Вземането на кръв и меренето на кръвното не е профилактика
Трябва да има няколко здравни каси и да се премахнат клиничните пътеки
„Безкръвните“ операции стават все по-предпочитани от българите, които обаче не знаят какво да очакват от подобна интервенция. Куп хирурзи убеждават пациентите, че традиционните „отворени“ манипулации са в пъти по-добри. Дали това е така и защо болните трябва да заплащат скъпите инструменти за „безкръвна“ операция, разговаряме с доц. Красимир Василев от ВМА.
- Доц. Василев, в България хората повярваха ли в „безкръвните“ операции, по-точно казано - лапароскопската хирургия?
- Да, защото тя се развива много бързо през последните години. В началото беше доста напрегнато да се внедри - през 1992 г. Тогава за първи път направихме такива операции - проф. Пожарлиев в Окръжна болница и аз във Военна болница. Открих този метод първо в медицинската литература, която излизаше по света. Дисертацията ми от 1987 г. беше на тема „Лапароскопия в спешната хирургия“, но на око, без специална апаратура, разбира се. След това ходихме на различни курсове в чужбина. Проф. Пожарлиев беше в Австрия, аз започнах в Словения, после бях и в Австрия. Въведохме операцията на жлъчка за първи път по този метод през 1992 г. Общо взето така започнахме, но имаше голяма съпротива от хирургическата общност в България. По-възрастните хирурзи - наши учители, не искаха да я възприемат. Но лека-полека успяхме, така че сега лапароскопската хирургия има широко приложение в нашите болници. Доста хора успяхме и тука да обучим, и в чужбина се обучават. Проф. Горчев създаде в Плевен един голям център за обучение, там се учи и роботизирана хирургия.
- А какви са предимствата на една такава операция?
- Тя е по-трудна за изпълнение от хирурзите, защото изисква повече обучение, повече работа. Но за пациентите е много по-добра - скъсява се болничният престой, болковият синдром е много по-малък, няма разрези на коремната кухина и въпреки че продължава малко по-дълго, отколкото една отворена операция, пациентите се възстановяват много по-бързо. Те по-рано се изправят на крака, по-рано се захранват, по-рано се раздвижват, по-рано се връщат на работа. Тази операция изисква по-малко труд за гледане на болния, но заради инструментариума е по-скъпа. Но това се компенсира с по-ранното връщане на пациентите на работа, с по-малкото болнични.
- По безопасна ли е лапароскопската операция?
- Хората имат една и съща анатомия, но винаги има някакви различия и винаги може да възникне проблем, съществуват рискове, както при всяка хирургична дейност. Така че по отношение на безопасността големи различия с отворената хирургия няма. Но в една голяма част от лапароскопските операция следоперативните усложнения са по-малко като процент.
- Каква част от операциите в България са лапароскопски?
- Аз скоро не съм правил такава статистика, но във всички големи болници в България се извършват лапароскопски операции, защото вече има доста обучени лекари. Проблеми има по отношение н апаратурата, която е доста скъпа, тя непрекъснато се обновява. Освен това се използват еднократни инструменти, които също не са евтини и не винаги е по силите на една болница да успее да се снабди с това, което е необходимо за такива операции.
- А защо пациентите заплащат инструментите за операция?
- Здравната каса не иска да отделя пари за еднократния инструментариум, който основно се ползва в лапароскопската хирургия и се налага пациентите да си го закупуват сами, а той струва доста. Така че Здравната каса плаща само клиничните пътеки, срещу които ние се борим отдавна да бъдат премахнати, да се мине на оценка на труда, на работата, на това, което се влага за лечение на пациентите, да се въведе някакъв вид медицинско застраховане. Въобще да се промени изцяло организацията на заплащането в здравеопазването и въобще организацията на здравеопазването. Да се създадат конкурентни здравни каси. Сега пациентите така или иначе плащат - плащат за избор на екип, за инструментариум и то доста сериозни суми, които някои застрахователи успяват да покрият. Но така е направена медицинската застрахователна система, че винаги има известни проблеми в този процес. Така че финансирането на здравеопазването представлява сериозен проблем в България, който не е решен.
- А как са решени тези проблеми в развитите страни?
- Аз разделям здравното осигуряване и организацията на здравеопазването от една страна и от друга - научно-теоретичното приложение на хирургията. В цяла Европа лапароскопската хирургия е на много високо ниво и се предпочита и от пациенти, и от колеги.
- За какви операции този метод е най-подходящ?
- За цялата коремна хирургия, урологията, в днешно време вече се работи и белодробната хирургия. Неврохирургията се прилага на доста места, гинекологията отдавна, така че вече навлиза навсякъде, както и роботизираната хирургия. Освен робота „Да Винчи“, създаден в САЩ съвместно с НАСА, се създадоха още няколко робота. Върви се и към нанохирургия с вкарването на едни малки елементи, които могат да извършат определена резекция на даден орган по кръвен път и т. н. Развива се науката.
- А какво точно представлява една „безкръвна операция?
- Понятието „безкръвна операция“ е придобило гражданственост, но безкървни операции няма, но загубата на кръв може да бъде сведена до минимум в лапароскопската хирургия. Тези операции се извършват под контрола на видеокамера, която е с дълъг тубус, който се поставя в коремната кухина. Неговият диаметър е в рамките на половин но един сантиметър и се използват инструменти, които са в порядъка на няколко милиметра. По този начин се извършва операцията без да се вкарват ръцете на хирурга.
