Скандалът с проститутка му е бързо простен, заради парите, които носи на продуцентите
На 63 години има пет деца от две жени, обича да води най-малките да играят футбол
Милионите фенове на Хю Грант със сигурност си спомнят, че точно преди трийсет години, в началото на неговата шеметна екранна кариера, той бе срамежлив, но мъдър млад мъж с разделен от прав път перчем и с очила на студент по история. Тоест въобще не можеше да се похвали с профила на непохватен сваляч и хилав секссимвол, който сякаш без да иска го направи звезда. Когато масовата публика го откри в лентата “Четири сватби и едно погребение”, той беше на 34 години и изглежда вече се бе примирил с мисълта да остане веднъж завинаги в безизходицата на анонимността. Само дето точно спретната му разделена на път прическа, неговият безобиден вид и несъществуващата му самоувереност го превърнаха в прототип на английския прелъстител - забавен, мил и неустоимо непохватен, способен да очарова всяка жена с непредумишлено заекване в търсене на някоя дума или с препъване в изпречила се неочаквано пред него табуретка. И Холивуд видя в този герой истинска “златна мина” за романтичните си комедии, като презокеанските продуценти се нахвърлиха бързо и безпощадно върху него след планетарния успех на английската лента с режисьор Майк Нюъл. В споменатия филм Хю Грант е млад английски буржоа, който бяга от сватба на сватба с приятелите си и на крака с мокасини с пискюли, за да схване какво са любов, ревност, вярност и раздяла, тъй като никога не е разбирал много от жени. Ама точно с тази искрена шашавост печели престижния американски “Златен глобус”, върховия английски кино-приз “Бафта”, става и световна звезда!
Хю Грант и Анди Макдауъл
Следват една след друга касови ленти, първата от която е американско-британската “Разум и чувства” на режисьора Анг Лий, където героят на Хю Грант в костюми от XIX-ти век преследва тромаво, но успешно Ема Томпсън, може би и защото буйният му перчем е все така еротично разделен на път. После увеличаващите се главоломно негови почитатели го откриват в първата му сто процента холивудска лента “Девет месеца”, която е ремейк на свръх касов френски филм със същото заглавие, като там детският психиатър Хю се мъчи да се научи да бъде добър татко, какъвто ще го направи Джулиан Мур. Идва ред на “Мики Синьото око”, разказващ историята на вещ и млад британски аукционер, който обаче има нещастието или може би късмета да се влюби в дъщерята на кръстника на нюйоркската мафия. Но романтичната комедия, която утвърждава завинаги Хю Грант в амплоато му на непохватен, но винаги успял английски прелъстител, безспорно е “Нотинг Хил”. От излизането си през 1999 г. филмът определено е една от емблемите на жанра, първо защото Хю Грант изглежда неотразимо романтичен в бледорозовата риза на книжаря Уилям Такър, който пресича пътя си със звездата на световно кино Ана Скот, изиграна от все още най-котираната актриса на Холивуд - Джулия Робъртс. На второ място той е много забавен, смешен и трогателен - кой не си спомня неговото “Whoopsidaisies!”, нещо като нашенското “Ха, стига бе!”, с което избухна, докато се опитваше да прескочи посред нощ заключения портал на някакво лондонско паркче! Четири години по-късно в “Наистина любов” английският актьор затвърди триумфа на образа на новия екранен прелъстител, в който той се въплъщаваше по онова време единствен. А нима може човек да се умори да гледа култовата сцена, в която Хю Грант се развихря в официални бяла риза и черен панталон, слизайки по стълбите с отривиста танцова стъпка в ритъма на хита “Джъмп” на прочутото през осемдесетте години дамско рок-трио “Поинтър систърс”?! Но не само там - във всичките си филми от деветдесетте години той превъплащава чрез нов подход мъжествеността, която е много далеч от популяризирания до тогава от Холивуд секс-символ в панталони. Да, англичанинът не бе красив като американеца Брад Пит, не бе нагъл като сънародника му Том Круз, не бе лошо момче като Бен Афлек. Той бе просто като съседското момче, което не подозира собствения си чар и всички момичета лудеят по него, превръщайки се така в нови секс-символи.
