Сагата с третия мандат приключи така, както и започна - с предивестен неуспех. Но според Цветанка Андреева се видя политическата близост на ИТН с президента. Тя смята, че ППДБ ни връщат в онази риторика, характерна за 2020 година и че кризата се връща в своя зародиш, вместо да върви към своя край. Но винаги става така, когато политическият инженеринг иска по изкуствен начин да размести политическите пластове. Тогава винаги кризата се задълбочава, убедена е Андреева.
Нашите политици правят мнозинства за сваляне на някого, но не и за избирането му
Нищо чудно Христо Иванов вече да играе в нов президентски проект
- Как ще се развие истерията със служебния министър-председател, госпожо Андреева? Радев ще преглътне ли Главчев? Или ще продължи заверата за смяната на Рая Назарян и слагането на удобен председател на парламента, който да стане служебен премиер?
- Планът за смяната на Рая Назарян засега не се е състоял. Но има и други варианти, освен Главчев, които се обсъждат - заместник-управители на Сметната палата, бърз избор на омбудсман. Така че явно се търси чисто институционалният вариант да бъде сменен Главчев. Но зад това, разбира се, прозира политически план, в който са синхронизирани действията между президента и парламентарно представени партии. ППДБ аргументираха това си становище, още повече те го обвързаха с идеята, че трябва да се състави ново мнозинство анти-Пеевски. Те ни връщат в онази риторика, характерна за 2020 година, когато имахме изчегъртване, желание за затваряне на ГЕРБ и ДПС. Така че кризата се връща в своя зародиш, вместо да върви към своя край. Но винаги става така, когато политическият инжинеринг иска по изкуствен начин да размести политическите пластове. Тогава винаги кризата се задълбочава.
- Възможно ли е да се случи бърз избор на омбудсман? В пространството вече се търкалят някои имена - Антон Станков, Константин Пенчев?
- Първо, процедурата за избор на омбудсман е много тромава, и второ - изисква е парламентарно мнозинство, което да застане зад една такава кандидатура. А нашите политици показаха, че не могат да правят мнозинства. Те могат да правят мнозинства за сваляне, но не и за избиране за нещо, където е много трудно да се договорят. Видяхме, че в миналия парламент успяха да направят конституционно мнозинство, но няколко месеца след това намериха повод да го разтрогнат.
- Третият мандат на ИТН се провали безславно, но те хвърлиха вината за това на ГЕРБ. Не беше ли комично след като ИТН не подкрепиха мандата на ГЕРБ да искат ГЕРБ да подкрепи техния?
- Пътят на ИТН до третия мандат беше донякъде предизвестен, също така бе ясен и техният провал. Няма как да представят за успешна ситуация, завършила с политически крах. ИТН за пореден път показаха, че не могат да съставят правителство, без значение на какъв принцип тръгват да изграждат управленско мнозинство - дали ще търсят правителство на малцинството, както бе в миналото, или сега на широко мнозинство. Всъщност те нямат ресурс да изградят подобна коалиция. По-скоро видяхме сюжет на политическа близост с президента - те бяха лоялни към него, той ги похвали за усилията. Но в политиката неуспехът винаги си е неуспех, няма как да бъде представен като успех.
- Как ще коментирате ролята на президента в тази ситуация? Той се жалва от късата „домова книга“, совалката му за служебен премиер, Рая Назарян му отказа, получи уклончив отговор от Петър Чобанов...
- Президентът си има собствена логика. Щеше да бъде много по-почтено, ако иска да участва в политическите процеси да излезе и да направи партия. Но явно той все още предпочита другата стратегия, в която да контролира политическото поле без да участва директно в него, използвайки цялата си институционална сила. Всъщност президентът се възползва перфектно от кризисната ситуация в ДПС. Имаше много ясни индикации, че заигра с лагера на Доган, там се намесиха и съдебните реформатори, както ги наричам аз, които на няколко пъти в тази вече четиригодишна политическа криза заиграват с президента Радев и му осигуряват поле за действие - за втори мандат, за водачество на протеста, за служебни правителства. Сега отново го вкараха в политическата игра, като ситуираха алтернативно мнозинство на онова мнозинство, което се очакваше и беше най-вероятно очертано между ГЕРБ и ППДБ. Изведнъж се разбра, че може да има друго мнозинство, което да изолира ГЕРБ и да бъде избран нов служебен премиер, който обаче - забележете - трябва да е удобен за Радев!
