На Перперикон приключиха най-мащабните археологически проучвания, провеждани през тази година в България. Сезонът на разкопките в свещения скален град този път продължи цели пет месеца и това се случи благодарение на целевото финансиране от страна на българската държава. Както е известно, с оглед на развитието на културно-историческия туризъм бяха отпуснати специални средства на пет обекта в страната – Перперикон, Хераклея Синтика, Мисионис край Търговище, Рациария край Видин и праисторическия обект „Солниците“ до Провадия.
След няколкомесечния труд на археолозите и на повече от 70 работници от околните села на бял свят бе разкрита площ от повече от декар, която се намира в т. нар. Южен квартал или Южно подградие. И именно на това място се направи откритие, което коренно променя историята на скалния град. Оказва се, че там липсват каквито и да било жилищни сгради, а се издигат изключително култови постройки. Още в ранножелязната епоха (X-VI в. пр. Хр.) тук е имало голямо светилище, от което се откриват изсечени в скалите жертвеници и огромно количество керамика и кремъчни сечива.
Най-големият разцвет обаче е в късноримския период (III-IV в.), когато е построен грандиозен култов комплекс от няколко храма на различни божества, оформил се около древния и прочут в целия тогавашен свят Храм на тракийския Дионис. Още през миналите години подчертах, че буквално в навечерието преди приемането на християнството в Южния квартал на Перперикон се наблюдава изключителен разцвет на езическото култово строителство. През 2024 г. е открит още един храм, като на този етап не е ясно на кого е бил посветен. Пред него и на други места в разкритата площ са разкрити изсечени в скалите олтари за принасяне на кървави жертвоприношения и за гадателства.
Оказва се, че култовият комплекс има аналогии не къде да е, а в столицата на Римската империя. Именно във Вечния град съществува сравнително малък участък, на който се намират цели четири храма, поради което учените го наричат Area Sacra – Свещената зона. Пръв видният специалист по римска архитектура и дългогодишен проучвател на Перперикон доц. Здравко Димитров изказа наскоро идеята, че като структура секторът в Южния квартал на скалния град много наподобява прочутата Area Sacra di Largo Argentina в Рим. Затова сега си позволяваме да назовем официално по такъв начин тази част от великия скален град Перперикон.
Есенна феерия на Перперикон
Не по-малко интересни данни дадоха тазгодишните археологически проучвания за християнския период на Перперикон. Древната Area Sacra от римския период в Южния квартал е наследена от огромната епископска базилика, изградена след окончателната победата на новата религия в края на V в. Много интересен факт от тази година е откритата мощна крепостна стена, която я е ограждала и изолирала от старите храмове на езическите богове. По този начин фактически там се оформя един нов град, в който се е намирала резиденцията на епископите, различни работилници и други съоръжения.
В общата криза във Византийската империя през VII-VIII древната Area Sacra на Перперикон е запусната, но през IX-XI в. отново оживява, като някои от сградите са преустроени. Вероятно там са живеели духовници от учредената тогава нова епископия Ахридос, обхващала Източните Родопи. Вече през XIII-XIV в. в руините на античните сгради се оформил цял жилищен квартал от неугледни полуземлянки, наподобяващи къщите на хобитите от фентъзи-романа на Толкин. Край тях се развил голям християнски некропол, от който бяха разкрити близо 100 погребения.
Малка представителна част от стотиците находки, намерени през сезона на Перперикон
По време на археологическия сезон са открити близо 1000 важни находки – монети, нагръдни кръстове, украшения, оловни печати и др. Някои от тях са с изключителна стойност и ще заемат достойно място в експозицията на Историческия музей в Кърджали.