Но обратно на това, което някой може да си помисили, стигналият до висините на обожаването не особено чаровен принц, съвсем не е роден да играе на екрана предпочитани и желани мъже. Тоест прикритата зад непохватна аристократичност негова всепобеждаваща вирилност не е от знатно потекло. Наистина, старателни журналисти, задълбали много надълбоко в корените на родословното му дърво, откриват там графове и маркизи. Но майка му е обикновена гимназиална учителка по френски и латински, а бащата е капитан от армията, станал принудително тапицер след преждевременно пенсиониране. Самият актьор често споменава в интервюта, че съвсем не е израснал в богаташка среда. “Хората ме смятат за богат заради моето елегантно и богато дар слово, но семейството ми изобщо не е било богато.” - казва Хю Грант в документален филм за него на английската национална тв и радио компания “ББС”. Тогава интервюиращият го пита: “Ама как така си успял да се запишеш в началното училище “Уедърби” в Нотинг Хил, където са учили принцовете Уилям и Хари, а след това в популярния арт-колеж за деца на елита “Латимър”? “Благодарение на стипендиите, които ми бяха отпускани заради висок успех и заради заслугите на баща ми към Обединеното кралство като военнослужащ!” - отговаря актьорът. После той си припомня годините в колежа с типичния си бритиш-хумор: “Мисля, че имах много приятели там. Малко ме гледаха отвисоко, защото бях доста нисък. Със сигурност по едно време преминах през комунистическа фаза в убежденията ми, която се оказа много смущаваща за всички. Но така им станах още по-симпатичен и като цяло си прекарвах изключително приятно. Много от най-добрите ми приятели и днес са тези от “Латимър”. Именно в Оксфорд, където учи история, Хю Грант открива, че театърът е велико нещо и впряга цялата си артистична страст на 22-годишен младеж в изявите на университетската театрална трупа. Като още по онова време, каквото и да казва днес, според спомените на негови състуденти и съактьори той не е толкова далеч от бъдещите си роли на мъдър млад мъж в пуловери с деколте около врата и бежови панталони.
Актьорът се вкара в скандал с проститука
Но в това сладникаво словоизлияние като нищо може да се забрави шумната излагация на току-що изгрялата филмова звезда, която едва не прецака задаващата се негова главоломна кариера. Защото той попадна в епицентъра на раздухан по целия свят секс-скандал, в който непохватният британски секс-символ се оказа най-обикновен мющерия на евтин уличен секс. Денят е 27 юни 1995 г., късно вечерта, Хю Грант е на 35 години, в Лос Анджелис е за промоцията на филма “Девет месеца” и на следващата сутрин му предстоят изтощителни интервюта, в които трябва да разкрие тайните на чара си. Той кара бяло “БМВ” по митичния “Булевард на Залеза”, облечен е във фланелка на райета и черен панталон, пил е и вместо да се прибере в хотела, изведнъж забива спирачки пред цветнокожа знойна 23-годишна проститутка. Тя се казва Естела Томпсън, но след раздухването на историята ѝ с прочутия актьор, за когото до оня момент въобще не била чувала, става известна по цял свят като “Божествената Браун”. Та Хю Грант я кани в колата си и шофира още малко, преди да паркира на улица, скрита от любопитни погледи. Там жрицата му иска 100 долара за орален секс, той ѝ ги дава, тя смъква панталоните му и хубавото започва. Но тъкмо когато са в апогея на половия екшън, двама полицаи чукат на предното стъкло - според разказа по-късно на момичето пред репортери най-вероятно униформените са били привлечени от мигащите спирачни светлини на колата. Задействал ги бил Хю с тръпнещия му върху педала на спирачката крак в секундите на сюблимния момент! Актьорът е арестуван заедно с проститутката зарди “непристойно поведение на обществено място” и веднага лъсва по първите страници на таблоидите отсам и оттатък Океана. Още на следващата сутрин неговата снимка е показана във всички телевизионни новини заедно с тази на “Божествената Браун” и на полицейската фотография той изглежда още по-залюхан, отколкото в ролите, които е свикнал да играе. Скандалът обикаля света, Хю Грант е глобен с 1180 долара и му е разпоредено да завърши възпитателно-образователна програма за борба срещу... СПИН! Естествено репутацията му на новоизгряла филмова звезда е на път да се срине и на следващия ден след уличната секс-авантюра, вече свободен, той разпространява съобщение за печата, в което заявява: “Снощи направих нещо напълно безумно. Нараних хора, които обичам, и засрамих хора, с които работя.” Под “наранени хора, които обичам” той несъмнено има предвид тази, с която живее под един покрив от осем години, а именно красивата британска актриса и модел Елизабет Хърли. Въпреки всичко, въпреки призивите на нейните близки познати да го зареже, тя остава с Хю Грант след скандала, помагайки му да се измъкне от него почти невредим. Също така обратно на всички очаквания, Хю Грант през следващите седмици коментира често на всеослушание този епизод от личния си живот, дори на снимачната площадка, подчертавайки винаги, че бил нправил “нещо много лошо” и моли за прошка на греха му. Няколко седмици след събитията той говори за това предрепортери на снимачната площадка на поредната лента: “Направих лошо нещо, това е.” После събитието напълно потъва в забрава, Холивуд се прави, че няма нищо общо с него, а на няколко пъти актьорът сам обяснява защо: “Докато се покайваме и преди всичко докато продължаваме да носим пари, кино-студията и продуцентите прощават...”
