Черно море крие богатствата на Ренесанса

Учени откриха легендарен средновековен кораб край българския бряг

Средновековни търговски кораби донесли богатствата на Ренесанса в България. Доказателство за това откриха родни археолози в партньорство със световни учени. На дълбочина над 200 метра в Черно море те се натъкнали на първия досега запазен морски съд от това време, съобщи за „Зодиак“ археологът Калин Димитров, част от експедицията в родни води.

При проучванията край българското крайбрежие екипът на морския археологически проект „Черно море“ попада на над 40 корабокрушения, сред които най-впечатляващото е това на така наречения кръгъл средновековен кораб от времето на Великите географски открития.

„Корабът, който открихме, е сред първите, които са могли да пренасят големи товари. С тях средиземноморският свят е станал богат. Такива кораби са известни от историята, има много техни изображения в Западна Европа като стенописи, но не са откривани толкова запазени“, уточни Димитров.

Причината за това е сероводородът в Черно море, който не позволява гниене на органичната материя и така запазва историята с векове. Така дъното на басейна се е превърнало в най-големия музей в света, а за втора година изследването на западната част на Черно море надминава очакванията на учените.

„Намирани са много малки останки от корпусите на кръгли търговски кораби по света, както и части от дъното и кормилната част. Но кораб толкова запазен, както този, който открихме, не е имало. Запазена е палубата, имаме предна и задна надстройка, имаме напълно запазени кормилни съоръжения“, разкри още археологът.

Находката лежи в северната част от акваторията, която проучва, във водите на юг от Варна.

Според екипа, ако в него има товар, най-вероятно той е напълно запазен, но не изключва възможността той да е пренасял съкровища.

„От историческите извори знаем, че през периода XII-XIV в., откогато е датиран корабът, в Черно море започват да навлизат търговци от Генуа, Венеция и Дубровник. Те идват в Черно море с разрешението на цар Иван Асен II, който има дава привилегии да търгуват по нашите земи. В този период богатството на италианските градове, на чиято основа се развива културата на Ренесанса, е стигнало до Черно море, което е било обявено за тяхна търговска зона. Намираме доказателство за това в този кораб“, категорични са археолозите.

Догодина те продължават експедицията. „Целият проект е високотехнологичен, прилагаме технология, която е от най-високо ниво изобщо за морски изследвания и рядко се прилага за археологически цели. Ще продължи работата по потопените ландшафти и освен това се надяваме да открием и антично корабокрушение“, разкрива Димитров.

 

Търговията процъфтявала през XIX век

Свидетелства за впечатляваща икономическа активност открили археолозите

Сред корабокрушенията, които откриват учените в рамките на експедицията, са и такива от XVIII и XIX век. „Те представляват сериозен интерес, тъй като са от османския период. Свидетелстват, че по това време е имало доста активно корабоплаване. Говорим за процъфтяваща икономическа активност по западния бряг на Черно море“, разкри археологът Калин Димитров пред „Зодиак“.

Но откритията не спират дотук. Учените намират и друга уникална находка - така наречения византийски кораб от IX-X век. „Грубо казаноQ той е от времето на цар Симеон. Все още не знаем дали е български, византийски или друг, но е средиземноморски тип. Той също е сравнително добре запазен, макар и не чак толкова, колкото кръглият. В Черно море толкова добре запазен кораб от тази епоха също не е откриван досега“, уточни специалистът.

 

 

 

 

 

 

 

Сладководното езеро изчезва при последния ледников период

Черно море е било сладководно езеро до края на последния ледников период и е станало това, което е в момента, след като се е свързало със Световния океан чрез Босфора и Дарданелите.

Кога и как е станало това, ще можем да кажем, след като обработим материала, който събрахме при експедицията, обясниха от екипа пред „Зодиак“.

Учените всъщност търсят доказателства за потопа в Черно море. „Това е другата част от нашата програма. Това, което правихме, е да събираме проби, за да тестваме теорията за потопа, механизма и начина, по който това се е случило. Събрали сме данните, но все още не сме ги обработили. Можем да кажем, че сондите, които сме правили по данните от проучванията миналата година, са много резултатни. В тях има материали, които са добри за датиране“, уточни археологът Калин Димитров.

По думите му има данни, че големи части от българското крайбрежие някога са били потопени. Преди 18-12 хиляди години бреговата ни ивица е била около 60 километра по-навътре, уточнява доц. Людмил Вагалински, директор на Националния исторически институт.

 

 

 

 

 

 

 

 

Съкровищата показват в документален филм

След края на проекта, който се очаква след третата експедиция догодина, всичко, на което се натъкват учените, ще бъде показано в документален филм. За целта по време на проучванията в екипа са включени светила, които подготвят лентата.

Те ще разчитат на материалите, събрани с изследователския кораб за дълбоководни проучвания Stril Explorer. Той е снабден с най-модерното оборудване, съществуващо в момента, уточниха от екипа пред „Зодиак“.

В него влизат учени от Програмата по морска археология на университета в Саутхемптън (Великобритания), в партньорство с Националния археологически институт с музей при БАН и с българския Център за подводна археология.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Лилия Ангелова

Този уебсайт използва "бисквитки"