27 на сто от населението трудно плаща сметките си за ток, вода и парно
33,5% от подрастващите не могат да си позволят редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент или уроци по английски
Една четвърт от жителите на станата нямат достатъчно пари за да покрият основните си нужди. Най-голям е броят на домакинствата, които имат затруднения с плащането навреме на битовите сметки за ток, вода и парно, с вноските по кредити, както и с наема на жилището. Проблеми с плащането на тези основни разходи за дома имат 27,5% от населението, или близо 862 хил. души, обявиха от НСИ.
Всеки пети българин, или точно 20,9% от населението, живее в материални лишения. Това означава, че се ограничава при потреблението на поне четири от девет основни стоки и услуги.
Наред с това 22,6% от хората в страната не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба през ден, а 19,6% от населението не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи като например за ремонт на колата или за подмяна на пералня или хладилник. 26,2% от домакинствата пък се ограничават при отоплението на жилището си, т.е. стоят на студено през зимата заради липса на пари за парно или дърва за огрев.
В материални лишения (ограничават се в потреблението на 4 от 9 основни стоки и услуги) живеят 60,6% от ромите, 17,1% от турския етнос и 8,1% от българската етническа група.
От НСИ представят данни и за материалните лишения при децата, като изследват потреблението на 13 основни стоки и услуги, необходими за нормалния им живот. Оказва се, че 43,5% от децата са лишени поне от едно нещо, а за 4,4% от децата нито една основна потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.
Приблизително една трета от децата (34,3%) не могат да отидат на почивка извън дома поне една седмица в годината, като тук влизат и гостуване при роднини и приятели, организирана почивка от училището и т.н. 33,5% от децата не могат да си позволят редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, уроци по английски и др. А 33,8% са лишени от екипировка за игри навън - колело, ролери или кънки. Но още по-страшно е, че за всяко едно от четири деца не може да бъдат купени книги, подходящи за възрастта му (без учебниците), и два чифта обувки според сезона.
Ромчетата с най-много лишения
Нямат пари за почерпка за рожден ден
Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност на техните родители. През 2018 г. 15,9% от децата от българската етническа група са били с материални лишения. Това означава, че са били лишени от поне едно нещо от общо 13 стоки и услуги. Като освен колело и една седмица почивка сред основните необходимости за децата са включени яденето на пресни плодове и зеленчуци поне веднъж дневно, каненето на приятели за да си поиграят и похапнат от врене на време, както и честването на рождени и именни дни. В материални лишения живеят 31,6% от децата от турската етническа група и 71,1% от ромския етнос. Нито една потребност на децата не може да бъде осигурена само за 0,8% от българската етническа група, за 1,7% от турския етнос и за 16,6% от ромската група.
Пустош
164 селища са без нито един обитател
591 села в страната са без нито един постоянен обитател или са с едноцифрен брой жители, сочат данните на НСИ към края на 2018 г. Призрачните селища, в които няма нито един обитател са 164 и се увеличават с 2 спрямо 2017 г. В други 427 селища жителите са под 10. Броят на обезлюдените села бързо нараства. Селищата без население или с едноцифрен брой жители за година се увеличават с 20.
С един жител са точно 72 села. По двама души население има в 65 населени места, а по трима - в 48 села. 50 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 40 села, а с по шестима жители - 34 села. Общо 33 села имат по седем жители, други 48 са с по осем обитатели, а 37 села са с деветима души население.
Най-много села без жители и най-много с едноцифрен брой на населението има в Габровска област - общо 174. Това са близо половината от селищата в Габровска област. На второ място е област Велико Търново с 55 села без постоянно население и 88 села с едноцифрен брой на обитателите.
Статистика
1913 населени места са с под 100 души
1913 населени места имат под 100 жители, сочат данните на НСИ. В страната има точно 257 града и 4997 села, а два са манастирите със статут на населено място - Клисурски и Рилски. Оказва се, че над една трета от всички населени места в страната са с по-малко от 100 души.
Към края на миналата година 293 села имат население между 10 и 20 души, като 43 села имат точно по 10 жители. В тази група попада и Клисурският манастир с 10 постоянни обитатели. От 21 до 30 жители имат 179 села, а от 31 до 40 жители - 163 населени места, включително и Рилският манастир със своите 33 обитатели. В 146 села населението е между 41 и 50 души.
И към края на миналата година най-голямото българско село е Лозен (обл. София-град) с население 6188 души. Лозен е по-голям от 145 града, или от повече от половината градове в страната. Любопитно е, че 2467 села са по-големи от най-малкия град в България - Мелник, който има 183 жители.
Най-зле са пенсионерите и самотните родители
22 на сто от хората разполагат с по-малко от 350 лв. на месец
10% са бедни, въпреки че работят
22% от населението на страната, или 1,55 млн. души, живеят под линията на бедност, а разполагаемият им доход е под 351,11 лв. на месец, сочат данните на НСИ за 2018 г. Линията на бедност се определя като 60% от средния медианен доход в страната. Сумата от 351 лв. е доста малка като се има предвид, че средната заплата надмина 1200 лв. Но хиляди хора работят на минимална заплата. А ако в семейството има дете, пенсионер или безработен средният доход на човек пада значително.
Спрямо предходната година линията на бедност се запазва, а бедните хора намаляват - през 2017 г. бедни бяха 23,4% от населението. Социалните помощи имат съществено значение за намаляване на бедността. Ако в доходите на домакинствата останат пенсиите, но се изключат останалите социални плащания (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност би се повишило до 29,5% от населението.
Безработните са най-застрашени да попаднат в групата на бедните. 56,1% от безработните имат доходи под линията на бедност. Но още по-страшното е, че 10,1% от работещите граждани също попадат в групата на бедните. Т.е. заплатата им е толкова ниска, че в домакинството нямат по 350 лв. на човек. Като при хората на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е над 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.
Образованието оказва съществено влияние върху бедността при работещите граждани. Най-висок е делът на работещите бедни с начално и без образование - 66,2%. С нарастване на образователното равнище делът на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за тези с основно и над 4 пъти за хората със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е само 6,2%.
Най-висок е делът на бедните сред домакинствата от един човек над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.