Но всяко зло - за добро, тъй като инцидентът, който като нищо е можел да спре кариерата на Хю Грант, всъщност ще му позволи да направи промяна в творческото амплоа. Ами режисьорите постепенно започват да си представят популярната романтична звезда в по-двусмислени и сложни образи. И не след дълго, през 2001 г., той печели световно признание за ролята на Даниел Клийвър - самодоволния и малко гаден Дон Жуан от “Дневникът на Бриджит Джоунс”. В тази комедия, в която страхотната Рене Зелуегър направо избухва на екрана като тридесет и нещо годишна жена, чувстваща се зле със самата себе си, Хю Грант е за пръв път злодей, едновременно незрял и неустоим, като ролята му пасва много добре. Заорава още по-дълбоко в тази бразда в “Любов без предупреждение”, където партнира на Сандра Бълок като егоцентричен милионер, а след това в “Текст и музика” с Дрю Баримор е нещо като тиранична бивша поп-звезда. А в едно тв-интервю във Франция той даже се изповядва, че обича да играе ужасни хора. “За мен е много по-лесно да бъда лош, защото... все пак това съм аз!” - казва на безупречен френски в Париж синът на преподавателка на езика на Молиер и продължава: - “Когато играех главната роля в романтичните комедии, това беше голяма лъжа. Но сега, когато съм стар и грозен, е много по-лесно да бъда гадняр!”. Остарял - да, ама грозен не, защото избуялият през деветдесетте години секс-символ никак не може да се оплаче от липсата на женско внимание. В интерес на истината, макар да е имал възможността да бъде плейбой и бройкаджия като мнозина негови колеги, той никога не стигал до масова сеч на женски сърца. И след Елизабет Хърли, с която остава 13 години, завоеванията му се броят на пръсти, като сред тях може би се откроява дъщерята на мултимилиардера и финансов магнат Джеймс Голдсмит - Джемайма Голдсмит, с която купоняса между 2004-та и 2007 г. в Лондон и Ню Йорк.
Но макар и да не иска да стане татко в лентата “Девет месеца”, Хю Грант сега е грижовен баща на 5 деца, покрай които също забърква мили скандали. Самият той разкри през 2012 г. в интервю за в. “Гардиън”, че бил имал любовна афера, която той описва като “мимолетна”, с 19 години по-млада от него китайка на име Тинглан Хонг. Срещнал я докато тя работела на рецепцията на популярен ресторант в Лондон, завъртели любов и тя довела на бърза ръка до две деца, родени само с една година разлика - Табита през ноември 2011 г. и Феликс през декември 2012 г. Супер, ще каже някой, но играта става малко грубо-любопитна, тъй като три месеца преди раждането на Феликс се пръква на бял свят друго дете на Хю Грант. Името му е Джон и е плод на паралелна връзка на актьора с шведската телевизионна продуцентка Анна Еберщайн - жената, за която той в крайна сметка се жени за прв и засега за последен път през 2018 г. на 58-годишна възраст. Една от първите им публични изяви заедно е от юни 2015 г. на трибуните на тенис-турнира “Ролан Гарос” в Париж и от тогава те са там почти всяка година. Друго за тях не се знае кой знае колко, освен това, че живеят в баровската лондонска махала “Челси” и че двамата имат още две деца, родени през 2015 и 2018 г., ама с неизвестни засега на широката публика имена. А говорейки за бащинството си през март 2023 г. в американското шоу “The View”, актьорът признава, че децата му са го направили... по-добър актьор! “Те ме принудиха да стигна до всякакви емоции,- казва Хю Грант, - които дълго време смятах за невъзможни, като плач, например. Преди време, ако моят герой трябваше да плаче, казвах на режисьора: “Не съм сигурен, че ще стане, човече”. Сега буквално плача във всяка сцена!"
На 63 години британската звезда изглежда се е кротнала. Прекарва повече време във втория си дом, който купува през 2016 г. в разположеното в Южна Франция градче Егалиер. “Очаровам се от всичко френско и каквото и да е то, аз го обичам много". - обяснява в интервю. - “Ако месарят в Егалиер например ме попита дали искам телешка глава, разбирате ли - кравешка глава, аз отговарям: “О, да, да! Загънете ми две, моля!” Чиста проба бритиш-хумор, нали?!