Най-богатата жена на света е изтънчена интелектуалка, свири на пиано и пише книги
Като дете играе с прислугата, днес не обича светлината на прожекторите, а домашния уют
Живее със съпруга си и двамата им сина в апартамента – сватбен подарък от майка ѝ
Наследява състояние, измеримо в малко повече от 70 млрд. долара, което нараства за 6 години с около 30
Жените из света, които според богаташката библия „Форбс“ притежават повече от един милиард долара, вече са над сто. Мнозинството от тях са получили многото пари като наследство, но не са ги профукали за удоволствие или в налудничави инвестиции, а са успели да ги увеличат чрез успешни стопански начинания. За разлика от мъжете – милиардери, свръхбогатите дами по принцип не обичат да парадират с маркови тоалети и аксесоари, с баровски частни джетове, луксозни яхти и фараонски вили. Интересното е, че най-често те държат на семейството, добри майки и съпруги са, а хобитата им са определено интелектуални – литература, театър, опера, живопис и т.н. Като понякога в овладяването на тези прекрасни отдушници за бягство от тягостното ежедневие и за житейско равновесие милиардерките достигат истинско професионално равнище. Разбира се, всяко правило си има изключения – не една и две свръхбогати дами са се влюбвали по няколко пъти, топвали са се в скандали, политали са в химерни висини на крилете, така да се каже, на забранени от живота неща. Но винаги са съумявали отново да стъпят здраво на земята, сякаш, за да опазят натрупаното от деди, бащи и самите тях богатство. В следващите десет съботни броя на „Труд news“ ще разкажем за първите десет милиардерки в света всичко онова, което може да се побере в две вестникарски страници. Започвайки с №1.
В края на миналата година, малко преди Коледа, американската библия за богаташи „Форбс“ и държащата винаги под око техния брой агенция „Блумбърг“ обявиха, че седемдесетгодишната французойка Франсоаз Бетанкур Майерс е първата дама, влязла в елитарния планетарен клуб на притежателите на повече от 100 милиарда долара. Тоест стопроцентовата парижанка е успяла да „надхвърли“ по сметките си онази сума в американска валута, която е смятана за нещо като символична „звукова бариера“ в трупането на имоти и пари. Цел преди всичко за свръхмощни „бойни самолети“ в бизнеса, която досега са успели да постигнат само десетима мъже. Сред тях са топ-милиардерите Елон Мъск, Бернар Арно, Бил Гейтс, Джеф Безос и т.н., а Франсоаз Бетанкур Майер е единадесетата. Като в същото време собственичката на най-големия на планетата козметичен концерн „Л'Ореал“ и на цяло съзвездие от дъщерни компании, е най-богатата жена не само в Хексагона, но и в света. А при смъртта на майка ѝ Лилиан Бетанкур през 2017 г. единствената дъщеря наследява състояние, измеримо в малко повече от 70 млрд. долара, което нараства за 6 години с около 30 на сто благодарение на нейното активно участие в управлението на колоса за красота.
Франсоаз Бетанкур, както е моминското име на топ-милиардерката, е родена на 10 юли 1953 г. в западното предградие на Париж Ньой сюр Сен в семейство от солидната и приказно богата френска буржоазия. Майка ѝ Лилиан е достоен наследник на баща си Йожен Шюлер – бизнесменът, създал най-напред фирма за производство на боя за коса, продължил с тоалетен сапун и после разширил производството с широка гама козметични продукти, основавайки така индустриалната група „Л'Ореал“. Е, обвиняват го, че по време на Втората световна война бил сътрудничил на германските нацисти, получавайки сериозни облаги от колаборационизма си, но после с много пари и добре изградени през годините връзки успява да си купи неприкосновеност. Проблемно е миналото и на съпруга на Лилиан – Андре Бетанкур, който през войната е член на фашистка и антиеврейска организация. И за да се спаси от преследване след 1945 г., прегръща политическата кариера в партия от френската десница, като през 1973 г. дори е за две седмици министър на външните работи. А с Лилиан се женят през 1950 г., симпатична и богата двойка са и бързо стават любимци на зажаднелия за живот след войната парижки хайлайф. Още повече, че организират почти всяка вечер паметни купони в имението си, което прославя подобаващо улицата, на която се намира - „Делабордер“, на гърба на Булонския лес.
