Пиесата „съвсем случайно“ ще бъде поставена в дните на героичните тридневни боеве през ноември на Сливница
Защо? Защото самата мисъл за допускане на постановката на антибългарска пиеса на Бърнард Шоу, очерняща нашия народ във времето на сръбско-българската война от 1885 г. е мерзко и типично за соросоидите у нас, които sui generis са безотечественици и потомци на Киряк Стефчов. И ето още и още защо?
1. На паметника на незнайния войн е изписан безсмъртният стих на Иван Вазов -
„Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха...“
Този стих е съчинен в памет на загиналите точно в сръбско- българската война български офицери и войници (сега олицетворява почитта към всички загинали за България), чиито подвиг няма как да влезе в плитките умове на сегашните умно-красиви амеби.
2. Пиесата „съвсем случайно“ ще бъде поставена в дните на героичните тридневни боеве през ноември на Сливница, завършили с първата победа на нашата армия в най-новата ни история, поради което един от тези дни е и празник на сухопътните войски на българската армия. А надявам се, че все още българите помнят за безпримерния, почти на бегом, марш на румелийската пехота, от Белово до Сливница - 148 км. за 2 дни, нямащ равен в световната история, който поход решава изхода от войната.
3. С поставянето на пиесата се оплюват не само загиналите в този война, но и цялото Съединение, чието продължение е тя, най-българското дело в третата ни държава. При това единствен случай, когато се противопоставяме и то успешно, без фили и фоби на всички (!) велики сили и казваме „майната му“ на Берлинския конгрес. Поставете тогавашните политици до сегашните прегърбени послушковци на Брюксел, Вашингтон и Москва. С тях и сега щяхме да бъдем две държави.
4. Крал Милан е искал да пие „бело каве у София“. Тогава не е успял, но сега явно с поставянето на пиесата духът му ще го стори, с нашата безценна помощ, без пушка да пукне.
5. Представете си, че Иван Вазов е жив. Авторът на безсмъртните стихове от „Новото гробище при Сливница“ и разказа „Иде ли“ нямаше да понесе тази гавра с България и нейните синове и то поставена в най- българския театър, носещ неговото име. „Българийо аз всичко тебе дадох“ казва патриархът на литературата ни. А какво ѝ даваме ние, допускайки гавра с достойнството ѝ, опирайки се на неолибералния морал, противоречащ на вековните човешки ценности. Разбирам американеца режисьор-постановчик. Малко ми е трудно да разбера само лицемерието му - не обиждал българския народ. Та ние да не сме кретени и да не разбирам когато ни оплюват та дори това да е Бърнард Шоу (при цялата ми почит към него).
Но не мога да разбера директора на народния театър, министъра на културата, генералите, съюза на артистите и най-вече тези, които са се съгласили да играят в пиеса срещу техните собствени прадеди, които ще се обърнат в гроба.
А храчката върху паметника на Незнайния войн няма да се измие, ако не се спре пиесата, което явно няма да стане в колониалната ни държава.