За щателно разглеждане на Берлин трябва поне седмица
Столицата на Германия е перфектната дестинация за Коледа
Първото усещане, което оставя градът в човек, който никога не е стъпвал тук, е многолико, цветно, разнообразно. Пътувайки с автобус от летището започват да се редуват гледки от квартали, в които много ясно личи социалният статус на живеещите в тях. От характерната немска картина, през колоритния “Ной Кьолн”, населяван предимно от турско и арабско население, до модерния европейски център на града.
Ако човек иска да разгледа повечето забележителности тук, му трябва поне една седмица. Едно от задължителните места е Берлинската стена, разделяла града на две по време на Студената война. Покрай “Мюленщрасе”, в продължение на 1,3 км се простира “Галерията на източния бряг” - най-дългата запазена част от стената. Днес тя представлява изложба от рисунки, предимно графити, изобразяваща исторически събития от това време. Сред най-известните от тях са картина на руския художник Дмитрий Врубел, показваща страстна целувка между комунистическите лидери Брежнев и Хонекер, както и тази на германската художничка Биргит Киндер, на която трабант разбива стената, за да мине в западната част на града. Друга забележителност от това време е и запазеният пропусквателен пункт “Чекпойнт Чарли”, през който основно са се осъществявали срещите и преминаването на дипломатическите мисии, под строгия контрол на военни от СССР и САЩ. В непосредствена близост до него е и съвременният музей на стената, в който освен исторически снимки, филми и оригинални аудиозаписи може да се види и впечатляваща панорама на изгледи от двете страни на преграждението.
Символите на града, които човек задължително трябва да види, са Бранденбургската врата, която е изградена от шест дорийски колони, върху които се издига Квадригата, богинята на победата. В непосредствена близост е и сградата на Райхстага, в която заседава германският парламент. Разрушена от пожар, впоследствие бомбардирана от съюзническите армии, тя е възстановена напълно. През 90-е години на миналия век, по проект на британския архитект сър Норман Фостър е добавен стъклен купол на покрива й, който днес е туристическа атракция, от която се разкрива гледка към целия град.
От Бранденбургската врата започва легендарният булевард “Унтер ден Линден”, в буквален превод “Под липите”, който носи името си от многото дръвчета, засадени покрай него в близкото минало. Дълъг е около 1,5 км и стига до река Шпрее. Вървейки по него, могат да се видят Берлинската опера и университетът Хумболт.
В близост се намира и друг от символите на града - Берлинската катедрала. Строена е в края на 19-и и началото на 20-и век в неоренесансов стил и куполът є е бил разрушен по времето на Втората световна война. По същество църквата не е катедрална, тъй като в нея никога не са служели епископи, а е била средище на Прускоуниатската евангелска църква.
В сърцето на един от най-красивите квартали в западната част на града, Шарлотенбург, се намира и мемориалната църква на Кайзер Вилхелм, който е обявен за първи император на Германската империя. Някога функционирала като катедрала, тя също е пострадала силно от бомбардировките. В следвоенните години става известна сред берлинчани като “кухия зъб”, заради лошото състояние, в което се намирала. Тя е запазена и до днес така, за да напомня за разрухата на войната и днес е един от символите на града. Старата камбанария и предверието на църквата са консервирани и сега там е Залата на възпоменанието.
В нейното подножие всяка година, от края на ноември, се организира един от най-популярните коледни базари. Вечерно време, въпреки ниските температури, тук могат да се срещнат от бебета в колички до хора на пределна възраст. Предлагат се както подаръци за празника, така и вкусотии от традиционната немска кухня. Печен джолан по специална рецепта и ароматни вурстове има във всеки павилион. Най-поръчваното питие е “глювайн” - горещо вино, подправено с карамфил, канела и ябълки, а за малчуганите има безброй шоколадови и захарни десерти. Ако човек реши да прекара коледните празници в Берлин, може да съчетае усещането за духа на празника с разглеждането на много красиви и интересни забележителности.