- Христо Иванов си го каза - да дадем на президента още една възможност за избор. Те му отнеха тази възможност с поправките на Конституцията, сега му я дават... Не е ли парадоксално?
- Не е, защото политическият им план е много прозрачен, те публично го разказаха. Но големият риск не е за президента Радев, а за съдебните реформатори. Защото този президент Радев вече не е онзи президент, който се правеше на атлантически генерал, който преди войната в Украйна не беше принуден да заема позиция. Това сега е президентът Радев, който се снима до Вучич и Орбан. Как ще го обяснят съдебните реформатори това на десния си електорат? Този електорат много трудно би простил колаборацията с Доган, срещу който те се изградиха като партия, и повторното им заиграване с прокремълския политик Радев. Вторият голям проблем е, ако се окажат състоятелни обвиненията в корупция срещу служебната му власт, как те ще правят антикорупционно мнозинство? Ще рухнат и двете имиджови опорки на президента - едната, че е генерал от атлантически тип, с което бе симпатичен на градската десница, и второ - че е борец срещу корупцията.
- Христо Иванов уж подаде оставка като лидер на „Да, България“, напусна парламента, но в последно време се активизира и започна да излиза с разни тези, едната от които е да се обединят с Доган срещу Пеевски?
- Това е изключително дразнещо за партиите, от които произлизат тези политици - когато станат говорители на някакви външни за партията интереси и под външен натиск се опитат да наложат тези интереси на собствените си партии, към чието ръководство те вече нямат отношение. Доста е ясно не само за анализатори и журналисти, а и за обществото, че дълбоко под политическите процеси седят интересите на олигарсите, които всъщност се бият за ресурси.
- Тази позиция на Христо Иванов май не е подкрепена от голямата коалиция, нито от колективни органи на отделните партии в нея?
- Няма как да бъде подкрепена, защото заиграването на Христо Иванов с президента Радев наскърбява ПП и всъщност той изпраща много негативни послания към този си партньор, като ги поставя в риск от това той да заиграе с нова партия на президента Радев, ако смята, че ПП са приключени за българския политически процес и само ще спадат като електорална подкрепа. И нищо чудно Христо Иванов да им показва, че в момента играе с нов президентски проект. Така че това не е просто ревност, а политически инстинкт за самосъхранение на ПП, ако щете - и на ДБ. Те също няма как да обяснят на своя електорат как така отново ще се сближават с Радев и изведнъж да се намесят в конфликта в ДПС и то - на страната на Доган. Това е пагубно за тях, много тежка имиджова щета за тях.
- Бойко Борисов вече няколко пъти каза, че няма добро ДПС...
- Това е доста разумно, че не се е включил в конфликта. Първо, защото включването в този конфликт не носи актив за нито една от страните. Всъщност този, който се докосне до този конликт, се компрометира. Така че абсолютно противопоказно е било президент, било партийни лидери, да участват вътре в конфликта в ДПС.
- Според Вас възможно ли е да се стигне до явяването на две ДПС-та на предсрочните избори или едното ще надвие другото?
- Според мен има паритет. Това са двама доста силни лидери. Единият е Доган, който седи в сянка със своя харизматичен капитал. Другият - Пеевски, стои на първия ред, с проактивна позиция във външнополитически план, във вътрешнополитически има своите много ясни приоритети, единият от които е противопоставянето с Радев. Така че битката не е между двамата съпредседатели Чакъров и Пеевски, а между двамата силни в ДПС.
- В БСП също се води война кой ще регистрира листите, Нинова твърди, че още е председател, Зафиров казва точно обратното?
