Това правителство възстанови фундамента на демокрацията в България
На полето на евроскептицизма Радев се конкурира с Костадинов и Нинова
Както се закани, президентът Радев прати в Конституционния съд промените в основния ни закон, приети от управляващото мнозинство на 20 декември м.г. Какво се крие зад мотивите на „Дондуков“ 2? Ще има ли пречки пред ротацията в изпълнителната власт, която трябва да стане на 6 март? Според Цветанка Андреева смяната на министри няма да бъде пречка за ротацията, защото в един много по-труден период, когато трябваше да обясняват защо се събират и коалират, ППДБ и ГЕРБ-СДС успяха да се договорят. Механизмът е обработен и този път ще бъде по-лесно.
- Чий интерес защитава президентът като прати конституционните промени в Конституционния съд, госпожо Андреева – обществения или неговия си личен?
- Той защитава не толкова обществения интерес, колкото личния си от гледна точка на ретроспекция със служебната власт, с която неколкократно злоупотреби през последните 2-3 години. Така че това е реплика към неговото собствено управление, на което станахме свидетели. Видяхме как по време на неговите служебни кабинети той се опита да направи и политически проекти, как политически партии бяха изковани в кулоарите на президентството. Видяхме как водеше собствена политика много по-близка до руските интереси, отколкото до тези на ЕС. Не на последно място да си спомним, че имаше негови идеи за нова конституция, за въвеждане на президентска република. Той си позволи лукса да управлява еднолично и превърна служебната власт в еднолична, управлявайки дори без парламент. Това се оказа наистина слабост на нашата институционална система, защото едно правителство в парламентарна република може да бъде контролирано единствено от парламента.
- И премиерът Денков каза, че Радев е заинтересована страна поради промените в конституцията, свързани със служебните правителства?
- Според мен Радев защитава не толкова бъдещите си планове, колкото това, което направи в близкото минало.
- От кръговете около президента се развива тезата, че след като няма реална опозиция в страната, президентът трябва да изпълнява тази роля...
- Не, разбира се. Това изцяло измества институционалните баланси, за което една ли не самият Радев претендира в мотивите си. Измества се конституционното устройство. Ролята на президента е да бъде обединител на нацията, а не опозиция на управляващите. В дадени моменти той може да бъде коректив на властта, но не от лична гледна политическа точка, а от гледна точка на обществения и национален интерес, тогава, когато цялата нация застава зад него, а не част от електората. Така че той нарушава балансите и нека пак да припомня идеята за алтернативата президентска република, която се роди от неговите кръгове.
- Но тази идея май бе снета от въоръжение?
- Така е, но той използва всеки повод да критикува Народното събрание. От първото му стъпване в парламента той критикува тази институция и оспорва нейната легитимност. Нали си спомняте какво каза в първата си реч като президент пред депутатите – остават ви още десет дни...
- И когато връчи мандата на Николай Денков за съставянето на сегашното правителство препоръча този мандат да не бъде изпълнен, тъй като бил вече компрометиран?
- Чрез тези правомощия, които конституцията му е разписала – да прави консултации и да връчва мандати, всъщност видяхме как той осъществява личните си политически амбиции. Той неколкократно по-скоро разбиваше вероятностите да се състави редовно правителство, отколкото да способства на този процес, като така задълбочаваше политическата криза и държеше властта в себе си.
- На тези консултации с партиите той казваше няколко дежурни и нищо незначещи клишета, след което нареждаше медиите да напуснат. И какво се е говорело след това, те си знаят, но се оказваше, че редовно правителство не може да бъде съставено и той или назначаваше ново свое служебно, или продължаваше да действа предишното, пак назначено от „Дондуков“ 2...
- Точно така.
- Според вас сега той може ли да саботира по своя си начин ротацията, като забави връчването на мандата, например, както е правил доста пъти?
- Да, да, в предишни подобни ситуации журналисти и експерти гадаехме кога ще връчи мандата. Аз съм сигурна, че той ще използва и този път правомощията си да се намеси пряко в политическия процес, ако щете дори и със седенето си пред камери да държи политически речи срещу това управление. Защото той е идеологически опонент на евроатлантическото мнозинство в парламента, не само на правителството. Така че ротацията максимално ще бъде забавена от него.
- Според вас това движение „Трети март“, на което той е вдъхновител, може ли да стане партия, че да участва и на евроизборите, каквито версии вече се лансират и това да бъде поредният политически проект на Радев?
- Ключовата дума е „поредният“ политически проект. Вече станахме свидетели на няколко подобни варианта. Почти винаги в навечерието на избори президентът застава и подкрепя някой, проектира свои политици във властта. Това се случва непрестанно. „Трети март“ е нещо подобно, защото той чисто идеологически иска да събере хора зад себе си, навлизайки в една много силна година на европейските избори. В нея ще се засилва националният разказ за нацията през евроскептицизма, това, което Радев иска да вземе като идеология и би било много голяма грешка на политическата класа, ако му го даде. А той иска точно това да хване. „Трети март“ е евентуалната му бъдеща институционална политическа рамка.
- Той създаде и „Продължаваме промяната“ и ги нарече шарлатани...
- Да, той ги промотираше и използваше цялата власт на президентството да ги рекламира. Той персонално представи пред обществото и Кирил Петков, и Асен Василев. И в момента, в който те се разграничиха от неговата управленска визия, той веднага се обърна срещу тях и те понесоха цялата му сила на президентските удари, които са доста силни, в крайна сметка.
- По закон президентът е длъжен да свика Консултативния орган за национална сигурност поне веднъж на три месеца. Радев не е правил това вече две години. Защо според вас?
