Възможно е да е имал по-старо име – „Девинград“, преосмислено като „градът на Девата“, на Света Богородица
През XII-XIV в. на Царевец са съсредоточени най-важните институции на българската държава и църква
През Средновековието столицата Търново израства като многолюден и силно укрепен град, който впечатлява чужди пътешественици, дипломати, поклонници... „Това е най-укрепеният град, който видях в тази страна“ – отбелязва през 1385 г. немският рицар Петер Шпарнау. Градската агломерация на столицата е включвала вътрешните крепости на хълмовете Царевец и Трапезица, външните квартали или „подградия“ (дн. Асенова махала, т.нар. Френкхисар, под хълма Момина крепост), а вероятно и други застроени пространства.
Царевец е главната крепост на средновековния Търновград с площ от около 120 декара, защитавана от мощни стени, бойни кули (при централния вход, Малката порта, т.нар. Балдуинова кула) и бастиони, вградени в конструкцията на самата крепостна стена. Интересно решение от гледна точка на фортификацията е главният вход, състоящ се от три последователно изградени порти с кули и подвижен мост. Както показаха археологическите разкопки през осемдесетте години на ХХ в., цялостното изграждане на укрепителната система е извършено при цар Иван Александър около 1366 г. във връзка с усилването на османската заплаха.
Името „Царевец“ е дадено на крепостта през епохата на Възраждането. Средновековните ни предци са го наричали „Търнов“/“Търновград“, което се превръща в название на столичната агломерация заедно с Трапезица и другите квартали. Възможно е обаче Царевец да е имал още по-старо име – „Девинград“, преосмислено като „Градът на Девата“ (Света Богородица). Името се чете в един надпис, открит при археологическото проучване на Патриаршията. В случая надали става дума за отсрещния хълм, наричан по-късно „Момина крепост“ („Къз хисар“ във вековете на османското господство), а за Царевец или пък за самото място на патриаршеската църква. В същност в името е закодирано наследството на древните траки, на чийто език „дева“/“дава“ е думата за „град“.
Историята на Царевец е много по-древна от средновековното му минало. Върху хълма е съществувало селище още през бронзовата епоха (XIII в. пр.Хр.), а първите му доказани исторически обитатели са древните траки. Нещо повече, именно на Царевец е съществувал един от малкото познати тракийски градове, който се развива около голямо тържище. Особено благодатна в историята на хълма е ранновизантийската епоха (ІV- първата половина на VIІ в.). Както изглежда, именно на Царевец се е намирал центърът на политическия и духовен живот в обширен регион на днешна Северна България, замествайки пострадалия от нашествията на „варварите“ блестящ римски град Никополис ад Иструм (при с. Никюп край В. Търново). Според проф. Велизар Велков градът на Царевец се е наричал „Зикидева“, но не е изключено наследникът на тракийската „дева“ да е наричан по традиция “Никополис” с добавката “ад Хемум” (“Градът на победата при Хемус/Стара планина”). При т.нар. Трета порта са съхранени няколко реда масивни каменни блокове (квадри), отнасяни към времето на император Анастасий I (491-518), при когото е регистрирано мащабно крепостно строителство в рисковите зони на империята.
През първите десетилетия VІІ в. крепостта пострадва при нашествията на авари и славяни. Археологическите проучвания за епохата на Първото българско царство (VІІ-ХІ в.) свидетелстват за селище, следите от което са сравнително слаби поради активния живот през следващите столетия. Във времето на византийското господство в България, особено през втората половина на ХІІ в., на Царевец се развива интензивен градски живот. Откритите византийски печати, принадлежали на видни личности, свидетелстват за израстването на града като административен център. Това предопределя неговата водеща роля в освободителното въстание на братята Теодор-Петър и Асен (1186-1188 г.) и превръщането му в столица на Второто българско царство. Вероятно през XII в. градът е център на епископия, подчинена на Охридската архиепископия „на цяла България“.
