвестиции в недвижимости, понеже капиталът, спестяванията се облагат. И недвижимостите се облагат, но харата не го забелязват.
- Освен в имоти, в какво друго хората може да инвестират парите си?
- Например в акции могат да инвестират. Могат да купят акции и да разчитат, че тези компании ще растат и мениджмънтът ще плаща дивиденти. Доколко това ще е така е въпрос на преценка и въпрос на риск.
- В момента очаква ли се ръст на фондовите борси като се има предвид, че се очаква цикъл на покачване на лихвените проценти? Инвестициите в акции на фондовите борси ще бъдат ли изгодни?
- При покачване на лихвени проценти естествено това е по-малко изгодно и това още в първи курс икономистите го усвояват защо. Но ние не виждаме такова покачване на лихвените проценти. Когато инфлацията е да речем 10 процента годишно и покачиш лихвата с четвърт процент, при положение че тя е реално отрицателна отдавна, не е особено сериозно покачване на лихвата. Аз не мисля, че има тенденция лихвата да се качи на 10 процента. За да можем да говорим за такова влияние на високите лихви върху котировките на ценните книжа.
- Очаквате ли скоро в Европа да започне покачване на лихвите от страна на Европейската централна банка?
- Не. Не очаквам, защото европейските държави са практически фалирали. И едно покачване на лихвите означава невъзможност да обслужват държавния дълг при тази свръхзадлъжнялост. Отдавна е ясна основната причина, поради която се води политика на нулеви и реално отрицателни лихвени проценти. Причината са държавните дългове. Това е начинът да се помага на държавите да си обслужват дълга. Това е начинът да се държат над водата.
- С тези отрицателни лихви не се ли стимулира допълнтелно инфлацията?
- Разбира се, че се стимулира инфлацията.
- Това означава ли, че Европейската централна банка избира с кой проблем да се справя - задлъжнялостта на държавите или инфлацията?
- Не го казва. Задлъжнялостта на държавите изобщо не се споменава като аргумент от страна на Европейската централна банка, макар че според мен това е основният. Там се говори за това, че икономиката е в застой, че ние така или иначе благодарение на пандемия, на всякакви състояния на света в момента, сме в една много ниска точка на бизнес активността и това е начинът да се поддържа икономическата активност.
- При положение, че в САЩ вече започнаха да вдигат основната лихва, това няма ли да промени съотношението на курса долар-евро?
- Символично е увеличението в САЩ. Те я вдигат с четвърт процент при положение, че инфлацията е много висока за последните дванайсет месеца. Това не е сериозно.
- В САЩ все пак има планове за вдигане на основната лихва на няколко стъпки по четвърт процент през тази година. Това ще овладее ли инфлацията?
- Не разбира се. Но въпросът е, че никой не е тръгнал да овладява инфлацията, защото това означава да блокира икономиката. В САЩ има стара традиция още от времето на президента Никсън този въпрос да се решава в полза на бизнес активността, тоест да се подпомага стопанската дейност за сметка на инфлацията.
- В какво друго хората може да инвестират парите си. Например очаква ли се поскъпване на златото?
- Могат да инвестират в злато, могат да си купят злато. Но то е на толкова високи цени, че когато премине тази криза, а тя все някога ще премине, все някога ще излезем от тази мъртва точка, и тогава цените ще паднат. И този, който е инвестирал в злато, трябва да се подготви да загуби наведнъж една сериозна част от стойността на инвестицията.
- Инвестицията в злато е доста рискова, така ли?
- Разбира се. В момента не, но в онзи момент, в който трябва да продадеш златото и да вземеш отново парите и да правиш нещо с тях. Златото не става за ядене, не става за нищо практически. Ще трябва да го продадеш и да си вземеш парите. Но в този момент, когато всички започнат да продават цената му ще спадне, както винаги е спадала след като преминат кризисните явления. Това е просто исторически факт.
- Как войната в Украйна се отразява на бизнес активността в страната и в Европейския съюз като цяло? Може ли да очакваме по-малък ръст на икономиката?
- Естествено, че точно това можем да очакваме, след като ние една голяма част от основните суровини внасяме от страните, които са ангажирани в този конфликт. Можем да се надяваме, че той ще свърши и съответно ще бъдат възстановени икономическите процеси, ако изобщо могат да бъдат възстановени. Примерно дали изобщо ще съществуват тези производствени мощности.
- Може ли да очакваме, че последиците от войната ще бъдат по-дълги, дори тя скоро да свърши?
- Никой, никога не е могъл да предвиди последиците от една война. Никой не може да знае какви ще бъдат те, тъй като войната е един процес на разрушение. Унищожава се инфраструктура, унищожават се заводи, производствени мощности. Никой не може да гадае кои точно заводи ще бъдат разрушени и кои не, кои жп линии ще бъдат прекъснати, кои мостове ще бъдат взривени, за да може да се придвиди как това ще повлияе на нормалния икономически процес. Когато свършат нещата, тогава при известни факти можем да преценяваме. Но в момента нямаме никаква такава възможност. Не знаем какво ще се случи. Когато изригва вулканът ние не можем да знаем какви ще са последиците от него докато не спре да изригва.
- В тази ситуация разумно ли е да бъдат спирани помощите за бизнеса. Мярката 60/40 трябва ли да спре от 1 юли или да продължи?
- Бизнесът трябва да живее от стойността, която създава, няма кой да му помага. Помощта за бизнеса всъщност означава от някого да вземеш и да дадеш на някой друг. От самото начало това е чисто временна мярка. Очевидно това не може да продължава вечно и колкото по-бързо бъде елиминирано, толкова по-добре, тъй като тази мяркта е изтощителна за фиска.
- Редица държави предприеха мерки за намаляване на цените на горивата като например намаление на акциза или ДДС за горивата. Трябва ли да го направим и ние?
- Като намаляваме акциза, намаляваме и постъпленията в бюджета. А така се ограничава възможността за такива политически решения като помощ за този и помощ за онзи. Това е въпрос на политически избор. Според мен не трябва. Това е бюджетно решение. Когато се прави бюджетът, тогава се прави сметка за всичките тези въздействия, които чрез него се оказват. И въпросът е на деликатен избор.
- Ако бъде намален ДДС за горивата, това няма ли да смекчи ръста на инфлацията?
- Категорчно не, защото данъците се прехвърлят. Цените на продуктите се определят от тяхното търсене и предлагане при определено стопанско състояние. Данъкът е само част от преразпределението. Да, някакъв ефект от намалението на данъка има в началото, но той много бързо се компенсира, защото ефектът му се прехвърля по веригата на доставките. По този въпрос има огромни трудове - за така нареченото прехвърляне на данъците и как данъчните мерки въздействат върху икономиката. Данъците са преразпределение, те имат само временно въздействие върху икономиката, само когато се налага.
Нашият гост
Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. Завършил е ВИ “К. Маркс” (УНСС), с докторат по финанси (1987). Израснал е в кариерата от университета, където е бил асистент, до директорски постове в Минералбанк (1987-1991), Булбанк и БНБ (1991 -1993). Сега е доцент по банково дело в УНСС, инвестиционен консултант и собственик на “Хърсев и КО”.