- А има ли противопоказания за извършването на подобна операция?
- Какво всяко хирургично действие има показания и противопоказания. Те зависят и от възрастта на болния, и от съпътстващите заболявания, от уменията на хирурга, от апаратурата.
- Заговори се за флуоресцентна лапароскопия, какво представлява тя?
- Съвременната лапароскопска хирургия дава възможност да се оцветяват тъкани и органи. При наличието на определено оцветяване в различни цветове прави възможно туморни елементи или пък лимфни възли, заболели органи да се оцветяват по-различно от останалите в коремната кухина. Това дава възможност и дава възможност да разберем обема на това, което трябва да премахнем.
- Много болен ли е българинът?
- Здравната каса и тези институции, които трябва да правят такава статистика, изостават в това направление и ние нямаме ясна представа за това до каква степен са се увеличили или са намалели хирургичните заболявания. Аз не бих казал, че българинът е по-болен, отколкото хората в други страни, но мнението ми не почива на някакви сериозни статистически резултати.
- Но нашите хора не обичат профилактиката.
- Винаги, когато стане дума за профилактика, аз давам за пример Япония, където съм бил и съм видял за какво става дума. Профилактиката изисква огромно количество средства, за да може да се направи един качествен скрининг на пациенти, на симтоматика, на това как климатичните условия влияят, как влияе работата му, дали има фамилна обремененост. Пред болницата в Япония, където бях, има нещо като нашите поликлиники, където се извършва скрининг всяка година на 250-300 фактора и по този скрининг се определя възможността за развитие на определено заболяване. И ако един пациент влиза да се оперира от жлъчка, но някои фактори показват, че може да има и рак на дебелото черво, двете операции се извършват едновременно. Но у нас малко се ангажират работодателите в това отношение. Там именно те дават средства за това. А измерването на кръвни показатели и кръвното налягане - това не е профилактика. Тя трябва да се прави с цел да се търси определено заболяване при определена възрастова група.
- Вие какво бихте променили в българското здравеопазване, ако имате такава възможност?
- На първо място аз бих променил организацията на здравеопазването, за да може да се създадат условия, при което пациентите да спрат да плащат. Не им се дава възможност това, което са натрупали от здравни осигуровки, да го ползват или да могат да вземат заем, който да изплащат, когато оздравеят и се върнат на работа, което се практикува в много страни. И ако в България има няколко здравни каси и отпаднат клиничните пътеки, които са някаква страшна отживелица, нещата биха били по-добре. Би се подобрило и заплащането на лекарите. Сега те гледат на пациентите като на хора, които им носят печалби, което аз трудно го възприемам. Създаде се цял институт по здравен мениджмънт и би трябвало сериозно да се замислят, но явно Здравната каса и МС не мислят за това, явно, че този начин ги удовлетворява.
- Вие сте и преподавател, на какво учите студентите?
- Да са уверени в себе си. Специално за нашата професия това е много необходимо. И второто много важно е да уважават пациентите си в пълна степен - нещо, което сме започнали да позабравяме в днешно време.
- Вие сте и военно-полеви хирург. Каква е разликата да си лекар в мирно време и на бойното поле?
- Нашите лекари, които са изпращани на мисии, се занимават основно с лечение на военнослужещите, които се намират там, но и на цивилното население. С огромно удоволствие ще кажа, че българите добре лекуват цивилните, които попадат при тях и които нямат възможност да се лекуват на друго място. Така че добре се представят нашите военни медици, когато ходят на мисии. Там има добре обзаведени операционни, добре обзаведени поликлинични, лабораторни и други звена, които си вършат работата.
- Вие как решихте да станете хирург?
- Първоначалното ми усещане, когато започнах да следвам медицина, беше насочено към психофизеологията, но постепенно се промених и в трети курс вече бях в кръжок по хирургия. Баща ми също работеше във ВМА, беше началник на поликлиниката и аз така съм израснал в среда на лекари.
- Знам, че сте имал мерак да станете артист и дори сте кандидатствал във ВИТИЗ.
- Това беше веднага след гимназията. Майка ми беше много близка с Маргарита Дупаринова навремето, жената на Апостол Карамитев и ме използваха да рецитирам като ученик разни стихотворения в училище. Аз преминах всички кръгове на изпита във ВИТИЗ, но не ми се четеше много, така че се провалих на изпита за обща театрална култура. И след това под натиска на баща ми кандидатствах медицина.
- А мислили ли сте какъв би бил животът ви, ако бяхте станали актьор?
- Не, никога не съм мислил. Аз като постъпих в армията, имах удоволствието да се занимавам с художествена самодейност. По едно време служих в Русе и там в театъра „Сава Огнянов“ и там ми дадоха една малка роличка. След това не съм мислил особено за това, но моите близки се радват на театралните ми спомени.
Нашият гост
Доц. д-р Красимир Василев завършва “Медицина” в София през 1976 г. През 1982 г. придобива специалност “Хирургия”, а през 1985 г. - “Военно-полева хирургия”. Доктор по медицина е от 1991 г. Работи във ВМА от 1979 г. От 2001 до 2013 г. е началник на отделение “Ендоскопска хирургия”. Член е на Дружеството по гастроентерология и коремна хирургия, на Европейската асоциация за хирургично лечение на заболявания, свързани с наднорменото тегло, на Асоциацията на азиатските хирурзи за лечение на рака на стомаха, на Американската асоциация на военните хирурзи.