Вероятно минималната заплата ще стане 850 лв. още тази година
Навлизаме в една година, през която ще има много предизвикателства за икономиката ни. Важно е доколко ще бъде намалена инфлацията, дали ще влезем в еврозоната. Затова с въпроси какви са очакванията за ръста на икономиката ни, за инфлацията, ще нараснат ли цените при влизане в еврозоната се обърнахме към икономиста Румен Гълъбинов.
- Г-н Гълъбинов, какви са прогнозите ви за икономиката на България през 2023 г.?
- 2023 г. може би се очертава като година на доста предизвикателства от гледна точка на това, че прогнозите на международните финансови институции, включително на Международен валутен фонд, Световна банка, са за забавяне ръста на глобалната икономика, навлизане в едно предрецесионно състояние. Дори за някои големи икономики, като САЩ и държави от еврозоната, прогнозират навлизане в рецесия. В германската икономика през последното тримесечие на 2022 г. започна да се забелязва забавяне в ръста на брутния вътрешен продукт и в зависимост от това колко това ще продължи бихме могли да кажем дали устойчиво рецесията би се настанила в икономиките на държавите от еврозоната. България няма да бъде подмината, тъй като наши основни външнотърговски партньори са държавите от еврозоната, за които България осъществява износ. Би могло българският износ също да се забави и намалее през тази година. Откъдето, тъй като износът е ключов фактор за икономическия растеж, също да получим забавяне и намаление на ръста на брутния вътрешен продукт. Според различни прогнози икономическият ръст за 2023 г. се очаква да бъде между един и два процента.
- Очаквате ли инфлацията да продължи да бъде висока?
- Благодарение на усилията на големите централни банки, на Фед и на Европейската централна банка, увеличението на лихвите ще продължи, макар и с по-малки стъпки. Това ще даде резултат в намаление на инфлацията, включително и в България, където все пак, може би тя ще остане около 10 процента средногодишно, което ще бъде над средноевропейското ниво.
- Значи няма да има рецесия в България, а просто ръстът на икономиката ще бъде по-малък.
- Да, очаквам слаб икономически растеж, с условия евентуално за навлизане в рецесия. Но и с отворена ножица между инфлация и икономически растеж. Защото вероятно инфлацията няма да спадне толкова много и толкова бързо, колкото ни се иска. Тоест тя ще остане на едни относително по-ниски нива през тази година спрямо миналата, но ще бъде и сравнително висока за по-дълъг период от време.
- Каква ще бъде причината за тази висока инфлация при положение, че горивата и електроенергията вече не поскъпват?
- Те не поскъпват на международния пазар, обаче на нашия, вътрешен пазар не се е усетило кой знае какво намаление в крайните цени на горивата. За фирмите все още цената на електроенергията остава сравнително висока и държавата с програмата за подпомагане покрива почти две трети от ежемесечните сметки на фирмите, по начина по който това беше включено в бюджетните разходи за началото на 2023 г. Да видим какъв ще бъде бюджетът, който ще бъде предложен за цялата 2023 г.
- От началото на 2023 г. фирмите получават по-големи компенсации за високите цени на тока. Тази година получават компенсации за цените над 200 лв. за мегаватчас, а през миналата година получаваха компенсации за над 250 лв. за мегаватчас. Това е реално поевтиняване на тока за бизнеса. Какъв ще бъде ефектът от това върху цените?
- От това би следвало ефект върху цените да няма откъм увеличение. Дали ще има ефект към намаление не бих могъл да кажа, може и да има за някои продукти и услуги. Но поне не би имало ефект към увеличение на цените. От там идва увереността, че инфлацията ще спадне. Друго, което би могло да бъде проинфлационно, е догонващото развитие на доходите през тази година. То се очертава и като увеличение на минималната работна заплата на 780 лв. от началото на годината. Вероятно ще има и следващо увеличение на минималната заплата с още 70 лв., да кажем до към 850 лв. в рамките на тази година. Ще има и увеличение на минималната пенсия и социалните плащания. Това е един процес, който така или иначе трябва да се случи. Да, ние неминуемо трябва да догонваме средноевропейските доходи. Въпросът е, че в такъв кратък порядък това може да действа и проинфлационно. Лихвите също ще окажат влияние върху инфлацията. Българските лихви по левовете все още не забелязваме рязко да се увеличават. Може би това ще стане плавно във времето и не толкова отчетливо, както става в САЩ и в еврозоната. Но и това ще бъде процес, който неминуемо ще се случи и в България.
