Сигизмунд Люксембургски остава основен стълб на съпротивата срещу османското нашествие
Константин и Фружин загърбват старата вражда на своите бащи и оглавяват въстание на българите срещу турците
В нашия разказ за потеклото на легендарния Йоан Влад III Цепеш, наричан от съвременниците си Дракула, стигнахме до ранното лято на 1395 г. Тогава българският владетел Иван Шишман губи живота и царството си край дунавския град Никопол, а неговият съюзник, влашкият воевода Мирчо Стари, е разбит от турците в битката при Ровине. Само година по-късно и отново край Никопол християните претърпяват нова тежка катастрофа. Разгромена е армията от 90 000 кръстоносци от всички европейски страни, водена лично от унгарския крал Сигизмунд.
Въпреки това Сигизмунд Люксембургски остава основен стълб на съпротивата срещу османското нашествие. На 31 май 1433 г. той е коронясан от папа Евгений IV и за император на Свещената Римска империя. При смъртта си през 1437 г. Сигизмунд е носител на десетки титли като крал на Германия, Италия, Унгария, Бохемия, Далмация, Хърватия, Сърбия и т. н. Сред тях е и “крал на Кумания и България”, като очевидно освен изконните български земи се имат предвид и териториите на север от Дунав.
След победата над хърватите на 12 декември 1408 г. Сигизмунд учредява Рицарското Кралско Общество на Дракона, по-известно днес като Ордена на Дракона. Основната идея е да бъдат сплотени верните на краля дворянски родове като Цили и Гарай. За прототип на това рицарско общество служи създаденият през 1326 г. от унгарския крал Шарл-Робер д’Анжу Орден на св. Георги. Уставът е разработен от канцлера и епископ на Нагиварад Еберхард и е известен днес по препис от 1707 г. В него е определен пищен ритуал при заседанията и приема на нови рицари.
Според устава на Ордена на Дракона първоначално в него членуват по право самият крал и жена му Барбара Цили, както и 22-ма високи рицари. Според най-ранния списък там са редица видни унгарски барони, както и сръбският деспот Стефан Лазаревич, бан на Славония Херман Цили, воеводата на Трансилвания Цибор и други.
С времето броят на рицарите в Ордена нараства, защото Сигизмунд кани все повече свои влиятелни васали и значими благородници. Така още през 1409 г. член на рицарското общество става херцогът на Вътрешна Австрия Ернст Железни, а в 1429 г. е приет великият литовски княз Витовт. През 1431 г. за рицар на Дракона е поканен сина на Мирчо Стари и претендент за влашкия престол Йоан Влад II, което дава на неговите потомци прякора Дракула. Влашкият воевода е удостоен с тази висока чест, защото охранява проходите през Карпатите и командва граничните войски срещу турците.
Задължителен хералдичен символ на Ордена е Драконът, изобразяван в медалиони и на различни предмети. Фантастичното чудовище е от злато, навито е на кълбо и държи тъмночервен кръст. В родовите гербове на дворяните изображението на Дракона обрамчва гербовия щит.
Създаването на Ордена на Дракона е трябвало да послужи за отблъскване на османската напаст, но ситуацията на изток далеч не е розова. След разгрома на сръбския княз Лазар на Косово поле през 1389 г. и гибелта на цар Иван Шишман през 1395 г. пътят на завоевателите към сърцето на Европа е открит. Именно това е причината Сигизмунд да предприеме спешни мерки. А в политиката на унгарския крал важна роля играят наследниците на последните български владетели - царете на Видинското и Търновското царство Константин и Фружин.
Видинското царство на Иван Срацимир продължава да съществува и през първите десетилетия на XV в. В едно писмо на крал Сигизмунд Люксембургски от 1404 г. неговият наследник е споменат като “Константин, прославения император на България”, който непрекъснато воювал с турците и удържал бляскави победи. В документите се появява и Фружин, наследникът на Иван Шишман, емигрирал след превземането на Никопол в Унгария. Константин и Фружин загърбват старата вражда на своите бащи и оглавяват заедно първото въстание на българите срещу османската власт. Именно Фружин води унгарските отряди в помощ на Иван-Срацимировия син, който се заема да отвоюва българските земи до Ниш и Пирот. После двамата си поставят за цел и освобождаването на земите на Търновското царство.
Бунтът е потушен, но още през 1426 г. Фружин участва в прочутия поход на видния унгарски пълководец Филипо Сколари (Пипо Спано) срещу турците на юг от Дунав. В разразилата се битка християните разгромяват непобедимите османски орди, които дават 15 000 жертви. За награда Сигизмунд дарява на сина на Иван Шишман имението Липа в западна Трансилвания.
Константин не вижда тези успехи на братовчед си, защото, както съобщава българинът Константин Костенечки, на 17 септември 1422 г. умира в Белград. След него престава да съществува и Видинското царство. Фружин продължава общото дело и не е изключено да е бил поканен от Сигизмунд заедно с Йоан Влад II в Ордена на Дракона при неговото разширение през 1431 г. Тъй като цар Константин няма наследници, след 1422 г. той вече е единствен български цар, макар в изгнание.
През първите десетилетия на XV в. във Влашкото княжество цари истински хаос, подклаждан старателно от османците. Воеводите се сменят по няколко пъти на престола, като често завършват живота си с насилствена смърт. Единствено старият съюзник на Иван Шишман, воеводата Мирчо Стари, успява донякъде да се съпротивява и дори нанася няколко поражения на нашествениците, използвайки междуособиците в османския двор.
Мирчо Стари умира през 1418 г. и е наследен от своя единствен законнороден син, Йоан Михаил I. Турците обаче оказват солидна военна помощ на другия син на Дан I, Йоан Дан II, и през 1420 г. той предприема поход във Влахия, убивайки Михаил. На престола все пак се възкачва братът на Михаил, Йоан Рад II Празна Глава (наричали го с този хубав български израз, защото бил напълно плешив).
Дан II не се отказва от претенциите си и през 1422 г. се добира до трона. Тези двама господари поставят истински рекорд във влашката история като между 1420-1431 г. успяват по четири пъти да се възкачат и да бъдат свалени от престола! Като цяло Йоан Рад II Празна Глава е поддържан от турците, докато Йоан Дан II държи на връзките с Унгария и води антитурска политика. През 1427 г. Празна глава е екзекутиран по заповед на Дан II, а последният е убит в сражение с турците през 1431 г.
След смъртта на Дан II властта е поета от друг син на Мирчо Стари, носещ името на българския цар Иван Александър - Йоан Александър I. През 1432 г. османците пак нахлуват във Влахия и принуждават воеводата да потвърди своя васалитет. Това настройва срещу него болярите, които застават зад поредния син на Мирчо Стари. А това е именно членът на Ордена на Дракона Йоан Влад II.
По това време бащата на легендарния Дракула живее в Трансилвания, където е натоварен от Сигизмунд да брани границите от набезите на османците. През декември 1436 г. той нахлува във Влахия с унгарски войски, разбива османските гарнизони и умъртвява брат си Йоан Александър I. Той се възкачва на трона, а година по-късно умира неговият покровител - императорът на Свещената Римска империя Сигизмунд. С него си отива и Орденът на Дракона. Така завършва една епоха, но във Влахия започва времето на Дракулите.