Идват у нас по пътя на коприната, подходящи са и за диабетици
Черниците са покритосеменни растения от рода Morus. Техният ареал в древността се е ограничавал с териториите на съвременните азиатски държави Индия, Китай и Япония. Има различни исторически сведения как черниците са попаднали в Европа и как е започнало тяхното култивиране и по българските земи. Най-вероятно това е било предопределено от пътя на коприната. С нарастването на търсенето и цената на коприната в древността лавинообразно е нараствала потребността, както и интересът към култивирането на растението и ларвите на копринената пеперуда.
Но освен с невероятна, много скъпа и ценена суровина за текстилната промишленост, хората са се сдобили и с прекрасна храна. След масовото оттегляне на населението по селата от производството на коприна чрез ларвите на споменатата пеперуда, често плодовете и листата на черницата (основно на бялата - Morus alba и черната- Morus nigra ) са използвани масово за храна на домашните животни. Но огромната полза на дребните плодчета ги е направила част от менюто на хората, особено в сезона им на зреене. Черницата е богата на витамините А, В2, С, минералите калий, калций, натрий, магнезий, фосфор и др., както и на пектин.
Трудно е да се изброят всичките й ценни съставки, заради които има популярност на полезна за:
1. Намаляване на лошия холестерол - научно е доказано, че дребните плодчета пазят ниски нивата на лошия холестерол при редовна употреба. Способстват и за подобряване на функциите на черния дроб.
2. Предпазване от рак - заради богатството на ресвератрол се приема, че редовната дневна консумация на черници може да намали рисковете от онкологични заболявания. Наличието на ресветатрол е фактор и за подобряване на зрението.
3. Укрепване на имунната система - с високото съдържание на витамин С и флавоноиди черниците по естествен път стимулират защитните сили.
4. Подобряване дейността на мозъка и паметта - холинът в плодовете ги превръща в “тоник” за мозъка.
5. Набавяне на белтъчини- наричат ги още вегетариански източник на протеин, защото са сред малкото плодове, които го съдържат. Помагат за укрепване на мускулните тъкани и влакна.
6. Намаляване на теглото - заради многото си фибри черниците създават чувство на ситост и помагат да се стопят килограми, при това с трайно задържане на резултатите.
И не на последно място, черниците са подходящи за консумация и от диабетици. Доказано е, че стабилизират нивата на кръвната захар. Гликемичният им индекс е нисък - 40, сравним с този на ябълките /38/. Нисък е и гликемичният им товар - 4. В народната медицина намират приложение не само плодчетата, но и кората - с отвара против изпотяване, както и листата. В много култури по света с листата на черницата се приготвят сърмички. Има проучвания, категорично доказващи лечебното действие на танините, флавоноидите и другите антиоксиданти в листата на растението, особено при проблеми с храносмилателния тракт, преддиабетни състояния и силно омазнен черен дроб.
Плодовете неслучайно са били наричани “императорска храна”. Към тази стара слава бих добавила, че голямо тяхно предимство е фактът, че не се обработват с химикали. Независимо, че обикновено белите черници са доста по-сладки, съветът ми е да консумирате повече от черните. Те са в пъти по-богати на антиоксиданти, в случая антоцианини. Прекрасен начин за запазване през периодите, когато са извън сезон, е замразяването им. В много страни, например Азербайджан и Турция, плодчетата се продават изсушени и при консумация се комбинират със сурови ядки.
Просо със зеленчуци (една порция)
По oколо 30 г лук, тиквички, моркови и свежа или суха пиперка (според сезона) се нарязват на ситно. Прибавят се малко целина (глава или селъри) и 30 г белено просо. Разбърква се с вода в съотношение вода: просо – 5 към 1 и се задушава в покрит съд до извиране на течността. Слагат се щипка хималайска или морска сол, по една щипка риган, самардала, куркума и наситнен босилек и след разбъркване се оставя на огъня още 30 секунди.
Рецептата е на Илия Илиев - главен готвач в медицинския център на д-р Емилова