На Царевец са изградени жилищни квартали, обществени сгради, двадесет и три църкви. Зад яките стени на мощната крепост са дворците на владетеля и великите боляри, именно от Царевец централната власт управлява обширната държава. На хълма е и катедралния храм на Търновската патриаршия „Възнесение Христово“ – “майката на всички български църкви”. Дворците, храмовете и площадите са център на триумфални държавни и религиозни церемонии, посрещане на чужди дипломатически мисии и т.н. Крепостта е разрушена след падането на града под османска власт (17 юли 1393 г.). През ХV-ХІХ в. наред с голямата джамия на Фируз бей на Царевец са съществували и няколко мюсюлмански махали, а хълмът е наричан просто „Хисаря“ (“Крепостта”, “Града”).
Църквата “Възнесение Христово“/„Възнесение Господне”, наричана и “Свети Спас”, доминира над целия средновековен град. Построена е при управлението на цар Калоян в началото на ХІІІ в. Археологическите проучвания показват, че църковната сграда е включена в укрепен комплекс заедно с жилището на патриарха, неговата канцелария, архив, библиотека и т.н. Своеобразният патриаршески замък е имал крепостни стени и бойни кули, а общата му площ е от близо 3 хиляди кв.м. Над целия комплекс се е извисявала висока кула-камбанария, представена условно в някои средновековни карти, както и с рисунка в т.нар. Брашовски миней от средата на XIV в. Тези изображения са използвани при възстановката на кулата през 80-те години на ХХ в. Сред свещените реликви (свети мощи, икони, книги, църковна утвар, златоткани одежди и др.) в патриаршеския храм е имало такива, донесени от Константинопол, Солун, Света гора Атонска, Йерусалим и други огнища на Христовата вяра, а навярно и от старите столици Плиска, Велики Преслав и Охрид. В храма са се пазели мощи и частици от мощи на св.. Михаил воин, св. Неделя, св. Варвар и др., най-вероятно и на канонизираните за светци патриарси Йоаким І, Макарий и Йоаким ІІІ. През лятото на 1393 г. османските завоеватели прогонват св. патриах Евтимий от храма… Според сведение в т.нар. Руски хронограф църквата е превърната в джамия, но по-късно рухва и запустява. Патриаршеската църква е възстановена през 1981 г. по проект на арх. Боян Кузупов и е украсена с историческа живопис (худ. Теофан Сокеров).
Царският дворец е най-внушителната сграда на Царевец и в столицата, като има обща площ от близо 5 хиляди кв.м. В някои сектори сградите са се издигали на три-четири етажа. Дворецът е изграждан и преустройван на няколко етапа, най-ранният от които е отнасян към ХІ-ХІІ в. Някои изследователи приемат, че пълното оформяне на укрепения комплекс е извършено при цар Иван Асен ІІ. Преди това българските царе живеят в по-малък дворец на хълма Трапезица, за който ще разкажем отделно в тази поредица. Дворецът на Царевец е обект на по-късни мащабни ремонти и строителни работи при царете Теодор Светослав, Михаил III Шишман Асен и Иван Александър. Така или иначе, става дума за самостоятелна, силно укрепена цитадела в пределите на крепостта Царевец. В „царските палати“ са разположени жилищните апартаменти (“покоите”) на царете, държавната канцелария и други служби на централната власт, казармени помещения на гвардията, и т.н. Във вътрешния двор се е издигала дворцовата църква, в която са се пазели светите мощи на прочутата светица св. Параскева / Петка Търновска, на св. Теофана и други свещени реликви.
След Освобождението Царевец се превръща в място за поклонение пред българското минало. Тук на 22 септември 1908 г., непосредствено след службата в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, цар Фердинанд и министър-председателят Александър Малинов обявяват независимостта на България. През 70-80-те години на ХХ в. са извършени мащабни археологически проучвания и реставрационни дейности. Днес крепостта е един от водещите обекти на културно-историческия туризъм в България.