Всяко зареждане е с по-високи цени и сменяме етикетите, оплакват се продавачки
Много хора се превръщат в ловци на промоции
При съседите има по-евтини стоки
При всяко зареждане на магазина цените на храните са по-високи и трябва да сменяме етикетите, оплака се пред репортер на “Труд News” служителка в голям столичен магазин.
Производителите на хранителни стоки са вдигнали цените на едро за пазара в България с 30,9% за една година, обявиха от Националния статистически институт (НСИ). Това повишение е много по-голямо от официалната инфлация, която до края на септември е 18,7%.
Разликата между официалната инфлация и това как хората усещат поскъпването по джоба си се дължи на това, че потребителската кошница, по която НСИ изчислява инфлацията, съдържа 846 стоки и услуги. Но ако не броим горивата, повишението на цените на храните е най-голямо и се усеща най-силно от потребителите, защото хранителните стоки имат най-голям дял от разходите в семейния бюджет.
Любопитно е, че производителите на храни са вдигнали цените на стоките си за пазара в България повече отколкото на продукцията за износ. Цените на едро на храните за износ са нараснали с 26,3%, при 30,9% на тези за пазара в страната, показват данните на НСИ.
Повишаването на инфлацията започна още в края на миналата година заради поскъпването на тока. Тогава правителството се забави с даването на помощи на бизнеса заради скъпия ток, което логично доведе до покачване на цените. Фирмите калкулираха по-високите цени на тока в цените си. От месец юли държавната хазна покрива разходите на бизнеса за електроенергия над прага от 250 лв. за мегаватчас. Затова някои икономисти предполагаха, че инфлацията е достигнала пика си. Храните обаче продължават да поскъпват. При положение, че газът през октомври поевтиня с 34%, а цените на бензина и дизела също не нарастват.
Високите цени на храните превърнаха много хора в ловци на промоции. “Преглеждам какви промоции има във всички вериги и отивам да пазарувам там, където има намаление на това, което ми трябва”, коментира за “Труд News” клиент на една от големите вериги за храни. Най-атрактивни са промоциите “купи две на цената на едно”. Когато има намаления хората купуват по-големи количества, за да се запасят за няколко месеца.
Поскъпването промени и потреблението. “Клиентите най-често купуват стоки на промоция и тези с най-ниски цени”, каза касиерка в голям столичен магазин. Това означава, че нараства консумацията на храни с по-ниско качество, което остава на заден план пред цената за голяма част от българите.
Цените на храните в редица страни вече са по-ниски отколкото в България. В Гърция редица храни са по-евтини отколкото в България, показа репортерска проверка на “Труд News”. При положение че бяха сверени цените на едни и същи стоки, от един и същи производител, които се продава в магазини в България и Гърция от една и съща търговска верига. Традиционно много българи ходят да пазаруват по-евтини стоки в Турция и Сърбия. Но напоследък в социалните мрежи се появяват снимки на цени на храни от Германия и дори от Норвегия, които са по-евтини, отколкото при нас. Въпреки това, ще през юни Комисията за защита на конкуренцията излезе с официално становище, че в нейната компетентност не попада разследване на “спекула”.
Вдигнаха цените на мебелите с 21%
Стоките за износ поскъпват по-малко
Торовете са със 70% нагоре
Стоките на българските производители за износ поскъпват по-малко, отколкото стоките им за пазара в България, показват данните на НСИ. Цените на предприятията от преработващата промишленост за вътрешния пазар са нараснали с 31,2% за година, а стоките за износ на същите предприятия са поскъпнали само с 15%, или два пъти по-малко.
Много голяма е разликата между движението на цените за вътрешния пазар и за износ при химическата промишленост, където попадат и торовете. За пазара в България цените са нараснали със 70%, а химическите продукти за износ са поскъпнали само с 16,3%, показват данните на НСИ.
Цените на производителите на мебели за вътрешния пазар са нараснали с 21,7% за година, а мебелите за износ са поскъпнали само с 13,8%. Дървеният материал за пазара в страната е поскъпнал с 61,5%, а за износ дори има малко понижение на цените - с 0,5%.