- Доколко икономиката ни е зависима от външни фактори?
- Това, което прави трудно прогнозирането през 2023 г., са външните фактори, какъвто е например войната в Украйна. Това е фактор, който не може да не засяга българската икономика, защото ние сме гранична държава на войната през Черно море. В Черно море е затруднено търговското корабоплаване, пълно е с военноморски сили. Освен това корабоплаването се оскъпи. Това е една от причините, които препятстват българската икономика. Не сме сигурни глобално дали суровините няма пак да изпитат някакви ценови шокове в зависимост от развитието на военния конфликт. Другото важно нещо е, че ковид все още не е отшумял напълно. В Китай има проблеми с ковид, друг е въпросът дали там пандемията не се използва за решаване на вътрешно социално-икономически и политически въпроси. Но, че има все още заболеваемост, има риск от прекъсване на доставки, е факт. Те не са се нормализирали напълно. Прекъсването на тези доставки през последните години предизвика намаление на търсенето на някои продукти, като чиповете например. Това е следствие на цялостно преструктуриране заради накъсаните доставки. По веригата на добавената стойност тези все още невъзстановени и накъсани доставки ще продължават вероятно да се отразяват в цените нагоре. Прогнозата и за хранителните продукти е глобално да поскъпнат тази година с поне пет процента. Определящи за България са и такива важни моменти като постигане външнополитически и външноикономически цели, като влизането в Шенген и в еврозоната.
- До какви нива очаквате да нараснат лихвите в страната?
- Лихвите в България ще бъдат съизмерими с лихвите в еврозоната, разбира се с едно малко превишение. Ние сме във валутен борд, имаме фиксиран курс на лева към еврото, така че нашите лихви не би следвало много да надвишават тези в еврозоната, дори напротив, ще бъдат в тесен диапазон около тях.
- Възможно ли е да има ръст на лошите кредити?
- Предполагам, че някакъв драстичен ръст на лошите кредити няма да има. Може да има лек ръст от гледна точка на кредити, които са в затруднено положение за обслужване поради увеличените заради лихвите месечни вноски. Вероятно ще има затруднения и с фирмени кредити. Но това няма да е мащабен процес, тъй като и самото увеличение на лихвите протича доста плавно във времето, което да позволи адаптация на кредитополучателите към новите лихвени нива.
- Смятате ли, че влизането в еврозоната ще има положително влияние върху икономиката ни?
- Определено ще има, тъй като в такива трудни времена еврозоната би могла да бъде наше пристанище, сигурна котва, където да се държи доста повече на нашата фискална и финансова дисциплина. Предимствата многократно са били изтъквани. Ще се намалят трансакционните разходи. България е туристическа държава, като и Хърватия. Хърватия е дори още по-развита туристическа държава и намалението на трансакционните разходи е едно от основните условия за намаляване на разходите на хората, които посещават страната. Очаква се да се увеличи доверието към България за привличане на нови инвеститори. Важна е и възможността успоредно с еврозоната, както стана при Хърватия, да бъдем приети и в Шенген, което значително облекчава пътуванията, търговията, услугите и ни сближава с ядрото на Европейския съюз. Рисковете за България да не влезе в еврозоната в близките една-две години са повече от рисковете да влезем. Тъй като имаме валутен борд, имаме фиксиран курс, закръгленията на цените не би следвало да са такива, каквито наблюдаваме в Хърватия. Много по-малки би следвало да са закръгленията на цените в България - най-много един-два процента.
- Защо, каква е разликата между нас и Хърватия и защо българските търговци да не направят същото?
- Когато има свободен валутен курс, преди време търговци и производители са направили своите разходи за купуване и зареждане по цени, които са били при свободната валута, при тогавашния курс, и с влизане в еврозоната търсят в тези закръгления на цените някакви компенсации. При нас това го няма, защото и преди една и преди две години валутният курс е един и същ, той е фиксиран.
- Но в Хърватия най-много вдигната цените в ресторанти и фризьорски салони, които нямат нищо общо с движението на валутния курс. Ресторантите купуват бързооборотни стоки, а във фризьорските салони стоки не продават.