Отдайте се на древността на Острова на музеите
2000 г. история в 5 музея
Тук ще видите Нефертити и Портата на Ищар
Островът на музеите е истинско пиршество за изкушените от историята и изкуствата. Пет музея, събрали 2000 години история, са разположени на къс земя между р. Шпрее и Шпрееканал. Сградите на музеите са образци на неокласическата архитектура на 19-и век, а в тях са изложени стотици хиляди артефакти от древността и съкровища като Пергамския олтар от Древна Елада, Портата на Ищар от Вавилон и прочутия бюст на древноегипетската царица Нефертити. Пергамският музей, където е портата на Ищар, е в ремонт, който продължава вече няколко години, но експозицията му може да се види. Музеят “Боде” е приютил произведения на изкуството от византийската епоха и Средновековието. Новият музей е забележителен не само с архитектурата си, но и с експозицията от Древен Египет. Тук е Нефертити, а в Гръцкия двор може да видите фигури на Зевс, Хера и други древногръцки богове. Старият музей със забележителната си ротонда е дом за артефакти от времето на римляните и етруските. Старата национална галерия също е на Острова, тя изкушава с колекции произведения от 19-и век.
Комбинираната карта за транспорт и туристически отстъпки Berlin Welcome Card Museum Island ще ви осигури безплатен достъп до музеите тук, а със стандартната карта Berlin Welcome Card можете да се възползвате от отстъпки в други музеи и галерии, както и в ресторанти и магазини.
Домът на модерния свят
Школата на Валтер Гропиус ни завеща изчистените мебели и стъклените фасади
Eдинство между изкуството и занаятите
Всеки от нас е седял на тръбен стол, но едва ли някой се пита кой го е създал. Отговорът ще намерите в Музея на дизайна в Берлин, който тази година събра много повече посетители от обикновено. Защото бе едно от средищата за отбелязване на 100-годишнината от създаването на школата на Валтер Гропиус. През 1919 г. архитектът слива “Училището за приложни изкуства” и “Висшето училище за изящни изкуства” във Ваймар и създава школата Баухаус. Тя съществува едва 14 г., но последователите й, които впоследствие бягат от нацизма, пренасят духа, философията и изяществото на модернизма по целия свят. И на практика създават модерния свят такъв, в какъвто живеем днес - с тръбните столове, изчистените стъклени чаши, елегантната мода на минимализма, светлите помещения на домовете и офисите заради стъклените фасади. Днес в Берлин можете да отседнете в няколко хотела, които са пример за архитектурата на школата - като Кудам 101 и Елингтън. Манифестът на Гропиус зове “да направим нова гилдия, да изтрием класовото разделение и арогантната граница между занаятчии и артисти и заедно да създадем сградата на бъдещето, която ще свърже в едно архитектура и изкуство и ще се издигне в небесата, построена от ръцете на милиони работници, като кристален символ на една нова вяра”.
В музея на дизайна в Тиргартен ще се насладите на изключителна колекция скулптури, картини, керамика, порцелан, стъкло, мебели и архитектурни модели на Гропиус, Паул Клее, Василий Кандински, Марсел Бройер - бащата на тръбния стол. Тук е и реплика на прочутата творба на Оскар Шлемер “Стълбище”, рисувана от брат му Карл Шлемер. Оригиналът е в Десау.
Зоопаркът е на 175 г.
Не пропускайте среща с панда
Дори и да не сте с деца в Берлин, отделете си време за разходка в Берлинския зоопарк. Той празнува юбилей тази година, създаден е през 1844 г., най-старата зоологическа градина в Германия и е на 9-о място по възраст в света с достолепните си 175 г. Над 20 000 животни от близо 1300 вида живеят в парка с площ от 33 хектара, разположен в парка Тиргартен в Западен Берлин.
Берлинският зоопарк плаща наем на Китай, за да се грижи за животни от вида голяма панда от 2017 г. Това лято 6-годишната панда Мън Мън роди две малки, които бяха показани на света на 9 декември. Те бяха кръстени Мън Цян и Мън Юан и ще живеят в Берлин в следващите 2 до 4 г., след което ще бъдат изпратени в Китай, където ще живеят в естествена среда. Докато малките укрепнат и могат да се движат спокойно сами, ги обгрижва майка им, а посетителите се запознават единствено с таткото Цзяо Цин (8 г.), който невъзмутимо хрупа бамбук пред погледите на хилядите си почитатели всеки ден.