Производителите на текстил са повишили цените си за България с 19,6%, а стоките им за износ са поскъпнали само с 13%. Дрехите за вътрешния пазар са поскъпнали с 11,6%, а за износ - с 10,6%. Цените на основните метали за продажба в страната са нараснали с 14,4%, а на металите за износ - само с 4,2%. Подобна е ситуацията и в редица други браншове.
Според данни на европейската статистическа служба:
Всеки трети българин живее в бедност
Децата са най-добре в Словения
В България всеки трети живее в бедност или социално изключване, показват данни на Евростат.
Всеки трети българин живее в бедност или социално изключване, обявиха от европейската статистическа служба Евростат.
В тази група влизат хора, чиито доходи са с 60% по-ниски от средните за страната, работят по-малко от 20% от времето през годината или живеят в тежки материални лишения. Да живеят в тежки лишения означава, че се лишават от най-малко 7 от общо 13 основни неща, като например да ядат месо поне през ден, да сменят старите си дрехи с нови, да дават малки суми за развлечения и адекватно да поддържат дома си.
В България има малка разлика между децата и възрастните, които живеят в бедност или социално изключване. В тази група попадат 33% от децата в страната и 31,4% от хората над 18-годишна възраст.
От страните от ЕС само Румъния е по-зле от нас по този показател. В северната ни съседка 41,5% от хората до 18 години и 32,8% от възрастните имат доходи с 60% по-ниски от средните за страната, работят по-малко от 20% от времето през годината или живеят в тежки материални услови. В Испания бедните хора до 18 години се оказва, че са повече отколкото при нас - там те имат дял от 33,4%. Но при възрастните в Испания делът на хората, живеещи в бедност или социално изключване, е по-малък отколкото при нас - 26,6%. Близко до ситуацията в Испания е Гърция, където 32% от хората до 18 години и 27,5% от възрастните живеят в бедност.
Общо за страните от ЕС 24,4% от децата (на възраст под 18 години) са изложени на риск от бедност или социално изключване в сравнение с 21,1% от възрастните.
Децата в Словения най-добре са защитени от бедността. Там само 11% от децата и 13,7% от хората над 18 години живеят в бедност или социално изключване, показват данните на Евростат. Топ три на страните с най-малък дял на бедните деца си допълва от Финландия и Чехия. Във Финландия само 13,2% от хората до 18 години и 14,4% от възрастните попадат в групата на бедните. А в Чехия в тази група влизат 13,3% от децата и 10,1% от възрастните.
Данни от анкета на Националния статистически институт:
Условията за бизнес се влошават
Търговците не са оптимисти
Бизнес климатът в промишлеността през октомври се влошава.
Бизнес климатът през октомври се влошава. Това се дължи на влошаване на условията за бизнес в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, показва анкета на НСИ сред мениджъри на фирми.
Очакванията на мениджърите за увеличение на цените през следващите три месеца все още са високи, но все пак има намаление на инфлационните очаквания спрямо предишната анкета на НСИ през септември. Това вероятно се дължи на поевтиняването на газа, на бензина, както и на факта, че цените стигнаха много високи нива, които вече водят до свиване на потреблението.
Бизнес климатът в търговията на дребно през октомври значително се влошава в резултат на неблагоприятните оценки и очаквания на мениджърите за състоянието на фирмите. Прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца също са по-резервирани.
Влошаването на бизнес климата в услугите се дължи на влошените оценки на мениджърите за настоящото състояние на фирмите. Мненията им за настоящото търсене на услуги са резервирани, докато очакванията им за следващите три месеца се подобряват.
Бизнес климатът в промишлеността също се влошава. Това е резултат на умерените оценки и очаквания на предприемачите за състоянието на предприятията. Анкетата на НСИ отчита намаление в притока на поръчки през последните три месеца, а прогнозите за износа и производствената активност през следващите три месеца са резервирани. През октомври в сравнение с юли средното натоварване на мощностите намалява с 1,2 пункта и достига 74,3%.
Най-сериозното затруднение за мениджърите от всички сектори на икономиката продължава да е несигурната икономическа среда. В промишлеността има и голям дефицит на кадри.