Един здрав и полезен играч на ловното движение в България
Един от най-активните деятели през десетилетията
Започвам с малка доза философия. Човекът е създаден от природата за мир, а не за война. Роден е да се радва, да се наслаждава на всякакво човешко щастие. Само припомням, че нещо подобно казва великият класик на френската литература Франсоа Равле. Не съм чувал нормални хора да не се радват на мира, благоденствието, така нареченото братство и какво ли не...
И още нещо, което изглежда като тавтология: не е достатъчно да правиш добро, а да го правиш добре. И всичко това обяснявам като епитет за моя отдавнашен приятел и колега, вече 70-годишния Чавдар Михайлов.
Малко фактология. Може би не всички българи знаят, че нашата ловна организация е на доброволни начала. През годините държавната власт само подпомагаше отвреме навреме финансово Съюза ни, който е сътворен през 1898 година. За членовете му, /ловци и риболовци/ това е особено хоби. И подчертавам един от най-активните деятели през десетилетията на това сдружение беше и юбилярят Чавдар Михайлов.
Може би някои ще попитат какво толкова има да се работи в тая стара и престара организация. Отговарям веднага: от първите си стъпки това благородно движение служи на българските интереси, у нас то е много силно в опазването на природата /флората и фауната/, за всички негови членове то е истинско хоби /няма никакво политическо пристрастие/, волността сред красотите на родината ни оказва прекрасно влияние на човешкия дух и здравотворност, ловците и риболовците помагат на държавните власти в защитата на националната сигурност.
Ще цитирам един от блясъците на остроумието - „Пътят към ада е постлан с добри намерения”. Тази мъдрост не съм я измислил аз, а великият английски философ и писател –класик Самуел Джонсън, живял през 18-ти век. Адаш, когато гадостите те погнат, намери радостта в себе си и тя ще ти помогне. Пожелавам ти щастливо бъдеще.
Шарeнии
Крадливци
По гори и поля живеят много крадливи зверчета. Мишките посещават складовете, например, на сибирските бурундуци, на хомяците и, то се знае, преди всичко на човека - не напразно ги наричат ”общински разбойници”. Сойките често крадат чуждата храна - сушените гъби, приготвени за зимата от катерицата, и жабчетата, забодени по тръните от сивата сврачка като нейни запаси. Много птици не се колебаят да отнемат вкусния къс храна от съседа си. Хищните птици никога не пропускат случай да отнемат плячката от по-слабия.
Опасен хищник
Устата на морската минога прилича на фуния, с която тя се прилепя към някоя риба. И с езика си пробива кожата й. След това вкарва в раната течност, разтваряща тъканите, и започва да действа с езика като бутало и да изсмуква соковете на жертвата. В някои езера на Северна Америка месоядните миноги са се размножили до такава степен, че унищожават големи количества ценна риба. Затова с тях се води сериозна борба.
Любопитни факти за животните
По-високоорганизираните животни придават с помощта на звуци много нюанси на своето „настроение”: страх, радост, удоволствие, глад, нетърпение, гняв, тъга, безпокойство, мъка заради самота. С призивни звуци прелетните птици подтикват своите сродници да се отправят на път.
Най-остър слух притежават кучетата. Кучето чува шумолене от разстояние 30 - 40 метра, а човекът от не повече от 3 - 4 метра. Кучетата различават звуците от автомобилните мотори и по този начин познават колата на стопанина си.
Най-чувствителни към музиката, разбира се, са птиците и на първо място пойните и „говорещите”. При тях певческата способност се предава предимно по наследство. Не по-малко значение имат и придобитите навици, развити в резултата на подражание на своите по-опитни себеподобни. В района на съществуването си много птици служат за учители по пеене. Те съставят цели хорове от обитателите на „родното”дърво.