Пенсията покрива едва 46 процента от последната заплата
Страната ни е сред последните в ЕС по адекватност на изплащаните суми
Във Франция покриват 59% от дохода
Финансов шок изпитва всеки българин при получаване на пенсия и спиране на трудовата кариера. Пенсиите в България покриват едва 46% от доходите на хората преди пенсиониране, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Коефициентът на заместване на пенсиите показва съотношението на средните брутни пенсии на хората на възраст 65-74 години спрямо средните брутни доходи на хората на 50-59 години, без да бъдат включвани други социални придобивки.
Средно за страните от ЕС коефициентът на заместване на пенсиите е значително по-висок, отколкото в България - 58%, показват данните на Евростат. Това показва, че жителите на повечето страни от ЕС много по-безболезнено могат да излязат в пенсия и да преустановят трудовата си кариера. В България постоянно нарастват пенсионерите, които работят, защото не могат да живеят добре само с парите от пенсия.
Коефициентът на заместване на пенсията е важен, тъй като може да бъде направено сравнение между страните не по абсолютен размер на пенсиите, а доколко те са адекватни на доходите в съответната държава. Тъй като заплатите в България са най-ниските в ЕС, е нормално и пенсиите да са най-ниски. Но се оказва, че пенсиите в страната са сравнително ниски дори на фона на заплатите в страната.
Най-зле по отношение на заместването на трудовите доходи с пенсии е Хърватия, която последна влезе в еврозоната. Там пенсиите покриват едва 35% от доходите преди пенсиониране. На следващите места са Литва с 36%, Ирландия с 39%, Кипър с 42% и Словения с 44%. България е на шесто мяасто с 46%. Ние сме много по-назад от страните от ЕС начело в класацията. В Гърция пенсиите покриват 78% от трудовите доходи. На следващите места са Испания със 77% и Италия с 75%. Много високо е нивото на заместване на пенсиите и в Словакия (62%) и Португалия (61%). Германия е малко по-напред от нас с 49%. Много по-добро е положението в Австрия (56%) и Франция (59%).
За период от 10 години ситуацията в България съвсем малко се е подобрила. През 2014 г. пенсиите са замествали 42% от заплатите. За десетгодишен период това съотношение първо значително се е влошило, но сред това има подобрение и сега ситуацията е малко по-добра. Средно за страните от ЕС нивото на заместване на доходите от пенсии за период от 10 години остава непроменено на 58%. За да го достигнем пенсиите в страната трябва значително да нарастват през следващите години.
В момента върви подготовка на бюджета за 2025 г. и новият парламент след изборите трябва да реши дали ще бъде приложено “швейцарското правило” за индексиране на пенсиите с 50 на сто от инфлацията и 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход. Министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че при сегашното законодателство разходите в бюджета за 2025 г. трябва да нараснат с над 18 млрд. лв., а бюджетният дефицит да бъде огромен. Затова следващият парламент трябва да реши дали да бъдат свити някои разходи, дали да бъдат увеличени данъци или да се търси някаква комбинация от мерки, така че бюджетният дефицит да е до 3% от брутния вътрешен продукт на страната, каквото е изискването за влизане в еврозоната. Представители на работодателите вече поискаха замразяване на размера на пенсиите.
От НОИ пък подготвиха доклад с алтернативни варианти за подобрение на бюджета на държавното обществено осигуряване през годините, като двете възможности са или по-малко увеличение на пенсиите (само с размера на инфлацията), или увеличение на осигурителните вноски. Ако пенсиите нарастват със 100% от инфлацията, без да се отчита ръста на доходите, през годините пенсиите ще изостанат още повече от нивото на заплатите в страната.
Най-голяма е ефективността в индустрията
Изработваме близо 34 лв. на час
Работят 3,58 млн. души
В Индустрията има най-голяма производителност на труда.
Българите изработват средно по близо 34 лв. на час, показват нови данни на Националния статистически институт. През второто тримесечие на годината в страната са работили 3,582 млн. души, а общият брой на отработените от тях часове е 1,422 млрд. На всеки работещ се падат по 13 439,3 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, като всеки зает създава средно 33,8 лв. БВП за един час работа.
Но изработеното не отива само за заплати. Част от парите отиват за данъци и за спазване на регулаторни изисквания, друга част отива за връщане на кредити, чрез които фирмата осъществява дейността си, необходимо е да има и възвръщаемост на вложения капитал, за да има смисъл предприемачът да развива дейност.
Ако от БВП махнем данъците и добавим даваните субсидии се получава брутната добавена стойност в икономиката. През второ тримесечие на 2024 г. равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 13 607 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 33,3 лв. за един час работа. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 12 369,5 лв. БДС, като за един час създава средно 30,7 лв. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 1966,1 лв. БДС на един зает и 5,6 лв. за един час работа.
Ревизираха данните за БВП на страната
50 млн. лв. допълнително може да похарчи хазната
Има увеличение от 1,7 млрд. лв.
Строителството и сделките с недвижими имоти са допринесли за ръста на икономиката.
Държавният бюджет може да похарчи допълнително малко над 50 млн. лв. през 2025 г. без да бъде нарушено правилото бюджетният дефицит да бъде до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Причината за това е ревизия на БВП, която беше направена от Националния статистически институт.
Ревизия на БВП са прави веднъж на всеки пет години, обясни Атанас Атанасов, председател на НСИ. Преизчисление на БВП правят във всички страни от ЕС. Причината за това е, че постъпва нова информация, има промени и в методологията за изчисление на БВП.
Според новите данни през 2023 г. БВП на България възлиза на 185,23 млрд. лв., което представлява ръст с 1,9% спрямо предходната година. Според публикуваните по-рано през годината предварителни данни, БВП за 2023 г. е 183,743 млрд. лв., а ръстът на икономиката е с 1,8%. Промяната не изглежда съществена. Но с новите данни автоматично се променят и очакванията за БВП на страната за настоящата и за следващата година. В резултат, при запазване на всички останала показатели на икономиката, само заради направената ревизия, БВП през 2025 г. ще нарасне с над 1,7 млрд. лв. А разходите на държавния бюджет може да бъдат с малко над 50 млн. лв. по-големи без да бъде нарушено правилото дефицитът в държавната хазна да бъде до 3% от брутния вътрешен продукт.
През 2023 г. секторът на услугите увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 3,9 процентни пункта до 71,3%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в индустриалния сектор, намалява до 25,8% през 2023 г. при 28,4% през 2022 г. Делът на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява с 1,3 процентни пункта до 2,9%.
По-съществен ръст през миналата година е отчетен в секторите “Операции с недвижими имоти” (8%); “Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство” (5,8%); “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” (4,3%); “Строителство” (3,8%); “Селско, горско и рибно стопанство” (15,3%); “Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” (5,3%).