Облагането с ДДС на книгите и печатните медии е практически данък върху знанието и информацията
Срещнах иронични коментари относно получения "Рицар на книгата" от депутати от 48-то НС. Основанието на организаторите беше превръщането на 9% ДДС върху печатните издания в постоянна бюджетна мярка... Понеже предстои нова парламентарна битка за запазване на това положение, необходимо е да направя два коментара. Първият ще е ироничен. Защо депутати получават награда за книги? Ако направите анкета с един въпрос: "Коя е книгата променила живота на най-много хора", вероятно ще получите милион отговори: Библията, Коранът, "Малкият принц", "Мечо пух", "Престъпление и наказание"... Истината е, че живота на най-много хора е променила друга книга. Тя се казва "Наказателен кодекс" и се пише именно в съответните национални парламенти...
Сега сериозно: от 40-то Обикновено народно събрание полагам огромни усилия, за въвеждането на по-нисък ДДС за книгите и периодичните печатни издания. Без успех до появата на Ковид 19. Тогава 9% ДДС за книгите беше въведено като временна мярка за подпомагане на издателската индустрия. В 48-я парламент тази мярка стана постоянна, а с не малко усилия към нея бяха добавени и почти изчезналите вече периодични печатни издания - вестниците и списанията. Това второто стана възможно най-вече, защото успях да убедя колегите си от парламентарната група на ГЕРБ-СДС колко е важно. И - разбира се - да получим подкрепата на още близо 120 депутати от другите парламентарни сили. Защо е важно? На първо място, защото облагането с Данък добавена стойност на книгите и печатните медии е практически данък върху знанието и информацията. Нещо, което според мен, нито една организация, претендираща да е национална отговорна държава не трябва да си позволява.
Няма нужда да ви заливам с информация как е в другите страни от ЕС и по света. По-важното е, че диференцираните ставки по ДДС всъщност представляват политика в най-чист вид. Дълги години държавниците отказваха изобщо да дискутират този въпрос. Данъкът беше еднакъв за всички стоки и услуги. Първият пробив направи туристическата индустрия с 9% ДДС върху пакетните туристически услуги... Защо е чиста политика? Защото една управляваща политическа сила се изправя пред гражданите си и казва коя сфера от общественото функциониране е най-важна за нея и тя я подпомага с намаляване или премахване на всякакви данъци. Нужна е известна политическа смелост, за да кажеш, че знанието и свободната информация са по-важни за теб от хляба и млякото. И то в държава, която има ужасната поговорка "никой не е по-висок от хляба". И последно: атаките, които търпяхме, че намаленото ДДС върху книгите не намалява крайната им цена за потребителите издава пълно неразбиране на това как работи тази индустрия. Мярката е за подпомагане на издателите - да не изчезнат, пометени от икономическите сътресения, настъплението на новите информационни технологии, масовото преминаване на населението към състояние на постоянно развеселен идиот, предизвикано от доминацията на социалните мрежи. По-ниската или нулева ставка по ДДС е пряка подкрепа за писатели, преводачи, художници и илюстратори, редактори, журналисти в печатните медии. Много по-важна подкрепа от тази, те или читателите им, да си купуват с 11% по-евтин кашкавал, например. Сега, когато след 2 години волни експерименти публичните финанси са пред колапс, не се съмнявам, че ще се направи опит това положение отново да бъде променено. Вече се чуват и предложения общ ДДС без изключения и за общо увеличение отново на 22 процента, че и повече... Не знам дали е рицарско, но знам, че ще бъде много трудно! Но - от друга страна - никой не е обещавал да бъде лесно. Четете повече. Така е малко по-лесно.