Родителите на Франсоаз - Лилиан и Андре Бетанкур
Няколко години по-късно в краката на веселяците започва да се мота момиченце, което изглежда самотно и далеч от нормалното детство. Да, това е дъщеричката на Лилиан и Андре, която живее сред прислугата и обича да се гушка с готвачката, която ѝ приготвя божествени супи. Но ако евентуално на момиченцето му се налага да напусне по някакъв повод имението, то пътува винаги с лимузина и всяко негово движение се следи поне от двама бодигардове. Така е и когато се заучава в най-престижното школо на Ньой сюр Сен – „Меримаунт“, където всяка сутрин го откарва неговият личен шофьор. Училището е поверено на американски монахини, които разкриват тайните на четмото и писмото само на деца от богати семейства, като момичетата носят там задължително бели блузки под моряшки пуловерчета. Сигурността на децата е приоритет, защото в края на петдесетте години заплахите за отвличания са чести, а похищенията почти всекидневни и питомците се движат ескортирани от яки чернокожи гардове. Но независимо от тези мерки за сигурност, уплашени от случващото се във Франция с наследниците на богати фамилии, Лилиан и Андре Бетанкур в началото на прогимназията изпращат Франсоаз да учи за известно време в Ню Йорк. Още повече, че по стечение на неблагоприятни физиологически обстоятелства момиченцето остава тяхното единствено дете.
И въпреки заетостта си, таткото и майката се стремят да прекарват колкото се може повече време с дъщеричката, а това я прави безкрайно щастлива. „Нашето семейство бе сплотено, съпричастно, обичащо да споделя простите неща в живота – кислорода на нашето съществуване“ - казва Франсоаз през 2010 г. пред в. „Le Figaro“. Тримата пътуват всяка година надалеч, все към мечтани дестинации - Сан Франциско и американските природни паркове, Гранд Каньон, Лас Вегас и Мисисипи, Хаити. Няма начин след като в дома на ул. „Делабордер“ парите никога не са били проблем и никой никога не отваря дума за тях. „Нямаше табута между нас, тримата се смеехме много заедно, разговаряхме по най-различни теми, като всеки изразяваше спокойно своята гледна точка“ - спомня си дъщрята пък в интервю за списание „Ел“. „Баща ми беше непрекъснто в движение поради политическите си ангажименти - заявява още Франсоаз - идваше и си отиваше, а ние с майка ми, която е много интелигентна и много любопитна жена, се забавлявахме да посещаваме галерии и музеи на бегом, спирайки се само пред творбите и експонатите, които харесвахме!“ От въпросното интервю става ясно, че Франсоаз Бетанкур обича безкрайно баща си, но тя е възхитена също така от майка си. „Когато бях малка – посочва дъщерята - мен ме наричаха на шега „скална мида“, защото бях много привързана към мама, направо залепена за нея…“
В тийнейджърските си години девойчето бяга като дявол от тамян от баловете и всевъзможните сбирки за богаташки издънки и добри партии за женитба. Малката наследничка на голямото богатство, която изглежда като двойничка на популярната през втората половина на миналия век американска актриса Ели Макгроу, предпочита през свободното си време да се занимава с математика и с любимото си пиано. На което се научава да свири без грешка благодарение на именитите си учители и днес Франсоаз е смятана за една от най-добрите парижки изпълнителки на произведения на Бах. Като в нейното момичешко ежедневие обикновено ѝ правят компания само черният лабрадор Престо и малка група подбрани лично приятели.
Но това, което започва да вълнува семейство Бетанкур, е добрият брак на порасналата дъщеря, чрез който тя да запази завидното фамилно състояние. Поради тази причина за баща ѝ и майка ѝ няма значение какво ще учи и ще завърши, като въобще няма да бъде порицана от родителското тяло, когато след година следване напуска математическия факултет на най-престижния парижки университет Сорбоната. А що се отнася до любовта, според публикация във в. „Льо Монд“ от 2010 г., Франсоаз търси „чистотата на връзката, желае да се влюби истински, без каквито и да било материални помисли, не иска и да чуе за сключване на брак по сметка“.
И намира тази любов още деветнайсетгодишна благодарение на обичта си към музиката - една вечер на 1972 г. тя среща в парижката опера млад елегантен мъж на 23 години, който я запленява. Неговото име е Жан-Пиер Майерс, завършил е с пълно отличие митичния парижки лицей „Жансон Дьо Сайи“, дипломата му от икономическия факултет на университета във френската столица е пак само с високи оценки, а веднага след студентската скамейка е поканен да заеме висок пост в уважавана банка. Но изведнъж в колелто на завъртялата се бурна любов съдбата вкарва прът, който спира всякакви разговори за брак на двамата млади. Ами Жан-Пиер произхожда от традиционно еврейско семейство, като прадядо му е бил дори ректор на израилтянската духовна академия в Париж, а дядо му пък е разстрелян през 1943 г. в Аушвиц от фашистите.