- Това, което е различното между БСП и ДПС е, че ДПС не губи електоралната си подкрепа. Което означава, че и двата лагера са силни, дори при този вътрешен конфликт социологията не отчита спад. Докато при БСП, ако се получи някакво разцепление, електоралната ерозия ще е факт. Но БСП сами си ограничават електората. От години те се държат изключително консервативно, свито, далеч от европейското ляво и по този начин не могат да култивират ляв вот. Сами ограничават електоралното си влияние.
- Е, на Бузлуджа приеха обръщение за обединение на левите партии...
- Не виждам как това би усилило електоралната подкрепа. На Бузлуджа не видях европейски социалисти, а видях едно ретроградно проконсервативно и прокремълско ляво, на което електоралната му ниша е точно толкова, колкото изкарват на избори. Като се съберат, те пак не правят някаква силна левица като политическа алтернатива, която да излезе от този проруски консерватизъм, който ги е обзел, защото с него ще загубят битката за лявото.
- Споделяте ли казаното от Бойко Борисов, че това ще бъдат последните предсрочни парламентарни избори и смятате ли, че тези разговори, които се водиха между партиите около провалените мандати са предпоставка за диалог в следващия парламент?
- Борисов се оказа няколко хода напред, за да създаде условия да се направи коалиция в 51-ото Народно събрание. Той каза, че езикът трябва да е толерантен, да не се нападат противниците. Въпросът е обаче това би ли било успешно при тази паралелна игра, която тече и в която има желание да се изолира ГЕРБ? Опасността е не толкова, че ГЕРБ може да останат в опозиция, а че може би ще се пропилее шансът за проевропейско правителство на България и ще се тръгне към някаква четворна, а може би и петорна коалиция. Затова може би наистина в следващия парламент ще се създаде правителство, защото виждаме, че нещата почват да бъдат мислени алтернативно - едно проеврипейско правителство срещу коалиционно правителство анти-ГЕРБ, което по-скоро ще наподобява онова на Кирил Петков с взаимно изключващите се идеологически партии.
- Не е ли време, както е в други държави, партиите да заявят предизборно с кого биха управлявали в следващ парламент, а не да ни изненадват с подобни коалиции?
- Много е трудно да влязат в този обяснителен режим, защото повечето от партиите се изградиха анти-нещо. Но мисля, че вече понатрупаха горчив опит и могат да тестват лидерските си способности не просто да следват електоралните маси, а да формират и лидират общественото мнение и процеси, да обясняват защо ще изграждат коалиции и защо са нужни те. Това е пътят. Иначе при толкова фрагментиран парламент няма как да бъде подкрепено правителство на една партия.
- Очаквате ли други субекти да влязат в следващото Народно събрание освен обичайните заподозрени, които вкарват социолозите, госпожо Андреева?
- Социолозите казват, че колкото е по-ниска избирателната активност, толкова по-лесно е да бъде преодоляна четирипроцентовата бариера за влизане в парламента. Така че можем да станем свидетели на влизането на малки формации. Да, те са отражение на някакви обществени нагласи, но проблемът с тях е, че не могат да повлияят за формиране на някакво правителство. Те повече ерозират и фрагментират парламента, отколкото да му действат мобилизиращо.
- А какво могат и трябва да направят партиите, за да се повиши избирателната активност?
- От тях зависи много, разбира се. Преди всичко трябва да са политици, да вложат политическа емоция, която да вдигне електората, да обяснят на хората защо има смисъл и е важно да отидем до урните. Ако успеят да събудят тези обществени страсти, то тогава и тяхната собствена политическа легитимност и цена ще се вдигне. Всичко идва от политическите идеи, послания и говорене, което политиците поизгубиха. Влагат енергията си да се бият помежду си, отколкото да говорят с обществото. Защото има много важни теми, по които обществото лесно се пали. Вижте например дискусиите около Олимпиадата, хората следят пожарите, има доброволци. Значи социалният живот не е замрял, ценностите са налице. Просто политиците трябва да могат да влязат в пулса на обществото.
Нашият гост
Цветанка Андреева е журналист и политолог, завършила политология в НБУ. Водила е редица обучителни курсове. Била е ръководител на проекти, най-интересният от които е за корупцията в местната власт. Експерт е в Центъра по развитие и политики.