- Тук има роля и държавата да контролира този процес и мисля, че всеки, който необосновано увеличава цените, може би ще бъде подведен и под отговорност. Цените на храните в България и през миналата година се увеличиха с над 50 процента без да има еврозона и въпреки, че сме с фиксиран курс. Тоест това е някаква обща тенденция в целия Европейски съюз. Разбира се, във всяка държава различно. Друго, заради което влизането в еврозоната не би трябвало да бъде притеснение за нас, е че тук отдавна сме свикнали доста от стоките за дълготрайна употреба да бъдат в евро. Целият пазар на имоти е в евро. Не малка част от пазара на автомобили, машини, дълготрайни активи, които се внасят, е в евро. По скоро трябва да свикнем повече с пазаруването на дребно в евро.
- В Хърватия правителството не може да се справи със спекулативното покачване на цените от страна на търговците. Защо нашето правителство да може да се справи по-добре?
- Не вярвам ние да имаме такова увеличение и няма основание за това. Доколкото имаше информация, в Хърватия големите международни търговски вериги, тъй като голяма част от тях са с европейски произход като акционерно участие, поемат ангажимент да не увеличават цените, като по този начин да подкрепят процеса на въвеждане на еврото. По-скоро увеличението на крайни цени на дребно се получава в малките търговски обекти и по пазарите, а не толкова в магазините на големите вериги, където и в България се извършва по-голяма част от търговията на дребно.
- С влизането ни в еврозоната правителството по-лесно ще може да взима кредити, а банките по-лесно ще дават кредити. Това няма ли да допринесе за увеличение на инфлацията?
- В България съотношението на държавен дълг на сектора „Държавно управление“ към брутния вътрешен продукт за 2023 г. се прогнозира да остане около или под 25 процента, което ни прави отличници в това отношение сред останалите държави. Хърватия беше с по-високо съотношение миналата година, когато я приеха. За в бъдеще това може да се променя заради по-благоприятен кредитен рейтинг и по-ниски лихви. Но разбира си, трябва да балансираме нашата дългова експозиция с текущите си възможности за обслужване на тези кредити с приходите в бюджета. В това отношение притеснения не би следвало да имаме. От гледна точка на домакинства и на фирми, по-голяма задлъжнялост ще бъде обусловена от възможности за икономическа активност. Ако имаме достатъчно възможности за инвестиции може да нарасне дълговата експозиция и на другите стопански субекти, но не в някакви опасни граници. България има сравнително добри показатели на задлъжнялост.
- Какъв бюджет за 2023 г. трябва да подготви следващото правителство?
- Следващият бюджет вероятно ще бъде продиктуван повече от възможностите, които ни се предоставят по линия на продължаващото усвояване на средства по Националния план за възстановяване, които се надяваме и през тази година да продължат да идват. Този бюджет ще продължи в посока увеличение на доходите, това е неизбежно. Ще продължи и да се обсъжда как да се модифицира социалната ни система - пенсионна и здравна. Дали да продължи да се увеличава субсидирането от страна на държавата, примерно на пенсионната система, или да се преразгледат компонентите като възраст и стаж за пенсиониране, осигурителната пенсионна вноска дали да не се преразгледа в посока нагоре. По подобен начин стои въпросът със здравната система. Трябва да се проведе този разговор, защото не може само да се дофинансира и тя по подобие на пенсионната. Трябва да се реши и въпросът дали да се увеличава здравната вноска. Друг разговор, който обезателно трябва да протече, е по данъчната политика. В зависимост от това до колко ще се разширява разходната част на бюджета да се реши дали ще има и някакви данъчни промени или данъците остават на сегашните нива или продължават да намаляват. Защото тенденцията през последните години е такава. За някои стоки и услуги бяха въведени диференцирани ставки на ДДС. Въпросът е дали това ще продължи или ще се намали като цяло ДДС ставката. И дали ще има разговор за подоходния данък, дали ще бъде на същото ниво от 10 процента за всички или се предвижда някакво прогресивно облагане над 10 процента в зависимост от различните доходи. Защото разширяването на разходната част върви и с отговор на въпроса как ще се финансира. Ако не искаме прекомерно много да задлъжняваме, тогава отиваме към осигуряване на повече приходи чрез увеличена събираемост или увеличени данъци и осигуровки. Това са много важни въпроси, които трябва да се дебатират наред с приемането на бюджета за 2023 г.
Нашият гост
Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.