- Разбира се, че е длъжен. Но той самият даде отговор защо не го прави. Преди време сам призна институционалната си немощ, че не може да ги събере партиите. И то беше по време на разгара на институционалната и властова криза и имаше риск партиите да не се появят, ако беше свикал КСНС. Той не държеше тогава политическите партии, обръщайки се срещу тях и неспособствайки за диалога с тях. Той ги настрои срещу себе си, не срещу институцията. След това вече изтъкна чисто политически аргументи. Но президентът не е човекът, който да оспорва легитимността на партиите и на парламентарните избори. Говори за липса на активност при изборите. Ами самият той с каква активност е избран? И ако към днешна дата бъдат проведени избори без подкрепата на ПП и ДБ, които всъщност му осигуриха така нужния му превес на балотажа при втория мандат, той не може да бъде избран. Така че самата му легитимност вече може да бъде оспорвана. А и БСП едва ли биха го издигнали и подкрепили официално.
- Има ли надпревара според вас кой да бъде по-големият антиевропеец на изборите между Радев, Костадинов и Нинова?
- Със сигурност тази конкуренция между тях в контекста на евроизборите ще се увеличава. Евроскептицизмът досега сякаш беше патент на „Възраждане“, но той е изцяло в политическата риторика и курс на Румен Радев. Ако си спомняте, при встъпването си в длъжност той имаше една знакова реч, че нашите възрожденци не били европейци. Той непрекъснато ни отдалечава от европейската идентичност, залагайки на руската визия за Европа на нациите и Русия да преговаря с отделните държави в един разбит Европейски съюз, отколкото в силен и единен ЕС. Така че Радев е конкурент на Костадинов, и разбира се, на евроскептицизма на БСП под ръководството на Корнелия Нинова.
- Минаха седем месеца от съставянето на правителството „Денков-Габриел“, госпожо Андреева. Какви негови успехи и неуспехи бихте отбелязали?
- Със сигурност критиките могат да бъдат много. Но това, което е изключително важно като постижение на тази власт, некоалиция или сглобка е това, че изведе държавата отново в правовия ред, който е разписан в конституцията, ликвидира политическата криза, институциите поеха отговорност за властта. Имаме редовен кабинет, действащ парламент. Това са изключително важни неща, защото се намирахме в едно безвремие, в което Радев злоупотребяваше абсолютно еднолично. Така че се възстанови фундаментът на демокрацията в държавата чрез това управление. Иначе то не бе толкова стабилно институционално, колкото ни се искаше на всички. Но имаше политическа подкрепа, в най-важните моменти мнозинството зад него бе единно.
- Но всеки ден изкачат скандални ситуации...
- Така е, не можеше без тях, защото се събраха несъбираемите в това управление – партии, които допреди три години бяха антагонисти и определяха себе си като противопоставяне на другия. Но проявите на Радев и геополитиката, която размести пластовете, войната в Украйна, направиха възможно обединението им около евроатлантическата кауза. Даже противно на това, което някои колеги твърдят, че целите на правителството се изчерпват, аз мисля, че през 2024 година това мнозинство, обединено около евроатлантическата кауза, ще има все повече основания да съществува. Пък и не се задава никаква управленска алтернатива.
- Не спират коментарите за решението на Ахмед Доган да сложи още един съпредседател на ДПС, освен Делян Пеевски. Вие какво мислите по този въпрос?
- Доган отново показа, че той е същинският лидер на ДПС, този, който чертае стратегиите, който еднолично предлага и назначава. Мисля, че вторият съпредседател не е толкова заради уплах от Пеевски. Както каза и Доган, той е много силен като технократ. Но му липсва и не знам дали може да придобие силната политическа харизма, която е нужна за да си лидер на ДПС. Връзките с Турция също са силен аргумент за това да има съпредседател, защото Пеевски сякаш не е точното лица за контакти с Турция. Доган има много основание за това, което предлага като политическа формула.
- Очевидно времето до 6 март ще мине под знака на предстоящата ротация. Има ли според вас пречки тя да не се случи?
- Пречки винаги има, но според мен тя е изключително голямо предизвикателство за партиите от управляващото мнозинство и те ще гледат да мине спокойно – чисто институционално и в парламента. ГЕРБ-СДС казаха, че ще искат смяна на министри, а от страна на съюзниците от ППДБ бе допуснато, че това ще се коментира и ще се дава оценка на министри. Това говори, че ще се влезе отново в диалог между партньорите и предполагам, че чисто политически те ще договорят всичко преди институционалната рокада. Не вярвам, че смяната на министри ще бъде пречка за ротацията, защото те в един много по-труден период, когато трябваше да обясняват защо се събират и коалират, успяха да се договорят и да определят министри. Не вярвам, че този път ще им бъде по-трудно. Напротив, механизмът вече е отработен. Има разбирателство между Денков и Мария Габриел, че те двамата ще обсъждат министрите. Ясно е на всички, че преди това ще се случат редица преговори и ще се търсят взаимно приемливи персони за министри. Така че не смятам, че този път ще им бъде по-трудно от първия път.
- Прогнозата ви за 2024-та?
- Мисля, че тя ще е институционално стабилна, ще имаме редовна власт, това е оздравителен процес - да не се отида отново на предсрочни парламентарни избори и да се разбие отново управлението. Ще има вътрешно и външнополитически предизвикателства, но колкото сме по-здрави като институции вътре в страната, толкова по-добре за обществото.
Нашият гост
Цветанка Андреева е журналист и политолог, завършила политология в НБУ. Водила е редица обучителни курсове. Била е ръководител на проекти, най-интересният от които е за корупцията в местната власт. Експерт е в Центъра по развитие и политики.