Цялата соросоидна сган - вън!

Две скандални неща се открояват в изказването на Бойко Борисов днес сутринта. 

С условието, че Борисов е изключително опитен разказвач и умел манипулатор, тези два момента са следните: 

1. Обажда му се “министър от страна-нечленка на ЕС”, за да му ходатайства да даде поста вътрешен министър на ППДБ в лицето на госпожа Ивелина Дундакова.

Която е сестра на писателя Захари Карабашлиев, главен редактор в “Сиела”, която е фирмата-доставчик на “мадуровките”-машините за изборни измами, довели харвардските измамници на власт.

Много ли конспиративно стана?

Нищо. Много е на душманите.

У нас практиката показва, че дяволът не е толкова черен, той е още по-черен.

И така - обажда му се на Борисов “министър от страна-нечленка на ЕС”.

Можем да се обзаложим, разбира се, че тази страна-нечленка обаче е страна-членка на НАТО. Не че нещо, просто разсъждаваме. /Едва ли е член на Африканския съюз/.

Коя може да бъде тази страна с такъв министър, дето да се обажда в полза на наркоманите от ППДБ?

САЩ, Великобритания или Турция, това са влиятелните страни-членки на НАТО и нечленове на ЕС, ако не броим Норвегия, и правилно не я броим в този случай.

Кой президент публично препоръча Кирил Петков на почитаемата българска публика в рамките на фамозната инициатива “Три морета”?

Джо Байдън, най-проваленият президент в историята на САЩ, препоръча наркомана Кирил Петков на почитаемата българска публика.

Кой ли би могъл да е министърът, който се е обаждал на Борисов, доколкото думите на Борисов могат да се приемат на доверие?

Би могъл да е Антъни Блинкен, например, държавен секретар на САЩ по външна политика, американският Мария Габриел.

Единствено това име като финален коз за Кирчо, Кокорчо и Христо Иванов може да обясни тяхната смайваща самоувереност и наглост.

Такава брутална е тяхната надменност, че те изобщо не се съмняват как Борисов ще отстъпи и тази позиция - постът на МВР.

Защо - ако това е така - Борисов все пак не се съгласява да полегне и по тази точка?

Не че има гаранция, че след следващи избори няма да полегне, тепърва има да гледаме сеир.

Но защо Борисов не се съгласява?

Защото с такъв МВР по всяко време на денонощието могат пак да го вкарат в ареста - напълно незаконно, разбира се.

Затова и той завърши пледоарията си с думите за един “доклад на Държавния департамент на САЩ за незаконни арести в България” и как не са хубави тия работи.

За финал пускам една снимка, според мен от 2016 г., която е публична, но трябва да се порови човек.

На нея се виждат слугите на Сорос у нас начело с Христо Иванов, отдясно на когото /на снимката дясно/ се вижда Антъни Блинкен, който днес е американската Мария Габриел. /Тогава е на по-ниска позиция/.

А кореецът - почти вдясно на снимката - е Хойт Ий /не е лесно, знам/.

Този човек през януари 2018 година все още беше заместник-външен министър на САЩ и в това си качество дойде да изнудва българското правителство да не се изкарват на публичен показ донорите на соросоидните непеота.

Бях на тази среща лично. Видях невиждана арогантност и достоен отговор от тогавашния вицепремиер Красимир Каракачанов.

И този натиск беше въпреки факта, че законопроектът разкриваше всички източници на финансиране, вкл. руски и ислямски. 
Но това не го интересуваше този високопоставен слуга на Сорос.

Е, Тръмп го изхвърли като мръсен парцал само месец след посещението му в България.

Пожелавам това да се случи на цялата престъпна соросоидна сган в Държавния департамент - от Пенсилвания авеню във Вашингтон до посолството в София на “Козяк”.

Цялата соросоидна сган - вън!

Иначе ще закрият България окончателно.

Затова е толкова важно Тръмп да спечели, ако някой все още се чуди.

Истина ви казвам.

Ако и сега, на тези избори, не осъзнаем, че това е финалната битка за националния ни суверенитет и личното ни достойнство - значи не ги заслужаваме и заслужено ще ги изгубим.

А на снимката - хубаво я разгледайте.

Има интересни лица на нея.

Другото скандално нещо в речта на Борисов - друг път. Че много дълго стана.

От фейсбук, заглавието е на редакцията

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Александър Урумов

Този уебсайт използва "бисквитки"