Позицията на Министерския съвет е константна и остава непроменена - Българската православна църква е една и неделима, като нейното единство е от особена важност за обществото ни.
Това заяви премиерът Димитър Главчев при изслушването пред депутатите по повод делото по вписване на Българската старостилна църква и предприетите мерки от страна на държавата и правителството за защита на държавния и обществен интерес.
"Три пъти имах възможност да потвърдя позицията на Министерски съвет, като две от тях бяха при срещи с българския патриарх Даниил. Няма как от служебно правителство да се очаква да не потвърждава предишни решения и становища на МС. Оставям настрана личното ми убеждение", отбеляза Главчев.
"Ще говорим за решение на независимия български съд и е трудно изпълнителната власт да взима отношение за друга власт, но същевременно става въпрос за Българската православна църква, която също е независима, но има особено място в Конституцията и в Закона за вероизповеданията", каза министър-председателят и започна с хронологията на събитията, като обясни пред депутатите, че те са около 10 страници.
"Т.нар. Българска православна старостилна църква има дейност у нас повече от 30 години. Води началото си от 1993 година, когато в София е открит първият молитвен дом на старостилците - параклисът "Свети Спас" и в Гърция под името "Триадицки епископ Фотий". Постепенно Българската православна старостилна църква разширява дейността си и открива енории в Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Габрово, Плевен Сандански и др. Енориашите са около 2000-3000. От 1993 г., обаче, с появата на епископ възниква нова, паралелна, църковна общност, която независимо от ограничените си мащаби дублира нейният духовен живот и структури на Българската православна църква", посочи Главчев.
Премиерът припомни, че първият опит за регистрация на Българската старостилна църква към Софийски градски съд датира от 2011 г.
По думите му ролята на изпълнителната власт в това производство се свежда до предоставяне на експертно становище до дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет, ако такова бъде поискано от съда и през февруари 2012 г. има отрицателно становище. В периода 2011-2013 г. съдът на три инстанции отказва вписване на старостилната църква.
"Следващ етап е сезиране на Европейския съд по правата на човека на 28 август 2013 г. след отказа за регистрация с оплакване за нарушение по чл. 9, който е за свобода на мисълта и религията във връзка с чл. 11 и чл. 13 и 14 от Конвенцията за правата на човека. На българската страна е пратена на септември 2017 г. В становището на българското правителство тогава е, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалбата, тъй като от правна страна църквата жалбоподател не покрива критериите по Закона за вероизповеданията", уточни премиерът Главчев и представи хронологично нормативните детайли около случая.
"Стигаме до решението на Върховния касационен съд, който се е съобразил с решението на Съда в Страсбург. Това, което се иска, е да бъдат предприети индивидуални мерки и одобряване на нова молба за регистрация или възобновяване на производството по регистрация. Тези мерки са насочени към българските съдилища и ние в момента сме свидетели на изпълнението им от съда. Второто предписание на Европейския съд по правата на човека е за предприемане на общи мерки и бързо приемане на съответните законови промени", каза още той.
Главчев потвърди още на 7 януари пред патриарх Даниил становището, че Българската православна църква е една.
И припомни, че Министерски съвет е изразил неколкократно тази позиция. БПЦ, съгласно Закона за вероизповеданията, е изразител на традиционното вероизповедание в България – източно православие, и тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.
Веднага след изслушването на Главчев, което е първа точка в дневния ред, парламентът ще гласува на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Те са три и са внесени съответно от Костадин Костадинов, Бойко Борисов и Атанас Зафиров.