Да оставим настрана споменатите в началото заигравания на дядото на Франсоаз с германските нацисти и участието на татко ѝ във френска младежка фашистка и антиеврейска организация – той, но най-вече майка ѝ Лилиан, която е практикуваща католичка, винаги са желали единствената им дъщеря да бъде венчана пред църковен олтар. Тя обаче казва: „Или Жан-Пиер, или никой!“, не се прадава, ама ѝ трябват цели 12 години, за да склони родителите си да благославят нейния брак с потомствения евреин. Сключен е през 1984 г. от равин, но някак под сурдинка и пред много малко поканени гости, при това далеч от Париж, в иначе прекрасната флорентинска махала Фиезоле на хълма над столицата на Ренесанса. Сватбеният подарък от родителите на младоженката е двуетажен мезонет недалеч от улица „Делабордер“, където тя и съпругът ѝ живеят и днес. А след брака Франсоаз поставя след фамилното си име Бетанкур това на мъжа си Майерс, при това без тире, после, през 1986 и 1988 г., му ражда синовете Никола и Жан-Виктор.
Със своя съпруг Жан-Пиер
Но 10 години след сватбата във Флоренция съдбата поставя отново на изпитание младата майка и вече член на управителния съвет на „Ореал“. Ами, през 1994 г. в живота на семейството ѝ се втурва неканен известният по онова време в артистичните среди фотограф Франсоа Мари Бание. Той влиза под кожата на майка ѝ Лилиан, за мнозина дори е неин любовник, но най-лошото е, че се подиграва жестоко с баща ѝ Андре Бетанкур, говори под път и над път за него с презрение, а той все пак е академик – член е на Френската академия за изящни изкуства. „Първоначално татко може да се е забавлявал с темперамента на този човек - казва дъщерята в споменатото интервю за в. „Льо Фигаро“ - но той бързо осъзна манипулативните му умения. Страдаше много, мислеше, че всичко върви от зле, по на зле, защото любовта му към майка ми бе безусловна. И не предприемаше нищо, за да не я разстройва. За мен поведението на натрапника бе отвратително, но тогава не казах нищо и това не мога да си го простя“.
С един от синовете си (вдясно от нея) на излизане от съда
Естествено отношенията с майка ѝ се влошават, но драмата става жестока три дни след смъртта на Андре Бетанкур през 2007 г. Датата е 22 ноември 2007 г. и тогава Франсоаз научава от асистентка на майка ѝ, че Лилиан е направила постъпки в съда да осинови Франсоа Мари Бание и да го направи свой универсален наследник. Разбира се, дъщерята е разочарована до болка, защото вижда как майка ѝ се раздава, без изобщо да брои каквото и да било - пари, любов, време, просто защото приятелството изглежда те прави сляп. Това е твърде много и Франсоаз Бетанкур Майерс преминава в атака, като предприема нужните правни действия, за да сломи и прогони надалеч натрапника. Следват повече от две години съдебни битки, разкрития за ужасяващи подлости и за уреждания на сметки на черно, които държат французите със затаен дъх пред радиа, телевизори и вестници. До окончателното низвергване на фотографа и помирението на майката с дъщерята.
С покойната си майка Лилиан
Днес, седем години след кончината на Лилиан Бетанкур, за всички близки, приятели, служители и дори непознати, другото име на Франсоаз е онова, с което майка ѝ е била наричана приживе – „Л'Ореал“. При това то е произнесено с голямо уважение, тъй като дъщерята е останала вярна на пословичните си дискретност и скромност. Още повече, че напоследък посвещава по-малко време на оставения в ръцете на доверени хора козметичен колос и много на пианото си „Steinway“. А когато не свири на него, пише, като по-известните ѝ книги са „Гръцките богове“, посветена на древна Елада, както и „Тръбите на Йерихон“ за отношенията през вековете между християни и евреи в името на разбирателството между тях. Според списание „Капитал“ Франсоаз въобще не води охолния живот на милиардерка, както мнозина си мислят, пътува с обикновени самолети и ходи да бяга в Булонския лес в най-обикновен черен анцунг. Единственият ѝ „грях“ са честите обеди в китайския ресторант до „Шан-з-елизе“, който е бил любим на нейния семеен приятел и бивш президент на Франция Жак Ширак. И там Франсоаз винаги поръчва патица по пекински срещу 98 евро, ама за четирима души.